В средата на юли един от големите американски контраразузнавачи, ветеранът на ЦРУ Пол Редмънд изненадващо подаде оставка. Разследваше по какъв начин Осама бин Ладен и Саддам Хюсеин са използвали пиратски компютърен софтуер, известен като Promis, с който са имали достъп до най-подсигурените шпионски мрежи в света. Заради това Редмънд е започнал да изучава документите, свързани с използването на Promis от Осама и Саддам, и тяхната връзка с бившия президент Буш-старши, бащата на сегашния президент Буш-младши.

На тези събития и личности, и връзката им с Promis се спряхме преди години в “Строго секретно”. По онова време бяхме единственото печатно издание в света, което се опита да систематизира тази материя.

Сега има нови въпросителни. Защо висш служител на ЦРУ подава оставка във връзка с Promis и с четириъгълника бин Ладен - ЦРУ - Саддам - Буш-старши, към който постепенно бяха присъединени и други лица от най-дълбоките кулиси на световния шпионаж. Защо някой се опитва да реанимира тази история? За да я използва за унищожителна атака? Срещу кого? Дали целта е Буш-старши или Буш-младши? Защото тези разкрития наистина имат огромна унищожителна сила.

Само няколко часа след като Редмънд напусна, президентът Буш съобщи, че обещава 25 милиона долара за главата на Саддам, “жив или мъртъв”. Същото се отнасяше и за бин Ладен.

Според достоверна информация, софтуерът на Promis е стигнал до Саддам Хюсеин по времето, когато Буш-старши беше президент на САЩ и когато връзките им бяха доста тесни. Документите, потвърждаващи това, са били в Барзан Ал Такрити, братовчедът на Саддам, когато френското разузнаване DGSE в началото на годината е заснело като е посещавал няколко банки в Женева. Сега Такрити е в ръцете на американците.

Редмънд беше легендарен “ловец на шпиони” в ЦРУ. Той разследваше как Робърт Хансен - заловеният висш служител на ФБР и дългогодишен шпионин на СССР, е предал на руснаците Promis срещу 2 милиона долара. Според Редмънд с Promis се е сдобил, по един или друг начин, и Осама бин Ладен.

Но да започнем движението в този невероятен лабиринт. В няколко броя на “Строго секретно” ще проследим няколко основни и паралелни линии. Анализът изисква повишено внимание. Така се работи в тези среди и с тази материя.

Всички видеофилми или фотографии на бин Ладен след събитията от 11 септември сочеха, че става дума за неуспешни фалшификати. Това не беше Осама бин Ладен или поне онзи, когото американците до 11 септември представяха, че е най-опасният терорист в света. А те знаеха кой е той, защото именно ЦРУ го беше създало. Няколко месеца преди 11 септември френското разузнаване съобщи, че врагът № 1 на САЩ е постъпил за лечение на бъбречна недостатъчност в ... Американската болница в Дубай. Това е станало между 4 и 14 юли 2001 г., т.е. преди атаките в Ню Йорк и Вашингтон. Осама е пристигнал от Пакистан, придружаван от личен лекар, от още един човек, който би могъл да е известният египтянин Айман Ал-Зауахари, 4-ма бодигардове и една сестра. На всеки етаж на Американската болница в Дубай има по два VIP-апартамента. Осама е бил настанен в един от тях в Департамента по урология като е бил лекуван от д-р Тери Калауей, специалист по бъбреци. Няколко месеца по-късно Калауей не поиска да отговаря на никакви въпроси.

Озадачаващите неща бяха повече. Още от 1998 г. информацията за Осама започна да се множи, което можеше да означава и начало на информационната подготовка на световната общественост за събитията от 11 септември.

Осама беше изваден от нафталина. Но през март 2000 г. от Хонг Конг се появи спекулация за здравето на бин Ладен и че заради сериозни проблеми неговите дни са преброени - “бъбречна инфекция, която е стигнала до черния дроб и изисква специално лечение”. Тогава се предполагаше, че Осама трябва да има мобилен апарат за диализа, което може да означава, че той е умрял още през 2000 г., и онова, което се е разигравало в Американската болница в Дубай през лятото на 2001 г. е било постановка за наивници с организирано изтичане на информация чрез... френското разузнаване. През 10-те дни, когато Осама е бил в болницата в Дубай, той е бил посетен от членове на неговото семейство и от други хора. Между тях е бил и местният резидент на ЦРУ. Няколко дни по-късно той се е похвалил, че е посетил бин Ладен в болницата. На 15 юли офицерът от ЦРУ е бил отзован в САЩ, само един ден след отпътуването на Осама обратно за Пакистан. Едва ли има служител на ЦРУ, който ще е толкова глупав публично да влиза в тази болница и след това да се хвали кого е видял. И защо един ден след връщането на Осама в Пакистан, той е бил отзован в САЩ? Това е или фалшификация, или истина, като парадоксално и двете версии доказват, че Осама е най-голямата лъжа на XXI век. Може да е умрял още през 1998 г., когато му приписаха взривяването на американските посолства в Найроби (Кения) и Дар ес Салаам (Танзания), през 2000 г. или през 2001 г. Но едно е сигурно - Осама бин Ладен отдавна не е сред живите.

Връзките му с ЦРУ бяха още от 1979 г., когато в Истанбул започна да набира доброволци от арабско-мюсюлманския свят за съпротивата срещу Съветската армия в Афганистан.

През 1986 г. шефът на ЦРУ Уилям Кейси започна да ескалира войната срещу СССР. Той убеди Конгреса на САЩ да снабди муджахедините с американските ракети Стингер за сваляне на съветските самолети и да бъдат изпратени американски съветници за обучение на афганистанските партизани. ЦРУ, заедно с английската MI-6 и пакистанската ISI, започнаха атаки и в Таджикистан и Узбекистан. На трето място ЦРУ подкрепи инициативата на ISI за вербуване на радикални мюсюлмани от целия свят, които идваха в Афганистан, за да се бият заедно с муджахедините.

Сред чужденците беше и студентът от Саудитска Арабия Осама бин Ладен, син на строителния магнат Мохамед Бин Ладен, който беше приятел на покойния саудитски крал Файсал и чиято фирма стана богата благодарение на възложените му от краля контракти за разширяване на светите джамии в Мекка и Медина.

Пакистанците отдавна настояваха пред принц Турки бин Файсал - шеф на разузнавателната служба на Саудитска Арабия, да прати някой принц от кралското семейство да води саудитския контингент в Афганистан, за да потвърди привързаността на Риад към Джихада. Никой от принцовете не бързаше обаче да се появи в Афганистан. Бин Ладен, въпреки че не беше от кралското семейство, беше достатъчно близък до него и достатъчно богат, за да застане начело на саудитския контингент.

Първото му пътуване в Пешавар беше през 1980 г. През 1982 г. се премести там. През 1986 г. участваше в изграждането на подземния комплекс от тунели, финансиран от ЦРУ, известен като Тора Бора.

...През късната пролет на същата 1986 г. двама американци пътуваха за хотел Hilton в Sherman Oaks в Калифорния, за да се срещнат с представители на муджахедините.

Единият от тях беше Тед Гундерсон, който имаше зад себе си кариера във ФБР и беше нещо като контрольор на специалните агенти през 60-те години. Той беше и контрактен агент на ЦРУ, взимайки участие в негови операции или на Националната агенция за сигурност (NSA).

Вторият човек беше Майкъл Риконоскюто, чиято задача беше да обсъди помощта за муджахедините с Man Portable Air Defense Systems - т.е. стингерите. Ако Конгресът се съгласеше с техния износ, Риконоскюто можеше да модифицира електрониката им така, че да се насочват само към съветските самолети и да разпознават самолетите на САЩ и НАТО.

Риконоскюто и Гундерсон пътуваха за хотела, за да се срещнат с представители на муджахедините и да обсъдят техните нужди от оръжия. Единият “муджахедин” се наричаше “Ралф Олберг”. Името на вторият беше “Тим Осман”.

“Ралф Олберг” всъщност беше американски бизнесмен, водеща фигура в доставката на оръжия и технологии за муджахедините. Той работеше с отдела за Афганистан на Държавния департамент, но действаше предимно чрез фирма за прикритие на ЦРУ със странното име Management Sciences for Health.

Вторият мъж беше 27-годишният саудитец “Тим Осман”, чието истинско име беше ... Осама бин Ладен.

Тим Осман беше псевдонимът, който му дадоха при вербовката от ЦРУ. Използваше го за пътуванията в САЩ, за посещенията на американските военни бази и при разговорите за оръжия.

Гундерсон и Риконоскюто не бяха благотворители. Те имаха условия и някои лоши новини. Муджахедините трябваше да изпробват нови американски оръжия и да върнат докладите със снимки. Може би именно тогава Осама бин Ладен беше оборудван с Promis. Има основания да се предполага, че Осама бин Ладен и “Ралф Олбрег” бяха приети в Белия дом.

През 1999 г. Риконоскюто беше арестуван една седмица след като даде показания за споменатия шпионски софтуер Promis на фирмата INSLAW. Изкараха го с “нарушена психика”. Вероятно ставаше дума за елиминиране на онези, които знаеха, че войната срещу Осама бин Ладен е измама и които можеха да опровергаят твърденията на ЦРУ, че след 1990 г. не са имали никакви контакти с Осама.

Но през 1998 г., само няколко седмици преди взривяването на американските посолства в Кения и Танзания, споменатият принц Турки - шеф на разузнаването на Саудитска Арабия, посети Кандахар. Няколко дни след това 400 напълно нови камиона пристигнаха в Кандахар за талибаните.

34 дни преди атаката срещу посолствата, която беше на 7 август 1998 г., Риконоскюто съобщи от затвора на ФБР, че в близко време те ще бъдат взривени. Два дни преди атаката той поиска от Bureau of Prisons (Бюрото за затворите) в Колеман (Флорида) да му позволят да се обади и да предупреди някои африкански официални лица. Отказаха му, защото в офиса на ФБР в Маями вероятно знаеха, че ще има атака срещу посолствата на САЩ в Африка и искаха тази атака да бъде осъществена.

Режисьорите бяха вътре в САЩ. Тим Осман, т.е. Осама бин Ладен, беше използван за техните цели.

Историята с Promis започна обаче много по-рано и беше свързана с името на Дани Касоларо. Неговият труп беше намерен в банята на стаята му в “Шератон” в Мартинсбург в Западна Вирджиния сутринта на 11 август 1991 г. На китките му имаше 13 нареза, ваната беше пълна с кръв. Полицията набързо констатира, че става дума за самоубийство и тялото беше кремирано преди пристигането на близките.

Но за тях, неговите приятели и онези, които знаеха с какво се занимава детективът на частна практика Дани Касоларо, беше ясно, че това е убийство, за предотвратяване на разкритията, които той наричаше “Октоподът”.

Елементите от кръстословицата започваха да се появяват все по-релефно. Ставаше дума за един от най-големите криминални пъзели в историята на САЩ - аферата с банката BCCI, още по-голямата афера Иран-Контра, така наречения October Surprise (Октомврийска изненада) и преди всичко за Promis, Осама бин Ладен, Буш-старши и Саддам Хюсеин. Присъстваха още Робърт Максуел, Моссад, арестуваният в САЩ израелски агент Джонатан Полард, убитият съветник на Клинтън - Винс Фостър, Хилъри Клинтън и т.н.

Смъртта на Дани остави много въпроси. Повече от година преди смъртта си той разкриваше тайните на Октопода - банда от престъпници, “които чрез своята международна кабала наводняват Земята с оръжия, убийства, наркотици и мръсни пари срещу тайните на Храма”. Според Дани, Октоподът не беше секретна организация, а група от хора, които участваха в престъпни операции за печалба. Това не беше мафия, а мрежа, обхващаща САЩ и света като октопод.

Банката BCCI беше едно от пипалата, October Surprise - второ, Иран-Контра - трето. INSLAW - четвърто, Promis - пето, Осама - шесто, Саддам - седмо и т.н.

Всичко започна именно с INSLAW. Това беше малка компютърна компания, притежавана от Бил и Нанси Хамилтън, които през 1982 г. подписаха договор за 10 милиона долара с Департамента на правосъдието на САЩ за инсталирането на техния софтуер Promis в офисите на 42 прокурори и съдии на САЩ. INSLAW тегли кредит. Но Департаментът отказа да му плати и фирмата фалира.

По същото време Ърл Брайън, който беше приятел на генералния прокурор Едуин Мийс, контролираше конкурентна компютърна фирма Hadron. Брайън имаше връзки с ЦРУ и израелския Моссад. По-рано Hadron се опита да купи Promis от INSLAW, но те отказаха. Ликвидирането на INSLAW откри възможността Hadron да получи софтуера. Той стигна и до Националната агенция за сигурност на САЩ (NSA), която я приложи за проникване в стотици банки по света и в чуждите разузнавания. Истината обаче беше, че софтуерът беше подарен на Брайън като заплащане за уреждането на сделката “оръжие срещу заложници” през 1980 г. по време на президентската компания Рейгън-Буш срещу Картър, и представителите на иранския аятолах Хомейни.

Брайън продаде софтуера на разузнаванията на Израел, Йордания, Ирак, Канада, Южна Корея, Либия, Англия, Германия, Франция, Австралия, Тайланд, Чили, Гватемала, Бразилия и най-вероятно на СССР.

Но заложеният капан беше страшен. С помощта на Promis, Националната агенция за сигурност на САЩ можеше да проникне в компютъризираните разузнавателни файлове на всички държави.

Различни версии на софтуера бяха инсталирани и в стотици банки по света включително в Световната банка, Международния валутен фонд и банката на ЦРУ - BCCI.

Прослушването на телефоните на Дани показа, че той е разговарял много часове със споменатия Майкъл Риконоскюто. По онова време Риконоскюто беше на 44 години и почти нищо не му беше останало от гениалното детство. Обвиниха го в наркотици една седмица след като той подписа клетвена декларация, в която описваше ролята си в модифицирането на програмата Promis и предаването й на Брайън. Риконоскюто твърдеше, че е взимал участие в разработката на оръжие, финансирано от ЦРУ и корпорацията Wackenhut в индианския резерват Кабазон (в южна Калифорния).

По-важното в случая беше, че Wackenhut е известна със своето участие в суперсекретната база в Дулси (Ню Мексико) намираща се също в индианския резерват Джикарила. Според публикации, включително и в “Строго секретно”, подземната база до Дулси е свързана с Департамента по енергетиката на САЩ, с корпорацията Rand, с лабораториите в Лос Аламос, с така наречената група Majestic 12, и с други военно-промишлени организации.

Оръжията, в чиято разработка участваше Риконоскюто, бяха в рамките на операция, свързана с Park-o-Meter (РОМ). Риконоскюто твърдеше, че тези оръжия са предназначени за контрите в Никарагуа и са били возени в транспортните самолети С-130. В “Строго секретно” преди години публикувахме получените лично от пилота за специални поръчки Чип Тейтъм показания, описващи подробно тази операция до и от летището в градчето Мена, в щата Арканзас, по времето, когато там губернатор беше Бил Клинтън. Риконоскюто контролираше и трансфера на технологично оборудване, в това число на компютърен софтуер. Вероятно ставаше дума именно за Promis, с която беше открито пране на огромни пари от операцията в Мена чрез банки в Арканзас с покровителството на Клинтън.

Риконоскюто разкри, че РОМ получи първия си заем в Арканзас от Arkansas Development Finance Authority (ADFA) за 2,75 милиона долара.

През декември 1993 г. ФБР възобнови разследването на обстоятелствата около смъртта на Дани Касоларо, както и на скандала с INSLAW. Това беше възложено на тогавашния помощник-генерален прокурор Уебстър Хабъл. Но той имаше роднинска връзка със собственика на кампанията РОМ. Един месец по-късно Хабъл беше освободен, а РОМ си призна, че е работила по поръчка на Пентагона и че е била финансирана от ADFA от Арканзас с личното покровителство на Клинтън.

На това вероятно се дължеше и яростната съпротива на Клинтън срещу разследването на наркотрафика около Мена и неговите опити аферата да бъде насочена предимно към скандала с INSLAW.

След това започна да прониква и закономерна информация за десетки смъртни случаи...