апр 5

Posted by infobalkani

Спец службите на САЩ успяха да намерят най-слабото място на границата и могат да вкарат КНР във война. В случай на по нататъшно нарастване на интензивността на бойните действия няма да изостави в беда хилядите си съотечественици.

Ситуацията на североисток от Мянми (Бирма) изобщо престана да бъде вътрешен конфликт и последните дни става очевидно, че Китай няма да избегне участието си в него.

  Ако преди месец основният театър на военните действия беше щата Качин, то сега войната дойде в автономната област Хонконг, населена с етнически китайци.

  Интензивността на конфликта нарасна рязко – от отделни сблъсъци и авио удари той премина в истински бой. На 12 февруари, Денят на Федерацията, правителствената армия загуби 47 човека и повече от седемдесет бяха ранени. Преди дни Министерството на отбраната на Мянми обяви 130 за загинали.

Коканг е автономен район в бирманския щат Шан, населен с китайци, в който само в началото на 2010 година правителството успя да завърши многогодишната гражданска война и не е трудно да се забележи, че нейното подновяване съвпада със смяната на външно политическия курс на Мянми. От съобщенията на СМИ на КНР тук живеят 140 хиляди китайци и около 300 хиляди национални малцинства (качин, монпа, баи и др.), които също живеят съвместно в Мянми провинция Юнан. Територията Коканг влиза в състава на империята на династията Цин, а след това тези земи са завладени от британците, които ги присъединяват към колонията си Бирма. През Втората световна война китайската армия дава 2 хиляди войнишки жертви в борбата с японците за тези земи. За това кокангският въпрос има дълга история.

През 1894 г. на английските карти Коканг също е отбелязан като китайски. През април 1948 г. след провъзгласяването на независимостта на Мянми, Коканг беше обявен за автономия, а живеещите там китайци бяха обявени за „народа на Коканг”.

Районът  стана полунезависим, но населението му не притежаваше редица политически права и икономически свободи, които имаше останалото население на Мянми. Като следствие, регионът стана интегриран с Китай в културно и икономическо отношение, докато тук работят оператори за връзка от КНР. Празниците и обичаите са същите като на останалите ханци. За това, отбелязват СМИ, Коканг юридически е територия на Мянми и може да се нарече китайска земя.

Разгледаните райони влизат в така наречения „Златен триъгълник”, а техните населения, действително, активно се занимават с нелегален бизнес, в това число и производството на опиати. Местните национални малцинства (както и в Юнан) се подчиняват на централната власт само условно. За това този район е много сложен в етническо и геополитическо отношение. Например, на 9 февруари в Мянми се върна бившият ръководител на китайската автономия Коканг Пен Цишан, който беше обвинен от местните власти през 2009 година в разпространение на наркобизнес и беше изгонен от страната, след което намери убежище в Китай.

В днешния конфликт сводките за загубите често са непълни и противоречиви (особено от страна на антиправителните сили, нямащи дори единно командване), но редица факти говорят, че Въоръжените сили на Мянми вече сами не са способни да загасят разгорелия се пожар на войната.

По данни на агенция „Синхуа”, в автономния район е въведено извънредно положение за 90 дни, а цялата власт е предадена на армията. Срещата на министрите на външните работи на двете държави беше посветен на проблема в Коканг, на този фон министърът на информацията на Мянми заяви, че въстаналите действат от територията на китайската провинция Юнан.

Освен това, от конфликта на територията на КНР вече се укриват около 30 хиляди бежанци и като минимум територията на Китай се обстрелва минимум по веднъж от страна на Мянми. В пресата се отбелязва, че терористите от Коканг едва ли не са свързани с прокитайската Комунистическа партия на Бирма, а самото въстание – едва ли не е опит на КНР да завземе територията на този район по „кримския сценарий”. От съобщенията на китайските СМИ, основаващи се на доклада на министерството на отбраната на Мянми, тези войски са завладели град Лукай (Лаоцзъ), център на метежната автономна област Коканг. Но стълкновенията  в околностите не се прекратяват.  Бирманските военни съобщават, че на страната на сепаратистите се сражават граждани на Китай главно от запаса.

До сега Мянми не обвиняват армията или централното правителство на Китай в подкрепа на метежниците, но е обезпокоена, че лидерът на „сепаратистите” Пън Цзяшен се укрива на територията на съвместната провинция ЮНАН.

Но при това се забравя, че китайската община в страната се появи относително до неотдавна и е изградена основно от потомци на бежанци – привърженици на лидера на Гоминдана Чан Кайши, изоставил Поднебесната след поражението му от привържениците на Мао Цзедун. За това отношението на местното население към Пекин е двойствено и не се срещат лозунги за присъединяване към Китай.

Второ, въстаниците, действащи в Коканг, се наричат „Армия на демократичния алианс на Мянми” (интересно е да се отбележи, че централното правителство на тази страна официално се смята за „образцова демокрация”). По такъв начин, на китайските граници не воюват комунисти и за разлика от останалите групировки, терористите от Коканг не са организирани по етнически признак.

Трето, няма никакви сведения за помощ на терористите от страна на Китай. Освен това по-рано в хода на конфликта в щата Качин се създаде заплаха за гражданите на КНР, а ескалацията на бойните действия почти съвпадна с визитата на Обама в съседна Индия. Един от важните резултати от тази визита стана съвместното комюнике за стратегическото партньорство в Индийския и Тихия океани, за сдържане на КНР в региона.

Последвалите операции на войските на Мянми в Качин поставиха под съмнение реализирането на съвместния проект в областта на хидроенергетиката, а стотици китайски граждани бяха блокирани за няколко дни поради боевете в крайграничната зона.

След това започнаха да се появяват нови „армии” сред националните малцинства като гъби след дъжд. Забележително е, че всички те действат в района на китайско-бирманската граница, тогава когато племената, обитаващи границите на Лаос и Тайланд, запазват мира.

Очевидно е, че спецслужбите на САЩ успяха да намерят най-слабото място на границата, за да вкарат КНР във война. В случай, че интензивността на бойните действия нараснат Пекин няма да може да изостави в беда десетките хиляди  свои съотечественици.

Освен това, подкрепата на кокангските доброволци ще отделят Китай от Мянми, които доскоро бяха стратегически партньори. Във връзка с изострянето на вътрешно-политическата ситуация, предизвикана в южния съсед, ръководителят на Държавния съвет на КНР Ли Къцян вече избра маршрута на новия Път на коприната през Лаос и Тайланд, а проектът за релсов път от Юнан до пристанището южно от Мянми увисна във въздуха.

Сравнението с Крим, не е съвсем оправдано – в случая присъединяването на Коканг към КНР ще получи малка слаборазвита територия, с процъфтяващ наркобизнес, в момент когато трябва да забрави за най-краткия път към Индийския океан. Другото много напомня на сценария за изострянето на отношенията на Русия и Украйна.

Накануне.RU

Превод: Милчо Александров

Източник: http://archivek-p.org