В поредица от документални разследвания  (виж тук, тук, тук и тук) Биволъ разкри как над 1,2 млрд. лв. кредити са дадени от ПИБ на едно и също физическо лице – Георгиус Георгиу от Кипър. Крупният кредитен милиардер се оказа свързан с основните акционери на банката – Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

Акционерите на ПИБ купуват от Георгиус Георгиу дяловете в кипърска фирма, която също е акционер на ПИБ

Георгиус се явява краен собственик на многобройни офшорни фирми-кредитополучателки. Те не си връщат кредитите към банката, но пък инвестират в частни проекти. Пример – „Юлен“ АД фирмата концесионер на ски-зона Банско, в която мажоритарен собственик е Георгиус Георгиу, е получила кредит от 77 млн. лв. от ПИБ. Годишните отчети на „Юлен“ показват, че фирмата не работи на печалба. Как ще върне тя такъв кредит?

Естествено никак. Основна характеристика на банките „гнили ябълки“ е кредитирането на свързани лица, които нямат намерение да връщат кредитите, а щетата остава за честните вложители. Такава беше и схемата на КТБ, по която бяха откраднати 3,8 млрд. лева, а данъкоплатците бяха натоварени със заем, за да се изплатят гарантираните влогове. Подобна е и схемата на ПИБ.

Кръговратът на тази пирамидална конструкция е прост: привличат се вложители с нереално високи лихви и се събират на едно място много пари; привлечените средства се дават като кредити на свързани офшорки, които са контролирани от собствениците на банката; кредитите не се връщат; банката е пред фалит. От този момент или банката фалира; или получава държавна помощ, но и в двата случая данъкоплатците плащат сметката. В първия случай част от сметката се плаща и от вложителите с над 100 000 евро, което все пак е по-справедливо.

Тази схема е трудна за реализация ако има работещи регулаторни органи и ако държавата следи за обществения интерес. Поведението на държавата обаче е точно обратното – в полза на частния интерес на крадците банкстери, които са източили парите на вложителите и са ги налели в собствените си офшорни джобове. А може би и в нечии други, институционални джобове е капнало нещо? Това може да се нарече държавна мафия или мафиотска държава – смисълът е същият.

Примерът с правителствената подкрепа за втори лифт в Банско е поредното доказателство, че държавата съучаства, вместо да пресича престъпленията. Много бързо се забрави, че „Юлен“ АД вече е нарушила закона, като се е разпоредила със стотици хектари в Национален парк Пирин над концесията. (виж тук за прокурорската проверка по случая) Вместо наказание министърът на спорта Красен Кралев и министъра на туризма Николина Ангелкова днес цинично лобират за интересите на „Юлен“.

Да се върнем към ПИБ, която дава парите. Разкритията на Биволъ показват, че ПИБ грубо е нарушила ограниченията за концентрация на кредити и кредитиране на свързани лица. Де факто банката в момента е с отрицателен капитал и БНБ е длъжна по закон да отнеме лиценза.  Още през 2006 г. посланик Байърли предупреждава, че тази „гнила ябълка“ е стъпила „с единия крак в престъпния свят“. Де юре обаче държавата продължава да я крепи. Като труп на прозореца. Каква е целта?

Целта, предполагаме, е да се прикрие ограбването преди да лъсне грозната истина за източването. Целта е банкстерите да се измъкнат невредими с награбеното. Разрешението за втори лифт не означава задължително, че такъв ще бъде построен, но означава със сигурност, че цената на „Юлен“ ще се вдигне. Тогава идва истинската цел – продавай и бягай.

А сметката от източването отново ще е за вложителите и обществото. Корупция утвърдена в ранг на правителствена политика.