СТИХОВЕ НА ПОЕТИ ОТ ВРАБЕВО

ПАВЕЛ БОРЖУКОВ - БОРЖИ

Стихове от стихосбирката “ ИЗБУХНАЛИ СЪНИЩА “

• 2005 Г.

• * Б А Л К А Н Ъ Т *

• На земята няма две еднакви места, но и най-необикновените, с част от себе си, винаги приличат на някое друго.

• Балканът не прилича на никое друго място под небето. Изглежда, че Творецът е започнал мирозда-

• нието си от него.

• По подобие на Истинския, днес малките творци все тъй започват всяко “здание” с неясната верига на един “ балкан “.

• Как иначе биха се явявали онези невиждани другаде звезди по върховете му, освен от Първо-

• вдъхновението !

• А гласовете, които екнат от пещерите му ? Си-

• гурно са от времето, когато цялата природа е говорила един език.

• И откъде би се взел огънят, който хората изтръгват тук от кремъците още преди Прометей !

• Хората ! Те са единственото повторение на всичко, което е Балканът. В душите им Създателят е разпръснал цяла една вселена и е спрял до тук -

• след Големия взрив.

• Времето, което тече от тогава е отредено за

• Самосъзидание.

• Павел Боржуков - Боржи

* П Ъ Т Е К И *

Пътеките в Балкана

са нишки на съдбата -

разплетени от конски бич,

усукани във тетива.

Тук хората не чакат

случайно пръкнала искра -

сами изтръгват огъня

от кремъка с желязо.

В Балкана ничия съдба

не е белязана докрай -

пътеките се губят

преди да стигнат до върха.

• * С Л Е Д Д Ъ Ж Д А *

  Пастир на облаци е вятърът -

• завръща сивите стада

• с ветрилото на птичите ята

• към пладнето на лятото.

• И в струйналата арфа на дъжда

• подемат с мокри пръсти клоните

• все същата симфония

• за сътворението на света.

• Вместо дъга

• изгря Балканът цял .

• * М А К Е Д О Н И Я *

• Земята тук прилича на олтар,

• когато в залеза на свещи

• самата Санта Пиета

• скърби за падналите грешници.

• Земята тук е Македония,

• където розата на ветровете

• цъвти в небесната симфония

• с пъстрокрилото на всички цветове.

• Познах те страдала посестримо,

• по спечената с кръв земя,

• по върховете ти обветрени

• и люпени във облачни гнезда.

• Не знам дали е същият

• вкусът на хляба в другите земи,

• но теб познах те по насъщния,

• засяван между две войни .

•  

• * СНЯГ НАД КОСОВО *

• Пристига детството ми

• на шейна -

• направо от небето

• с този сняг,

• пак същите балкански ангели

• раздиплят белия саван.

• Кръжат мечтите без гнезда -

• безкрили бели лястовици,

• безпрелетно осакатени

• се сипят в обща яма.

• Снегът плете синджир -

•  

• не три, а пет синджира роби

• навързани са от смъртта

• и пет балкански Марко Кралевити

• от детството си чакам

• да размахат боздуган.

• Тъй дълга ли е зимната просъница

• в полите на Бълкана,

• че само мъртвите будуват

• в очакване на възнесение ?

• А буздоганите ръждеят

• на дъното на Косово поле -

• пет века вече Марко чака

• петима кръвни братя

• да яхнат заедно коне.

•  

• * БЪЛГАРСКА СВАДБА *

• В най-паметната пролет

• черешите не цъфнаха -

• отсякоха ги за топове

• преди да са напъпили.

• Със вик на думнали камбани

• душите излетяха на възбог

• до върховете на Бълкана

• и паднаха свободни.

• Черешите, все пак разцъфтяха

• с топовни истрели, вестили

• оная пролет на живот и смърт

• във кървавата свадба на Април.

•  

• * В НОЩТА НА ВСИ СВЕТИИ *

Надмогнали Небитието

в нощта на Вси светци

мъждеят пак по върховете

избодените български очи.

Онези ослепени войни

и оня в кръв удавен Йово

на съвестта ни във покоя

тежат с куршумено олово.

Едва през тази нощ разбрах

защо тъй мразя и обичам,

когато във пробойните се взрях,

където са били очите.

• * ПЛЕМЕНЕН РЕФЛЕКС *

• Сърцето ми е с двойна клапа

• изпускаща добро и зло -

• сърце човешко е.

• Набъбва с болката

• на нечие страдание

• и струйва с радостта

• на всяко сътворение.

• Но пещерно ръмжене

• долавям в него като гледам

• как идолоизбрани люде

• секат със своя лик монети

• на наковалнята на вярата.

• Тогава си отварям клапата

• на племенна ненавист -

• добре, че някога, преди Христа

• сме имали и Тангра.

•  

• * К Е Р Б А Л А *

• Библейското стълпотворение

• набъбва пак във Вавилон

• все тъй Ефрат и Тигър носят

• вълни от мъдрост и безумие.

• Изглежда Бог от ново е преплел

• човешките езици,

• защото от Багдад до Кербала

• говорят пак минохвъргачките.

• Във хаоса от нечовешка реч

• долавям капките на жълади -

• сред призива на птици виещи гнезда

• дочувам майчиното слово

• и питам набедените пророци:

• - Нима Балканът няма

• десет поднебесни кули,

• та трябва другаде

• да търсим Вавилон ?

•  

• * БЕЛЕНСКИ МОСТ *

• Море майстор, уста Кольо,

• колко сенки си вградил

• в черкви и мостове -

• камъкът да устои

• на набези и порои ?

• “ Рухва всяка зидария -

• камъка го камък не крепи

• ако сам не палнеш огън

• със длето и каменни искри.”

• Море Кольо, уста Кольо,

• отде тази гиздосия

• вдяла в Беленския мост ?

• “Там гнезди самата пролет

• с лебедови неми птици -

• люпи синева на всеки свод

• цяла зима край върбите.”

• Море първоимайстор Кольо,

• що се будиш още

• щом дочуеш първото длето

• в пукащият речен лед ?

• “Гледам мойте лебеди

• да разперват каменни криле

• срещу ледовете в Янтра,

• да вестят навред, че идва

• пролет над България.”

* ТАЙСТВЕН ОГЪН *

• През древните тракийски гробници

• и църквите в скалите на Иваново,

• по стъпките на свети бродници

• достигам черквичката във Бояна.

• Езически и тайствен огън

• пренесен на коне преди Христа

• е палнал, в миг благословен от Бога,

• зографът във очите на жена.

• От кремъчни огнища в пещерите

• и на зидарите от сръчните длета

• прехвръкнали са тук искрите -

• сред тях и божия искра.

• Земята българска е лабиртинт

• от зидани и скални църкви-

• без оня тайствен огън и без стих

• отдавна щеше да е мъртва.

• * С И З И Ф *

• Осъвременена притча

Сизиф , синът на повелителя на ветровете Еол, бил пръв между първите в царството си Коринт. Дързостта му обаче стигнала до там, че искал да бъде богоравен. Знаел, че за това му е нужно знанието на боговете и измолил от Еол да му покаже пътеките, които водят до храма на Знанието.

Хемес пръв видял пълзящият нагоре Сизиф и известил Зевс, за да го порази с мълния.

- Не заслужава такава чест - рекла богинята на лова Артемида – ще оставя зверовете да го разкъсат.

• - По-добре да му изпратя любовна лудост – казала Афродита. - Тогава ще престане да се интерисува от Знанието.

• Хера пожелала да го превърне в червей, а куцият бог Хефест поискал да го прикове към скалата на Промитей.

• - Оставете го на мен – отсякъл Ад, богът на подземното царство.

• - Аз ще го накарам сам да се прикове към скалата, която да търкаля нагоре по склона, към храма на Знанието. В мига, в който достигне първия връх, скалата ще рухне отново в подножието, а той ще я последва. И така до края на хилядолетието, а ако не се откаже, нека бъде до края на второто и третото...

• Сизиф не спрял да търкаля огромния камък през вековете и дори боговете не знаели до кога ще издържи в безсмислието.

• Когато започнал четвъртият милениум, проклятието загубило силата си и Сизиф закотвил скалата на върха. Мислел, че най-сетне е достигнал храма на Знанието, но когато се изправил видял една безкрайна планинска верига с храмове по върховете.

• - О, богове! - възкликнал Сизиф. - Сега вече знам, че Знанието е безкрайно, но дори и само затова си струваше да се изкатеря до тук.

• После отново затъркалял огромния камък към следващият връх.

• За простосмъртните започвал третият милениум от новото летоброене.

• Павел Боржуков – Боржи

•  

• !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!