v

СТИХОВЕ НА ПОЕТИ ОТ ВРАБЕВО

МАРГАРИТА СЯРКОВА

Стихове от стихосбирката “ ОТ НЕБЕСНАТА

ПАЛИТРА “

 

***

Къде изчезна нежност

във тези дни на студ и суета ?

Една човешка ласка ни е нужна.

Една усмивка

и една надежда да ни сгрява.

Във обеднелия на чувства свят

сърцата ни от грубост натежават.

Без топлината ти, любов,

без пристан ще останем.

 

* С Ъ Л З А Т А *

Какво е сълзата ни всъщност?

Капка от есенен дъжд;

роса по тревата напролет;

разтопена снежинка на длан.

Извира от очите ни болка и радост.

Подла преструвка, или просто лъжа ?

 

* Р О Ж Д Е Н Д Е Н *

На масата гори свещта

Малко тъжен и самотен празник.

Годините се нижат като броеница,

а времето в косите ми отдавна

венец от бели нишки сплита.

Навярно това е мъдростта.

И с бързи стъпки идва есента ми.

Дано позная спокойния и лик,

та бурите в живота ми да стихнат.

 

***

Студено ни е.

Но навън сега е лято.

И слънцето на криеница

с облаците си играе.

А лъчите му би трябвало

да ни зарадват.

Студено ни е.

И от този студ

замръзвами сами,

защото душите ни

от злоба леденеят,

а топлината

в любовта се крие.

 

***

Лятно време. След дъжд искри дъгата.

Преливат се нюансите един във друг.

Какво спокойствие след вихъра на

капките !

Разстила своя пъстър шал денят.

И в теб нахлува нова, чиста нежност...

 

***

Облачно небе. Навъсен поглед.

Навярно ще вали пороен летен дъжд.

По нас водата ще тече,

отмивайки за кратко грижите.

Ще се почустваме като деца,

които стъпват в локвите нехайно.

После вятърът косите ни ще изсуши.

Ще ни докосне небесната дъга

с палитра истинска и цветна.

Ще се събуди любовта във нас

и ще ни бъде топло и уютно.

 

***

Брегът и вълната – двама влюбени,

обречени един на друг.

Заедно посрещат слънцето с надежда,

и очакват бурята със страх.

Играта им на приливи и отливи

е стара колкото света.

Историята за вечност и любов,

която ще ни надживее.

 

• * И Д В А Й Л Я Т О *

• Идвай ,лято !

• Завладей ме цялата.

• Изгони с лъчите

• си тъгата ми.

• Намери в деня ми

• цвят и смисъл.

• Да усетя южната си кръв .

• Да потръпна

• от любов край мене.

• Идвай, лято,

• със усмивка

• във прозореца ми !

•  

• ***

• Сняг по никое време.

• Сняг през октомври.

• Падат снежинките бели

• и убиват мечтите

• за циганско лято.

• А вятърът зъл

• с невидим гладиаторски меч

• пронизва телата ни

• болни и крехки.

• Опустява, посивява денят.

• Замлъкват улици, площади

• и таверни.

• Защо небето

• ни наказва с този сняг,

• и с тази октомврийска

• бяла зима ?

 

***

Не затваряй вратата

след себе си!

Нека ме зарази

твоята вяра

в доброто.

Нека всички

мечти и надежди

се върнат.

Нека нахлуе

при мене

дъхът на морето.

Нека опари ръката ми

лятото !

 

***

Твоята любов

в пространството витае

ненужна, непотребна

никому.

Твоята душа

умира всеки ден

от погледи

и от безразличия.

Ала светът нехае.

Ослепял е той

за нечие нещастие.

И нека суетата страда

в някой ъгъл оцветена

в полутонове и сенки.

 

***

Когато болката стегне душата ми,

и денят ме погледне сърдито,

тихо...безмълвно

зова самотата си.

А после белият лист

събира моите думи и сълзи.

 

***

На сцената отново има някой.

Плач и вик. И смях до полудяване.

И чувствата събличат се до край.

Омраза и любов, добро и зло -

започват своята борба.

Бошуват страсти, пориви , копнежи.

А после всичко стихва изведнъж.

Остава нечие сърце без грим

пред чаша питие във бара.

 

* П Ъ Т У В А Н Е *

• Мислено

• пътувам по света.

• Прекосявам

• граници, морета

• и пространства.

• Посрещат ме

• с хармония и цвят

• дворци, герои и Венери.

• И всеки ъгъл

• крие изненада.

• Един прекрасен свят

• ми се усмихва

• без въпроси.

• И ме връхлитат

• чувства, образи,

• идеи.

• И нещо в мен

• пониква и цъвти.

•  

* П Р О М Я Н А *

Денят приема нови цветове.

Ликът му шарен

бързо си отива.

Това мъгливо, мрачно време,

превзема всичко като на шега

и сивотата се завръща

с нова сила

между небето и земята.

Дърветата тъгата си не крият

по старата си дреха в резеда.

Посрещахме със обич есента,

а тя ни носи толкова тревоги.

 

* В ПАМЕТ НА АЛБЕНА БОРЖУКОВА *

Сълза на майка, писък на дете.

И две сърца ще носят болката

до края на света.

Асвалтът още пари

като разтопена лава -

парят мъката, тъгата, любовта

от изтлеялата нишка на живота.

Усмивката на лятото

изчезна там

между коли, стъкла

и гуми.

Нелепо, страшно непонятно

във времето без пулс

часовникът над китката

си каканижеше,

колибри някакво цвърчеше,

напило първата роса,

луната и звездите

потъваха блажено

в поредното зачатие

на следващият ден.

Кому? Кому е нужна

тази лудост

в играта на живот

и смърт...

 

* НА А. С. П У Ш К И Н *

Днес степите, брезите и земята руска

плачат и се смеят с твоя глас, поете.

Разказват ни история човешка за любов.

Говорят ни за чест и свобода,

за истина и болка.

А днес Нева е толкова спокойна.

Като вода изтича всяко време.

Остава само словото във вечността.

Остават светлите очи в картините.

И ето – твоята Москва не спи.

Тя помни и обича своя Ленски.

Живее ли със чувства този свят,

то твоя стих ще го вълнува и разнежва .

 

• * И С П А Н И Я *

• Испания не спи.

• Испания е във възторг.

• Фиестата е в жълто и червено.

• Цял един народ ликува

• и празнува своя връх.

• Хиляди усмивки,

• хиляди слънца огряват

• земята на поети и китари.

• Хиляди сърца туптят в едно

• със цветовете на на живота.

• Испания не спи.

• Испания е в транс

• от щастие и обич.

• Вдигни, тореро, чаша вино

• и пий за южната ни страст и кръв.

• Светът сега е

• с потокалов лик.

 

Стихове от стихосбирката “ ОТ НЕБЕСНАТА

ПАЛИТРА “

Автор : МАРГАРИТА СЯРКОВА

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!