СТИХОВЕ НА ПОЕТИ ОТ ВРАБЕВО
МАРИЯ ЧАВДАРОВА
* БЯЛА ЛЯСТОВИЦЕ МОЯ *
До като те има,
докато съм жива,
все ще те намеря,
бяла лястовице моя.
Болката ми мигом
с тебе ще отлитне,
с радост да живея,
песен пак да пея.
И като те зърна,
тука ще се върна,
за да вдъхна вяра,
за да дам надежда.
Докато те търся
и нагоре гледам
с вяра, че те има,
зная, че съм жива.
ХРИСТО К. ГАНЕКОВ
* * *
Обичам те, небе,
защото си без граници,
защото си едно за всички земни.
С криле разлиствам
звездните ти страници,
но помня, че душите ни са тленни.
Кажи, небе,
във миг на откровеност
защо началото
при теб се връзва с края ?
И искаш ли, но без следа от ревност,
да ти призная -
ти за мен си рая.
***
Изплита стих след стих
премръзнало в сърцето ми небе.
Небето в моя стих проплаква.
Облаци, небесни водорасли,
в душата се заплитат.
А аз излитам !
За кой ли път ?
Небе, кога те любя,
гледай ме в очите!
Така се гледат птиците.
Земята няма да ревнува.
Ревнуват низшите .
Крилатите
обичат
истински .
ТАНЯ МИНЧЕВА
* * *
На Петя Дубарова
Чайки и гларуси тук не летят.
Балканът на море ми прилича.
Върхът е застинала в прилив
вълна,
а снегът – неразтопената пяна.
Небето е същото – като в Бургас.
На Петя бялата радост ме милва...
Чайки и гларуси тук не летят,
но чувам вика им протяжен
и бодрият плясък на тези криле,
и нейната жажда за полет.
И нейният смях – дори и във час -
е моят смях и моята младост.
Стихът и китарен, струнно-напевен
във времето наше остава.
СВЕТЛА КОВАЧЕВА
-
* В КРАЯ НА ЛЯТОТО *
-
Като приятен сън премина лятото
-
и лек ветрец напомни есента,
-
и птиците отлитаха във ято,
-
и малко тъжно стана в моята душа.
-
И ето – пак съм тук и дишам със охота,
-
възглавница ми служи камък твърд,
-
тук, при “Чешмата на живота”
-
аз черпя сили в този земен път.
-
Завих се със чувала от зебло,
-
на който ярка роза избродирах.
-
Това бе моето пано,
-
аз във мечтите си
-
за “свят от рози” се намирах...
-
А после грабнах четката с боите,
-
откъснах клонче с розов цвят
-
и след като го нарисувах,
-
със възторг възкликнах:
-
“О, как красив е този свят !”
-
И легнах по очи,
-
стърнището и цялата земя
-
с любов прегърнах.
-
И в миг усетих нежна ласка
-
и топлина на майчина ръка.
-
-
* ПРОЛЕТНА КАРТИНА *
-
Във клоните зелени славей пее,
-
облечени са цветовете в светлина.
-
Лъчисто ведрото небе синее
-
и възвестява Пролетта.
-
Щастлива Пролет, ти ела в душите
-
и дълго, мълчаливо остани.
-
Поддържай огъня пламтящ в мечтите
-
и ни окриляй в наште дни !
СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ВРАБЕВО
МИЛКА СТРАТЕВА
* В Р А Б Е В О *
-
Обичам те, любимо родно село,
-
понесло волно моите мечти.
-
Над теб Гяур баир издига чело,
-
окъпан в топли слънчеви лъчи.
-
На юг Балканът горд снага издига,
-
мълчи навъсен като войн той.
-
В Раздоле нощем вятърът разказва
-
легенди за незнаен смел герой.
-
Сред твоите поляни коленича,
-
целувам плодородната земя.
-
В студените ти извори обичам
-
да къпя искрената си душа.
-
Нали си моята усмивка детска,
-
нали си моята слънчева мечта.
-
Сълзите във очите ми за теб са,
-
дори да съм на края на света.
НИКОЛАЙ ЗАЯКОВ
-
* В Р А Б Е В О *
-
Бих искал тази нощ да няма свършек,
-
да няма други нощи, други дни.
-
И Врабево единствено и първо,
-
със всички вас да ме съедини.
-
Бий искал като някой Ботев четник,
-
да те целуна мой единствен бряг.
-
И мисълта за тебе да ми свети,
-
додето съм живял немил-недраг.
-
Далече си, аз също съм далече.
-
Но ти си моят мъничък всемир.
-
И като знак, че няма да сме вечни,
-
над всички нас стои Гяур баир.
-
И ние плачем, движим се , живеем,
-
със свой живот, със свое си лице.
-
Но Врабево е нашата идея,
-
но Врабево е нашето сърце.
-
Но Врабево е цялата ни възраст,
-
разсипана на дребно в някой град.
-
Но Врабево е детството ни пъстро,
-
държавата ни, целият ни свят.
-
Не знам без него колко ще сме бедни,
-
и щяхме ли да бъдем тука днес.
-
Но знам, че село Врабево е редник,
-
пред който генерал отдава чест.
СТЕФКА УГЛЯРОВА БОЖКОВА
* Р О Д Е Н К Р А Й *
-
Аз родена съм в Балкана -
-
в малък китен земен рай,
-
Врабево е мойто село -
-
моя свиден бащин край.
-
Сред баирите зелени -
-
там е моето селце !
-
Хората са му засмени,
-
всеки е с добро сърце.
-
Сутрин слънцето изгрява,
-
буди родната гора
-
и Гяур баир изправя
-
гордо своята снага.
-
Вечер вятърът повява
-
шепне горският листак,
-
а Гяур баир запява
-
песен за велик юнак.
-
А звездите едри греят,
-
мигат със очи безброй -
-
гледат слушат и немеят
-
във среднощния покой.
-
Спомен в детството ме връща-
-
в мен отеква весел звън.
-
Бащината родна къща
-
пак повика ме на сън.
-
Родно мое, хубаво селце !
-
Дето и да бъда в този час -
-
винаги си в моето сърце,
-
вечно ще обичам тебе аз !
-
КЛЕТВА ДАВАМ ТУК ПРЕД ВАС
-
И ПРЕД ВАС СЕ ВРИЧАМ,
-
ЧЕ ДО СЕТНИЯ СИ ЧАС
-
ВРАБЕВО ЩЕ СИ ОБИЧАМ !!!
* ДОБРЕ ДОШЛИ *
-
Добре дошли отново, врабевени,
-
от радостна усмивка озарени!
-
За срещата другарска наша -
-
да вдигнем тост със пълна чаша !
-
И всек да си спомни в този ден,
-
че в село Врабево е той роден
-
и че по цялата ни земна шир
-
един – единствен е Гяур баир !
-
В миналото всеки да се върне -
-
детството нерадостно да зърне.
-
Да си припомни бащината стряха
-
и залъка корав на сиромаха.
-
Да си припомни мъката човешка,
-
окърпената , отесняла дрешка,
-
чорбата сладка в глинена паница
-
и простичката дървена лъжица.
-
Да чуе звън и от стадата бели,
-
нагоре по баира пак поели.
-
Да си припомни босото овчарче
-
и кучето, най-верното другарче.
-
Да се завърне в спомените стари -
-
да си припомни детските другари,
-
безкрайните наивни лудории,
-
които никога не могат да се скрият.
-
Да си припомним образа на мама
-
и строгите очи на своя татко,
-
родителската им любов голяма -
-
ех, детство, толкова си кратко!
-
Да вдигнем тост със пълна чаша
-
за срещата другарска наша.
-
От радостна усмивка озарени -
-
добре дошли отново врабевени !...
-
Посветено на земляческите срещи на врабевени живеещи в София.
-
Като завеса пада мрака
-
и Врабево за сън утихва.
-
Този миг със трепет чакам,
-
щастлива съм и се усмихвам.
-
Усмихвам се на тишината,
-
пленила нощната тъма.
-
И радвам се на красотата
-
на всяка грейнала звезда.
-
От непосилната умора
-
след трудовия селски ден,
-
за сън жадуващите хора
-
заспиват тихо с дъх стаен.
-
Сама сред селския ни двор,
-
и мен нощта ме приютява,
-
заслушана как в строен хор
-
щурците весело припяват.
-
Над мен небето със звезди,
-
които сякаш ми намигат
-
и струва ми се /но уви!/,
-
че с ръка ще ги достигна.
-
А вятърът откъм баира
-
играе с моята коса,
-
подухва леко и не спира -
-
легенда шепне ми в нощта.
-
Заслушвам се и ето, чувам
-
как думи тихичко реди
-
и за Деляна аз тъгувам,
-
живяла тежко и в беди.
-
С хубост тя била дарена
-
и най-работна сред момите.
-
Въздишка не една стаена
-
прикривали добре момците.
-
Работила по чужди ниви,
-
че нямала си тя имот.
-
Сирак била и дните сиви
-
гнетели нейния живот.
-
Но на сиромах върви ли,
-
та даже и във любовта?
-
Отде събрала сетни сили,
-
за да посрещне тя скръбта?
-
И неусетно в тъмнината
-
пред мен картина оживява -
-
легендата добре позната,
-
като на филм се появява...
-
А вятърът повява леко
-
и сякаш в нощния ефир
-
дочувам нейде от далеко:
-
“Гяур баир, Гяур баир...”
-
Пролайва куче сънно в мрака
-
и то прекъсва моя блян,
-
а Врабево стаено чака
-
деня от слънцето огрян...
* НОЩ НАД ВРАБЕВО *
* СЛАВА ВАМ *
-
Спокойно спете вечния си сън,
-
от битките жестоки уморени!
-
А славата като камбанен звън
-
да прокънти, герои врабевени !
-
В мир да легнат костите Ви бели,
-
пръснати по цялата земя!
-
Българийо, кръвта си те пролели
-
за твоите бъднини и свобода!
-
Те гордо носели са родни знамена,
-
в битките жестоки устремени.
-
Не ще забравим ваште имена -
-
ще славим вас, герои врабевени !
-
Един завет оставили са нам -
-
отечеството мило ний да любим!
-
И нека винаги да тънем в срам,
-
ако завета ваш погубим !
-
Не ще потънете в тъма в забвение,
-
герои от борбите уморени !
-
Ще ви запомнят бъдни поколения!
-
Слава вам , герои врабевени !
* НА ЗАГИНАЛИТЕ ГЕРОИ ОТ ВРАБЕВО *
-
Бъди благословена ти, врабевска земя !
-
На поколения нашепвай юнашки имена!
-
Гордей се, че създала си синове герои,
-
че ти си тяхна майка, а те децата твои.
-
Гордей се, Врабево, че тук са те родени!
-
От твоите легенди и песни вдъхновени!
-
Научили са тук родина да обичат,
-
пред враговете покорно да не коленичат!
-
По Ботевски да любят или да намразят
-
и чисти знамената родни да опазят,
-
с името свещено “България” в уста
-
да срещнат безстрашно дори и смъртта!
-
Оставили спокойно родния си праг,
-
за да срещнат мъжки всеки чужд и враг -
-
без да пожалят живот, семейство, младост
-
в защита на Родината отивали със радост !
-
И нека не тревожим последния им сън,
-
а песен да им пее тих камбанен звън!
-
За отдих те са легнали в гроба си със мир,
-
над тях да бди като орел и Гяур баир !
-
* НА П Ъ Т *
-
Пътят извива, завой след завой,
-
и всичко е толкоз зелено!
-
Отвред ме облъхва безкраен покой,
-
че даже потръпвам смутено.
-
Загърбили градската пъстрота,
-
пътуваме с теб само двама
-
и сякаш далече сме ний от света,
-
изпълнен с безкрайна измама.
-
Усещам как си разтварям душата,
-
жадуваща този простор.
-
И жадно поглъщам аз тишината,
-
на снемам от гледката взор.
-
И като птица търсеща клони,
-
където гнездо да си свие -
-
душата ми свита в силна агония
-
в Балкана зелен ще се скрие.
-
Обзема ме радост, че всяка незгода
-
тук ще потъне в забрава,
-
че тази зелена дива природа
-
спокойствие мен ще дарява.
-
И ето, след сетния остър завой -
-
Гяур баир с дигнато чело.
-
Под него, задъхано в летния зной,
-
е сгушено нашето село !!!
Автор : Стефка Углярова Божкова
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!