25.01.2014 in Общество

Напоследък пред цялата ни клета държава седи един почти философски и плашещ въпрос. Ще я бъде ли България? Може ли толкова занемарена и безперспективна държава да просъществува? Дали сме живите свидетели на национална катастрофа или на национална трагедия?Последните години дадоха на България титлата НАЙ.

Най-нисък образователен ценз. Най-ниска средна работна заплата. Най-мързелив народ. И какво и още не. Специалисти твърдят, че сме попаднали в капана на демографския срив. Тоест – вече сме в такава ситуация, от която няма измъкване. Дали е така, не смея да разсъждавам. Първо, нямам достатъчната информация а и да я имах нямаше да мога да я тълкувам правилно. Това е защото не съм специалист. Както 99.9% от всички нас. Ние не сме специалисти и не знаем. И това по един странен начин ни успокоява. Щом не знаем, значи няма страшно.

Но не всичко е обект на тясна специализация. В нещата, които ни се случват има и проста логика и тя казва, че няма как да се реши един проблем, ако никой не се занимава с него. Тоест, няма как България да я бъде, при положение че на никой не му пука за нея. Управляващите не се интересуват, гражданите – също, а циганите ги грее само броя на предизборните кебапчета. Без значение кой ги дава.

Винаги когато на дневен ред дойде важен въпрос, се получава нещо смешно. Политическата ни класа като бесен питбул започва да тресе лиги и до три дни темата се изкривява до такава степен, че хората се радват че тя изпада в забрава. Отвлича ни се вниманието с тефтерчета, депутатски изцепки, бъркане в носове и евтини сензации граничещи с малоумно реалити шоу. Но тази политическа класа е само половината от проблема. Другите виновници са самите хора. Ще дам пример за който съм сигурен че ще бъда много критикуван, но нека погледнем протестите от преди половин година.

Протестите преминаха от народно недоволство в някакъв безумен пърформънс. То не бяха балерини предводителки, френски революционери с гумени шпаги и заголени гърди, розови прасета с биберони и дори ходещ презерватив с остри идеи. И медиите подеха отразяването на карнавала. А един карнавал, колкото и да е симпатичен си е карнавал. Само за два месеца положението стана такова, че никой не знаеше вече какво точно иска. Но ние така сме научени. 23 години обучение не са шега работа.

И така е за всичко и във всичко. Ако не вярвате проследете която и да е тема и в рамките на три дни ще видите, как тя се опорочава измества и трансформира във фарс.

Единственият шанс за спасението на България е във фокуса към проблемите.

Когато става въпрос за увеличаване на майчинските, те трябва да бъдат увеличени толкова, че да могат да осигурят минимума за отглеждане на дете. Когато става въпрос за пенсии – да се увеличат поне до толкова, че да осигурят простото съществуване на пенсионерите. Майчински по 30 лева и увеличения на пенсии по 4 лева са обидни. Няма защо да се обсъждат, да се тълкуват и да се отвлича вниманието от гибелта на хората. Не абстрактната поетична гибел, а чисто физическа и осезаема.

Ще се защитя с пример: Пациент е докаран в реанимация и е на границата на живота. Пулс почти няма, дишането – прекъснато. Всичко е в кръв и в този момент лекарите се скупчват с гръб към умиращия и започват, къде остър, къде интелигентно невротичен спор кой е виновен за състоянието на пациента. Дали някой шофьор го е прегазил като коте, дали е било на пешеходна пътека, на тротоар или е паднал от балкона докато е оправял сателитната си чиния. Очевидно е, че един такъв спор няма да спаси умиращия независимо от завършека. Би го спасило преливане на кръв, изкуствено дишане и сърдечен масаж. Но не преливането на 5 или 6 грама кръв, а на много. Толкова – колкото е необходимо.

Въпросът, който е по-уместен е: Защо ни убиват?

Моят скромен отговор е, че умираме от немарливост. От немарливостта на всички управници през последните 23 години. От тесния им фокус върху властта и респективно ресурсите на държавата. Вгледани в безкрайно глупавите си партийни интереси, те са самозабравени. Като пиявица, която изпива кръвта на жертвата си и не си дава сметка, че заедно с нея ще умрат и те.

Затова България умира. Кърлежът пие. Кърлежът няма цвят, но има жажда.
Наздраве!

Емил ЙОТОВСКИ/Блиц