На повечето хора вече отдавна им е ясно, че държавността у нас е със стихващи функции. Дали обаче неизбежният крах, към който ни тласкат, няма да се реализира по-рано от очакваното? Дали плячкосването и ликвидацията не се развиват с ускорен темп? Повод за размисъл ни дава серията безумия, от последните седмици. Нека се спрем само на три отправни точки.
Да започнем с проекта „Южен поток“. Там нещата са трагикомични – трагични за нас и комични за определени външни сили. Американците скръцнаха със зъби (дори Маккейн лично дойде да дърпа уши, още преди да е паднал Орешарски) и местните марионетки прекратиха проекта. Вчера просто това бе обявено окончателно. Скудоумните американски лакеи (до вчера раболепничели на Москва) ни внушаваха безумието, че по този начин ще се отървем от руска енергийна зависимост. Пълен абсурд. Не само ние, а цяла Европа е зависима от руските енергийни доставки и този факт няма да се промени в близко бъдеще, независимо кой каква филия или фобия го тресе. Нека оставим на страна 25 млн. лв., с които изгоряхме до момента. Да приемем, че приказките на Путин за загуби за страната ни от 400 млн. евро годишно, са силно преувеличени. Чисто финансовият въпрос не е толкова важен – така или иначе е ясно, че при запазване на статуквото, само един много тесен кръг ще „лапа“ печалбите (някои от потърпевшите вече реват). Контролът над подобен газопровод е сериозен геополитически инструмент. Достатъчно е да погледнем как Украйна го е ползвала при конфликтите си с Русия. Ако по някакъв начин, колониалната администрация в страната ни изгуби почва и бъде заменена от национално отговорна власт, този контрол е коз в наша полза. Явно на някой зад океана не му се рискува подобен инструмент да попадне в български ръце. Много по-изгодно му е да е в турски, както и стана, защото е предпоставка за дестабилизиране на Европа.
Това е особено лошо в нашия случай, защото най-голямата геополитическа заплаха за нас е неоосманистка Турция. И със своята безгръбначност и малоумие, политиците ни и дадоха един сериозен инструмент за влияние над цяла Европа. По-лошото е обаче, че по този начин турските и руските интереси се обвързват много по-тясно. Което в голяма степен ще развърже ръцете на Турция да действа с по-голям замах на Балканите. В дългосрочна перспектива, двете държави са противници (дори в чисто цивилизационен план), наясно са с това и ще се стигне до конфликт. Но в близко бъдеще се очертава по-скоро да си сътрудничат. Което, независимо от романтичните представи на някои, означава, че руснаците няма да имат интерс и съответно – няма да си мръднат пръста, при евентуална агресия (под всякаква форма) на южната ни съседка към нас. Все по-отслабващият ЕС няма да се конфронтира, а САЩ имат интерес от хаос в региона. Мегаломнаските амбиции на неоосманистите (макар и обречени) могат да дестабилизират цяла Европа, което вероятно е и далечната цел на САЩ. За да запази империята си, американския елит ще превърне Западна Европа в това, в което бе превърната Източна. Или поне такава е идеята.
В подобен сценарий, България е територия на хаоса, чиито ресурси трябва да бъдат максимално ускорено дозаграбени. Което явно се случва. Има индикации, че прекратяването на „Южен поток“ отново може да активизира шистовите лобисти. Ако усилията им се увенчаят с успех, това би означавало екологичен апокалипсис за страната ни, съпроводен с бързо усвояване на добития ресурс, като само трохи ще останат за местната олигархия. Както се случва в момента със златодобива.
Но да се върнем на плановете на САЩ за Европа. За да трансформират до скорошните си западни съюзници в донори от източен тип, САЩ целят налагането на Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП). За този договор, не друг а Пол Робъртс – бивш зам.министър на финансиите на САЩ в кабинета на президента Рейгън, казва: „Т.нар „партньорство“ всъщност цели да превърне определени американски корпорации в имунизирани срещу законите на суверенни държави, в които искат да разширят своя бизнес… Ако споразумението бъде прокарано, единствения закон в Европа и Азия ще бъде американския.“ 1) Редица експерти наричат ТТИП сделката, с която САЩ искат да завладеят Европа. Каква е позицията на колониалната администрация у нас? Министър Лукарски я изрази най-ясно – участието на страната ни в ТТИП е приоритет за властите. Тоест, явно се върви към ускорена ликвидация на остатъците от икономика у нас. А криминалната политическа върхушка се кани да заграби каквото може като за последно, преди да се спаси от потъващия кораб.
За последното можем да съдим от третия важен момент, на който ще се спрем в този текст. Повечето хора би трябвало да помнят, масовото недоволство което породи решението на кабинета Орешарски да се изтегли заем в размер на 1 милиард лева. Оправдано недоволство, макар съпътстващите го събития да бяха режисирани. Подобни заеми са дългосрочно заробване. Днес обаче се случва нещо много по-страшно, а гласност (да не говорим за масови прояви на недоволство) почти липсва. Настоящето правителство се кани да изтегли няколко заема в размер 12,6 милиарда лева за периода до 31 декември 2015 г. На формалните обяснения, защо това се прави, отдавна никой не вярва. На всички им е ясно, че просто става въпрос за схеми, по които в крайна сметка, голяма част от тези пари ще свършат в джобовете на едни хора. Очертава се грабене като за последно. Съдейки по действията им, плъховете явно стягат багажа и не си правят илюзии за продължително управление. Властта беше закрепена, колкото да реализира определени ключови сделки и определени чуждестранни интереси. Дали обаче управляващите не знаят нещо повече, за това, което наближава, че така са се забързали?
Пламен Димитров
Нотр-Дам, Париж това вече е друго, - тов...
Старостилен икуменизъм
Третата абсолютна истина: единствен изход от създалото се положение може да бъде създаването на нова РЕВОЛЮЦИОННА ПАРТИЯ от типа на гръцката СИРИЗА. Партия с научнообоснована антикапиталистическа идеология способна да организира мислящата част от народа на борба срещу компрадорската буржоация.
