По-малко от половината граждани, имащи право да гласуват подредиха политическите сили, които сега се опитват да си разпределят властта.

Ролята на стадото е да отиде да гласува и да повери следващите четири години на политиците, които получат най-голяма част от подкрепата му. Този път неговата роля се изчерпа още преди провеждането на самите избори. Резултатите бяха ясни предварително, въртележката отново се завъртя и ГЕРБ очаквано спечелиха изборите, но отново нямат достатъчно подкрепа, за да съставят собствен кабинет. Втори след тях останаха БСП, които замалко да изгубят абонамента си за него и да бъдат изместени от бившите им партньори от ДПС, които очевидно умишлено в последният момент успокоиха топката и оставиха част от подготвения си електорат настрана. Тук ДПС показаха, че все пак и те имат някакви граници на наглост.

Повече от половината от стадото обаче не отиде да гласува. Избирателната активност е една от най-ниските през последните 25 години. Ударихме рекорд и по купен и контролиран вот, както и по недействителни бюлетини – близо 200 хил. броя. И докато служебното правителство харчи безконтролно държавните средства, защото „ще теглим нов заем“ и се занимава със всевъзможни неща от обявяването на Русия за „национална заплаха“, разполагането на допълнителни военни бази на НАТО в България, разкриването на българските разузнавачи в чужбина и какви ли не прищевки и блянове на президента Плевнелиев, Дорис Фиала, ръководител на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) заяви, че Европа трябва сериозно да обмисли варианта дали да не бойкотира парламентарните избори у нас и изрази мнението, че в България изборите са опорочени и практически не съществува свободен избор.

Звучния шамар остана почти неотразен от медиите. За Европа не бе проблем да признае изборите в Украйна, които се проведоха докато над главите и домовете на хората в източната част се изсипваха касетъчни бомби, кандидати бяха отвличани и пребивани, а на места дори нямаше бюлетини в секциите, защо да не признае и поредните полу-законни избори в България? Митът, че европейските чиновници са носители на някакви висши ценности и дух и никога, ама никога, не са  замесени в корупция съществува само в представите на комплексираните източно европейци, на които им е дадено да се разбере, че са „задния двор“ на Европа. В центъра на Европа и в държавите-основателки на ЕС критичната маса от хора, виждащи какво се случва с континента и държавите им заради безхаберната политика на евросъюза се увеличава със всеки изминал ден. И ако тук шепа инфантили могат да нарекат всеки критик „рубладжия“ (те следва да са „доларджии“, защото дори не крият кой финансира медиите им и „хепънингите“ им), то е трудно да наречеш същите хора (и то много повече) в Западна Европа така. Следва, че Дейвид Камерън е „рубладжия“, след като не приема безропотно всички нареждания и „пълни глупости“ на Брюксел, както ги нарече последно, а заплашва, че Великобритания може да напусне ЕС.

Казвам всичко това, защото в България достойнството отдавна се е изпарило. Навярно след 45 години в ролята на „най-верен сателит на Русия“, а сега послушник на САЩ, сме се изкривили перманентно. Визитата на Джоузеф Дол, който докато обарваше „Данчето“ нареди и кабинета на България, заявявайки, че „Бойко Борисов трябва да е премиер и да има коалиция с Реформаторския блок“ не възмути никой. Лично аз останах изненадан, че посолствата бяха толкова мълчаливи. Да се бяха включили и те, за да помогнат на клетите реформатори и Борисов да се разберат най-накрая. Като цяло председателя на ЕНП, който бе заявил, че свододния достъп до порно е една от най-големите ползи от ЕС беше подходящия човек, който даде указания на импотентниците от ГЕРБ как да задоволят обекта на своите желания – Реформаторите. Този брак по сметка изглежда, че ще се случи. Проблемът е, че цялото сборище на Реформаторския блок е един голям брак по сметка и това си пролича и този път. Радан Кънев и Меглена Кунева водят преговори по отделно с ГЕРБ, едните отначало подкрепяха коалицията с партията на Борисов, другите не. Точно с такива мнозинства и малки партийки се съставят „най-добрите“ мнозинства.

Очевидно ГЕРБ, които за трети път не получават нужното мнозинство, ще трябва да управляват с една партия, която е получила 8% на изборите, като половината гласоподаватели не са отишли да гласуват, тоест реалната подкрепа следва да се измери на 4% от гласоподавателите и угаждайки на истинските крепители на бъдещето правителство „от кол и въже“ – ДПС. Въздържанието на ДПС не е от липса на мераци, а защото още преди изборите те бяха в контакт с хората на Борисов и се разбраха да подкрепят тяхното правителство. БСП е „извън борда“, в тежък нокаут. Това принуди социалистите най-накрая да се опитат да водят лява политика, което е силно закъсняло, но все пак „по-добре късно, отколкото никога“. Именно БСП въведе плоския данък, след това беше мандатоносител, но както винаги се сетиха докато са в опозиция да поправят несгодите, които морят най-бедните граждани на ЕС.

Влизането в Парламента на партии като ББЦ на Бареков, ПФ и дори на реформаторите е по един и същи модел. Моделът „Бат’ Сали“. Всичко това се случи пред очите и на Европа и на българите.

И така, отново сме в задънена улица, на края на която ни очаква очевидния фалит, независимо как се казва премиера на страната.