Борисов публично обяви своите съмнения в частните пенсионни фондове и вероятно това е неговата представа за принос към финансовата стабилност в страната. По-страшното е, че с тези си думи той върви по отъпканите пътеки, довели до фалит КТБ – с публичните си изяви той създава напрежение, за което на финала ще обвинява всички други, но не и себе си. От РБ се опитват да има позиция по темата, но докато се произнесе Конституционният съд, поразиите за финансовата стабилност могат да задминат дори последиците от фалита на КТБ. Тоест излизането на реформаторите от управляващата коалиция или трябва да стане сега – преди задаващото се бедствие, или ще станем свидетели на погребението на РБ.
Кашата с „Южен поток” е особено показателна! #КОЙ е против „Южен поток” и #КОЙ е за европейските правила, така и не се разбра – Борисов сам си говори по темата, понеже от Брюксел и от Москва не му обръщат внимание. За сметка на това той не спира да говори и да размахва някакви схеми, рисувани на коляно. Остава да видим дали някой ще го чуе? Но тук винаги има една сериозна опасност – ако в Брюксел или в Москва случайно се заслушат, ще разберат колко му е умственият багаж на източника на празен шум.
Вероятно не малко от зрителите на БНТ забелязаха и един странен факт – за пореден път Бойко Борисов се разграничи от първия си мандат, който според неговите обяснения едва ли не е минал под знака на Симеон Дянков. Може би заради това напоследък не минава медийна изява на Борисов, без да обясни как не правел нещата като Дянков и не искал никой да бъде „напляскан”. Добре би било различието да се изразява не само в разграничаването от бившия финансов министър на ГЕРБ, а и в интелектуалното израстване на настоящия премиер, но това е само пожелание.
Най-големият гаф на Бойко Борисов обаче мина най-незабелязано. Заявявайки, че ако падне от власт, фондовете секвали, Борисов си позволи да наруши едновременно две ненарушими табута – говори от името на колективен орган като ЕС и олицетворява съдбата на България със... себе си. Истината, като винаги, е точно обратната. От самото си създаване ЕС винаги се е пазил именно от внушения, че се меси във вътрешната политика на страните членки чрез финансови лостове. Няма европейски политик или еврочиновник, който да се подпише под самохвалството на Борисов. Просто защото европейските правила не са създадени специално за Бойко Борисов, но се предполага, че важат и за него. Вероятно този факт трудно ще бъде осмислен от българския премиер, но ако в главите на неговите съветници има два грама разум, е добре да му обяснят, че има теми, по които е забранено изказването в първо лице единствено число. Отделен е въпросът, че опозицията така и не се сети да зададе един простичък въпрос – #КОЙ е този политик в Брюксел, който обвързва еврофондовете с властта на Бойко Борисов? Че да видим, аджеба, има ли такъв? В случая въпросът е по-важен от отговора, но няма и въпрос. Да се чуди човек има ли опозиция?
В крайна сметка, някой трябва да нарече нещата със собствените им имена. Наглото самоизтъкване винаги е било приоритет на простите хора, но не е задължително премиерът на България да е прост човек.
Даже е препоръчително да не е!
