СТИХОВЕ НА ПОЕТИ ОТ ВРАБЕВО

МАРИЯ ЧАВДАРОВА

* БЯЛА ЛЯСТОВИЦЕ МОЯ *

До като те има,

докато съм жива,

все ще те намеря,

бяла лястовице моя.

Болката ми мигом

с тебе ще отлитне,

с радост да живея,

песен пак да пея.

И като те зърна,

тука ще се върна,

за да вдъхна вяра,

за да дам надежда.

Докато те търся

и нагоре гледам

с вяра, че те има,

зная, че съм жива.

ХРИСТО К. ГАНЕКОВ

* * *

Обичам те, небе,

защото си без граници,

защото си едно за всички земни.

С криле разлиствам

звездните ти страници,

но помня, че душите ни са тленни.

Кажи, небе,

във миг на откровеност

защо началото

при теб се връзва с края ?

И искаш ли, но без следа от ревност,

да ти призная -

ти за мен си рая.

***

Изплита стих след стих

премръзнало в сърцето ми небе.

Небето в моя стих проплаква.

Облаци, небесни водорасли,

в душата се заплитат.

А аз излитам !

За кой ли път ?

Небе, кога те любя,

гледай ме в очите!

Така се гледат птиците.

Земята няма да ревнува.

Ревнуват низшите .

Крилатите

обичат

истински .

ТАНЯ МИНЧЕВА

* * *

На Петя Дубарова

Чайки и гларуси тук не летят.

Балканът на море ми прилича.

Върхът е застинала в прилив

вълна,

а снегът – неразтопената пяна.

Небето е същото – като в Бургас.

На Петя бялата радост ме милва...

Чайки и гларуси тук не летят,

но чувам вика им протяжен

и бодрият плясък на тези криле,

и нейната жажда за полет.

И нейният смях – дори и във час -

е моят смях и моята младост.

Стихът и китарен, струнно-напевен

във времето наше остава.

СВЕТЛА КОВАЧЕВА

• * В КРАЯ НА ЛЯТОТО *

• Като приятен сън премина лятото

• и лек ветрец напомни есента,

• и птиците отлитаха във ято,

• и малко тъжно стана в моята душа.

• И ето – пак съм тук и дишам със охота,

• възглавница ми служи камък твърд,

• тук, при “Чешмата на живота”

• аз черпя сили в този земен път.

• Завих се със чувала от зебло,

• на който ярка роза избродирах.

• Това бе моето пано,

• аз във мечтите си

• за “свят от рози” се намирах...

• А после грабнах четката с боите,

• откъснах клонче с розов цвят

• и след като го нарисувах,

• със възторг възкликнах:

• “О, как красив е този свят !”

• И легнах по очи,

• стърнището и цялата земя

• с любов прегърнах.

• И в миг усетих нежна ласка

• и топлина на майчина ръка.

•  

•  

• * ПРОЛЕТНА КАРТИНА *

• Във клоните зелени славей пее,

• облечени са цветовете в светлина.

• Лъчисто ведрото небе синее

• и възвестява Пролетта.

• Щастлива Пролет, ти ела в душите

• и дълго, мълчаливо остани.

• Поддържай огъня пламтящ в мечтите

• и ни окриляй в наште дни !

СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ВРАБЕВО

МИЛКА СТРАТЕВА

* В Р А Б Е В О *

• Обичам те, любимо родно село,

• понесло волно моите мечти.

• Над теб Гяур баир издига чело,

• окъпан в топли слънчеви лъчи.

• На юг Балканът горд снага издига,

• мълчи навъсен като войн той.

• В Раздоле нощем вятърът разказва

• легенди за незнаен смел герой.

• Сред твоите поляни коленича,

• целувам плодородната земя.

• В студените ти извори обичам

• да къпя искрената си душа.

• Нали си моята усмивка детска,

• нали си моята слънчева мечта.

• Сълзите във очите ми за теб са,

• дори да съм на края на света.

НИКОЛАЙ ЗАЯКОВ

• * В Р А Б Е В О *

• Бих искал тази нощ да няма свършек,

• да няма други нощи, други дни.

• И Врабево единствено и първо,

• със всички вас да ме съедини.

• Бий искал като някой Ботев четник,

• да те целуна мой единствен бряг.

• И мисълта за тебе да ми свети,

• додето съм живял немил-недраг.

• Далече си, аз също съм далече.

• Но ти си моят мъничък всемир.

• И като знак, че няма да сме вечни,

• над всички нас стои Гяур баир.

• И ние плачем, движим се , живеем,

• със свой живот, със свое си лице.

• Но Врабево е нашата идея,

• но Врабево е нашето сърце.

• Но Врабево е цялата ни възраст,

• разсипана на дребно в някой град.

• Но Врабево е детството ни пъстро,

• държавата ни, целият ни свят.

• Не знам без него колко ще сме бедни,

• и щяхме ли да бъдем тука днес.

• Но знам, че село Врабево е редник,

• пред който генерал отдава чест.

СТЕФКА УГЛЯРОВА БОЖКОВА

* Р О Д Е Н К Р А Й *

• Аз родена съм в Балкана -

• в малък китен земен рай,

• Врабево е мойто село -

• моя свиден бащин край.

• Сред баирите зелени -

• там е моето селце !

• Хората са му засмени,

• всеки е с добро сърце.

• Сутрин слънцето изгрява,

• буди родната гора

• и Гяур баир изправя

• гордо своята снага.

• Вечер вятърът повява

• шепне горският листак,

• а Гяур баир запява

• песен за велик юнак.

• А звездите едри греят,

• мигат със очи безброй -

• гледат слушат и немеят

• във среднощния покой.

• Спомен в детството ме връща-

• в мен отеква весел звън.

• Бащината родна къща

• пак повика ме на сън.

• Родно мое, хубаво селце !

• Дето и да бъда в този час -

• винаги си в моето сърце,

• вечно ще обичам тебе аз !

• КЛЕТВА ДАВАМ ТУК ПРЕД ВАС

• И ПРЕД ВАС СЕ ВРИЧАМ,

• ЧЕ ДО СЕТНИЯ СИ ЧАС

• ВРАБЕВО ЩЕ СИ ОБИЧАМ !!!

* ДОБРЕ ДОШЛИ *

• Добре дошли отново, врабевени,

• от радостна усмивка озарени!

• За срещата другарска наша -

• да вдигнем тост със пълна чаша !

• И всек да си спомни в този ден,

• че в село Врабево е той роден

• и че по цялата ни земна шир

• един – единствен е Гяур баир !

• В миналото всеки да се върне -

• детството нерадостно да зърне.

• Да си припомни бащината стряха

• и залъка корав на сиромаха.

• Да си припомни мъката човешка,

• окърпената , отесняла дрешка,

• чорбата сладка в глинена паница

• и простичката дървена лъжица.

• Да чуе звън и от стадата бели,

• нагоре по баира пак поели.

• Да си припомни босото овчарче

• и кучето, най-верното другарче.

• Да се завърне в спомените стари -

• да си припомни детските другари,

• безкрайните наивни лудории,

• които никога не могат да се скрият.

• Да си припомним образа на мама

• и строгите очи на своя татко,

• родителската им любов голяма -

• ех, детство, толкова си кратко!

• Да вдигнем тост със пълна чаша

• за срещата другарска наша.

• От радостна усмивка озарени -

• добре дошли отново врабевени !...

• Посветено на земляческите срещи на врабевени живеещи в София.

* НОЩ НАД ВРАБЕВО *

• Като завеса пада мрака

• и Врабево за сън утихва.

• Този миг със трепет чакам,

• щастлива съм и се усмихвам.

• Усмихвам се на тишината,

• пленила нощната тъма.

• И радвам се на красотата

• на всяка грейнала звезда.

• От непосилната умора

• след трудовия селски ден,

• за сън жадуващите хора

• заспиват тихо с дъх стаен.

• Сама сред селския ни двор,

• и мен нощта ме приютява,

• заслушана как в строен хор

• щурците весело припяват.

• Над мен небето със звезди,

• които сякаш ми намигат

• и струва ми се /но уви!/,

• че с ръка ще ги достигна.

• А вятърът откъм баира

• играе с моята коса,

• подухва леко и не спира -

• легенда шепне ми в нощта.

• Заслушвам се и ето, чувам

• как думи тихичко реди

• и за Деляна аз тъгувам,

• живяла тежко и в беди.

• С хубост тя била дарена

• и най-работна сред момите.

• Въздишка не една стаена

• прикривали добре момците.

• Работила по чужди ниви,

• че нямала си тя имот.

• Сирак била и дните сиви

• гнетели нейния живот.

• Но на сиромах върви ли,

• та даже и във любовта?

• Отде събрала сетни сили,

• за да посрещне тя скръбта?

• И неусетно в тъмнината

• пред мен картина оживява -

• легендата добре позната,

• като на филм се появява...

• А вятърът повява леко

• и сякаш в нощния ефир

• дочувам нейде от далеко:

• “Гяур баир, Гяур баир...”

• Пролайва куче сънно в мрака

• и то прекъсва моя блян,

• а Врабево стаено чака

• деня от слънцето огрян...

* СЛАВА ВАМ *

• Спокойно спете вечния си сън,

• от битките жестоки уморени!

• А славата като камбанен звън

• да прокънти, герои врабевени !

• В мир да легнат костите Ви бели,

• пръснати по цялата земя!

• Българийо, кръвта си те пролели

• за твоите бъднини и свобода!

• Те гордо носели са родни знамена,

• в битките жестоки устремени.

• Не ще забравим ваште имена -

• ще славим вас, герои врабевени !

• Един завет оставили са нам -

• отечеството мило ний да любим!

• И нека винаги да тънем в срам,

• ако завета ваш погубим !

• Не ще потънете в тъма в забвение,

• герои от борбите уморени !

• Ще ви запомнят бъдни поколения!

• Слава вам , герои врабевени !

* НА ЗАГИНАЛИТЕ ГЕРОИ ОТ ВРАБЕВО *

• Бъди благословена ти, врабевска земя !

• На поколения нашепвай юнашки имена!

• Гордей се, че създала си синове герои,

• че ти си тяхна майка, а те децата твои.

• Гордей се, Врабево, че тук са те родени!

• От твоите легенди и песни вдъхновени!

• Научили са тук родина да обичат,

• пред враговете покорно да не коленичат!

• По Ботевски да любят или да намразят

• и чисти знамената родни да опазят,

• с името свещено “България” в уста

• да срещнат безстрашно дори и смъртта!

• Оставили спокойно родния си праг,

• за да срещнат мъжки всеки чужд и враг -

• без да пожалят живот, семейство, младост

• в защита на Родината отивали със радост !

• И нека не тревожим последния им сън,

• а песен да им пее тих камбанен звън!

• За отдих те са легнали в гроба си със мир,

• над тях да бди като орел и Гяур баир !

• * НА П Ъ Т *

• Пътят извива, завой след завой,

• и всичко е толкоз зелено!

• Отвред ме облъхва безкраен покой,

• че даже потръпвам смутено.

• Загърбили градската пъстрота,

• пътуваме с теб само двама

• и сякаш далече сме ний от света,

• изпълнен с безкрайна измама.

• Усещам как си разтварям душата,

• жадуваща този простор.

• И жадно поглъщам аз тишината,

• на снемам от гледката взор.

• И като птица търсеща клони,

• където гнездо да си свие -

• душата ми свита в силна агония

• в Балкана зелен ще се скрие.

• Обзема ме радост, че всяка незгода

• тук ще потъне в забрава,

• че тази зелена дива природа

• спокойствие мен ще дарява.

• И ето, след сетния остър завой -

• Гяур баир с дигнато чело.

• Под него, задъхано в летния зной,

• е сгушено нашето село !!!

Автор : Стефка Углярова Божкова

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!