Запада мига на парцали – Владимир Путин нахлу в Украйна, пише Бен Джуда за вашингтонското електронно издание Politico. Германските дипломати, френските еврократи и американските умни глави – всички са в шок. Защо Русия избра да изложи на риск отношенията си за милиарди долари със Запада? Западните лидери са зашеметени, тъй като не са си давали сметка, че властващите в Русия вече не уважават европейците, както правеха след края на Студената война. Русия вече не смята Запада за кръстоносен съюз. Русия е на мнение, че Западът днес е изцяло ЗА парите. Доверениците на Путин знаят това от личен опит. Управляващите в Русия купуват Европа от години. Те притежават имения и луксозни апартаменти от лондонския Уест Енд до френския Лазурен бряг. Децата им учат в престижни британски и швейцарски училища. А парите им са скътани в австрийски банки и британски данъчни убежища. Вътрешният кръг на Путин вече не се страхува от установения европейски ред. Преди време те всички им се привиждаха като MI6. Но сега са наясно. Те видяха от първо лице как раболепните западни аристократи и корпоративни магнати изведнъж сменят тона, когато милиардите влязат в играта. Сега те гледат на тях като лицемери – тези същите европейски елити, които им помагат да крият своите състояния.

Едно време силните на деня в Русия се вслушваха, когато европейските посолства излизаха с изявления, осъждащи „бароковата” корупция в руските държавни компании. Но вече не.  Защото сега те много добре знаят, че европейските банкери, бизнесмени и адвокати са тези, които им вършат мръсната работа, за да укрият приходите от корупция в скривалища от Холандските Антили до британските Вирджински острови.

Тук не говорим за много пари. Тук говорим за изключително много пари. Не някой друг, а путиновата Централна банка оценява, че 2/3 от 56 милиарда долара, изтекли от Русия през 2012 г. може да бъдат проследени до нелегални дейности. Престъпления като рушвети, пари от наркотици и данъчни измами. Това са парите, за които натруфените английски банкери разстилат червените килими в Лондон.

Зад европейската корупция, Русия вижда американска слабост. Кремъл не вярва европейските държави – с изключение на Германия – да са истински независими от САЩ. Вижда ги като клиентски държави, които Вашингтон може да принуди, както някога правеше през Студената война, да не правят бизнес с Кремъл.

Но когато Русия вижда Испания, Италия, Гърция и Португалия да се надпреварват една друга коя да бъде най-добрият бизнес-партньор на Русия в рамките на ЕС (в замяна на това да не се говори за човешки права), те виждат американския контрол върху Европа да отслабва.

В Москва Русия чува американската слабост от американското посолство. Едно време Кремъл се страхуваше, че една чуждестранна авантюра може да предизвика икономически санкции, и то там, където боли: експортни забрани за ключови съоръжения за петролната индустрия, или дори да й бъде отрязан достъпът до западния банков сектор. Но вече не.

Русия вижда една разсеяна Америка: украинският гамбит на Путин шокира установения ред на външната политика на САЩ. Те предпочитат да говорят за Китай, или да участват в преговорите за мир между Израел и Палестина. Русия вижда една уязвима Америка: в Афганистан, Сирия или Иран – една Америка, която отчаяно се нуждаят от руска поддръжка, за да продължава с  доставките си, да домакинства мирна конференция или да наложи санкции.

Москва не е нервна. Руските елити са ужасяващо изложени – всичко, което им е скъпо, е вложено в европейски имоти и банкови сметки. Теоретично, това ги прави много уязвими. ЕС би могъл, чрез внезапни разследвания за пране на пари и чрез визови ограничения, да отреже достъп до благата им. Но, отново и отново, те виждат европейските правителства да се дърпат да приложат нещо дори далечно напомнящо на американския „Закон Магнитски”, който забранява на шепа криминално проявени властници да стъпват в САЩ.

Всичко това прави Путин много уверен – уверен, че европейските елити са повече загрижени за това да правят пари, нежели да се изправят насреща му. Доказателствата са налице. След като руските ударни формирования достигнаха предградията на грузинската столица Тбилиси през 2008 г., имаше изявления и силни думи, но всъщност нито „гък” срещу руските милиарди. След като руски опозиционери бяха хвърлени в показни процеси, имаше загрижени писма от ЕС, но отново се запази мълчание относно руските милиарди.

Кремъл смята, че вече знае мръсната тайна на Европа. Кремъл си мисли, че европейският ред му е пределно ясен. Мрачните хора, които движат путинова Русия, гледат на европейските политици като на съвременни политици от съветски тип. През 80-те години на 20 век, СССР говореше за международен марксизъм, но вече не вярваше в него. Брюксел днес, според Русия, говори за човешки права, но не вярва в тях. Европа действително е управлявана от елит с ценностната система на хедж-фонд: Прави пари на всяка цена и ги крий в офшорки.

Кремъл вижда доказателства за това сред бившите лидери на Великобритания, Франция и Германия. Тони Блеър сега  съветва диктаторския режим в Казахстан как да подобри публичния си образ на Запад. Никола Саркози обмисляше стартирането на хедж-фонд с пари от абсолютистки Катар. А Герхард Шрьодер е председател на консорциума „Северен поток” – притежаван предимно от „Газпром” тръбопровод, който свързва Русия директно с Германия през Балтийско море.

Русия е спокойна, че няма да има западна икономическа контраатака. Те вярват, че Европа няма да наложи санкции върху парите на руските олигарси. Вярват, че Америка няма да накаже руските олигарси, като блокира банковите им сметки. Русия е сигурна, че военна контраатака е изключена. Те очакват Америка само да позира. Ама искали да отменят Г-8? На кого му пука?

И тъй като Путин не се страхува от Запада, той може да се съсредоточи върху това, което е най-важно в самата Русия: да се задържи на власт. Когато Путин обяви, че ще се върне към президентския пост в края на 2011, основният въпрос беше – защо?

Този режим няма история, която да продава. Какво иска да постигне Путин, оставайки на власт завинаги? Да забогатее? Марионетният президент Дмитри Медведев, когото Путин прати в шеста глуха линия, поне се опитваше да продаде история за модернизация. Какво, освен глад за власт, кара Путин да се връща към президентския пост? Кремълските експерти по манипулиране на истории нямат какво да манипулират.

Москва беше разтърсена от масови протести през декември 2011 г. Повече от 100 000 души се събраха близо до Кремъл, поставяйки искане Русия да бъде управлявана по друг начин. Протестиращите бяха разкарани от улиците, но проблемът на режима - как да оправдае себе си - остана. Путин се „продаваше” на руските хора като човека, който ще стабилизира страната и ще вдигне доходите след хаоса на 90-те. Но тъй като руснаците вече не се страхуват от хаос, а по-скоро от стагнация заради задъхването на икономиката – не е ясно за какво им беше тази стабилност. 

И тук голямата пропагандна кампания, наречена Евразийски съюз, влиза в целия си блясък. Това е името на обширната нова цялост, която Путин иска да създаде от бившите държави на СССР – първите стъпки, към която предприе чрез основаването на Митническия съюз с Беларус и Казахстан, и се надяваше да направи същото с Украйна на Виктор Янукович. Тук не става дума за империя; тук говорим за използване на една империя, която да служи за прикритие на гротескните размери на корупцията в Русия и която да служи за оправдание на режима. 

Русия по-скоро би погълнала цяла Украйна, но шоуто трябва да продължи. Руската телевизия се нуждае от славни истории за Путин, които да пуска всяка вечер в новините. Важното в руската политика са манипулациите за отвличане на вниманието, не същността. Истинската същност на руската политика е измъкването на милиарди долари от страната и прехвърлянето им в западни данъчни убежища, ето защо руската политика има нужда от постоянен пиар и постоянни путинистки драми, за да държи същността скрита от руския народ. Някой е побеснял, защото Путин е оборудвал Кремъл с луксозен въздушен флот на стойност 1 милиард долара?  Разярен, защото 1/3 от 51-милиардния бюджет на Игрите в Сочи е потънала в корупционни схеми? Забравете за това. Русия марширува отново.  

Ето защо Крим е идеален за Путин. Крим не е Северна Осетия. Това не е някакво отдалечено грузинско планинско селце, обитавано от някаква съмнителна народност, за която руснаците не са и чували. Крим е сърцето на руския романтизъм. Този полуостров е единствената част от класическия свят, която Русия някога е покорявала. И затова царската аристокрация се е влюбила в него. Крим символизира мечтата на Русия от 18 и 19 век да завладее Константинопол и да освободи гръцките православни християни от мюсюлманско владичество. Крим е станал имперската площадка за игра: в поезията и във фреските в дворците, той е възхваляван като перлата в руската корона.

Крим е единствената загубена земя, за която руснаците наистина някога са скърбяли. Причината е туризмът. Съветският съюз надстроява царисткия мит и превръща полуострова в гигантски курорт, пълен със санаториуми за работниците и пионерски лагери. За разлика, от, да речем, руските градове на северен Казахстан, Крим е място, където руснаците действително са били. Дори днес над един милион руснаци почиват в Крим всяка година. Това не е просто полуостров; това е руската Ривиера и имперски романтизъм в едно.

Владимир Путин знае това. Знае, че милиони руснаци ще го приветстват като герой, ако им върне Крим. Знае, че европейските бюрократи ще излязат с остри изявления и после ще се върнат към това да правят бизнес, помагайки на руските елити да си купуват къщи в Лондон и имения във Франция. Напълно наясно е, че САЩ вече не са в състояние да принудят Европа да търгува по друг начин. Напълно наясно е, че САЩ не могат да сторят друго, освен най-много някакви театрални военни маневри.

Ето защо Владимир Путин нахлу в Крим.

Защото смята, че не може да загуби.