Четири компании превзеха световният петрол и всички енергийни ресурси на Земята. Кои са те и как действат?

Хищническата фаза на изродената до власт на олигархията и корпорациите капиталистическа система може да бъде наблюдавана в най-чист вид при четирите „екземпляра“, които са сложили ръка върху нефта и останалите енергийни източници на Планетата:

• Royal Dutch/Shell
• Exxon Mobil,
• Chevron Texaco
• BP Amoco

След падането на Берлинската стена, Източна Европа, Балканите и Централна Азия бяха „отворени“ за инвазията на „енергийните вампири“.

Exxon Mobil, например, създаде съвместно предприятие с унгарската държавна компания Afor още преди дори и една тухла от Берлинската стена да падне на земята. BP Amoco пък се сдоби с мажоритарен дял в руската „Лукойл“.

И именно в периода след падането на комунистическите режими тези компании отбелязаха историческо увеличение на активите, които притежават.

Само за шест години  (1988г. – 1994г.) както следва:

Exxon Mobil-54% ръст;

Chevron Texaco-74% ръст;

Royal Dutch/Shell-52% ръст;

 BP Amoco-54% ръст;

Нефтения картел  Рокфелер/Ротшилд за тези шест години удвои колективните си активи двойно…

Половината от световния газ се намира в Централна Азия и Русия.  И разбира се, това огромно количество, съставляващо половината от целия световен резерв от натурален газ е апетитна хапка за тези компании. И те вече са сложили ръка върху голяма част от него. Например, Royal Dutch/Shell притежава 24,5% дял от газовото находище в Сибир.

Shell e производител #1 на природен газ от 1985г. насам (най-често в съвместни предприятия с Exxon Mobil)

За продажба на дребно в САЩ американската Chevron Texaco притежава  Dynegy, а  Exxon Mobil притежават Duke Energy. И двете имат основната „заслуга“ за ощетяването на икономиката на щата Калифорния в особено големи размери и фалита на основния доставчик на комунални услуги за щата - Pacific Gas & Electric от 2000г.

Exxon Mobil имат широк интерес към съоръженията за производство на електро-енергия в цял свят.

През 1970-те от Big Oil  инвестираха $2.4 млрд. в проучвания за добив на уран. Сега компанията притежава 1/2 от целия световен резерв на уран, нужен за зареждането с гориво на атомните електроцентрали.

Exxon Mobil пък е един от водещите световни производители на въглища.

80% от нефтените запаси на САЩ са собственост на 9-те най-могъщи енергийни компании в страната.

Концентрацията на власт и контрол в енергийния спектър не се ограничава само до САЩ. В Колумбия, Exxon Mobil притежава огромни въглищни мини, BP Amoco притежава огромни петролни находища и Big Oil контролира всички големи невъзобновяеми ресурси на страната. Налице е обичайното заграбване на ресурсите на една цяла държава. Ясно е, че тя не се ограничава и само до световните нефтени запаси или останалите най-разпространени енергийни източници. „Енергийните вампири“ вече са готови да сложат ръка и върху възобнояваемите източници.

Shell притежава дългосрочни договори с няколко правителства да предоставят калай чрез своята дъщерна Billiton, която има мини в държави като Бразилия и Индонезия, където тя е най-големият производител на злато. Billiton се слива с австралийската Broken Hill Properties, за да се превърне в най-големият в света миннен конгломерат -BHP Billiton.

Най-големите акционери в тези компании (без изненада) са хора като лорд Виктор Ротшилд, който например притежава най-големия акционерски дял в Royal Dutch / Shell.

Напоследък Shell  започна да инвестира (разбирай да „превзема и монополизира“) сериозно в пазара на алуминиевата промишленост. Shell-Канада е монополист и най-големият производител на сяра на Канада. Shell контролира и търговията с дървен материал в Чили, Нова Зеландия, Конго и Уругвай и сериозно присъствие в цветарската индустрия с ферми в Чили, Мавриций, Тунис и Зимбабве. В тези бедни държави подобни компании се изживяват като робовладелци и колонизатори и докато се възползват от евтиното заплащане на труда в тях, реализират огромни годишни печалби. Спазването на правата на труда и въобще човешките права на трудещите се „роби“ не е нещо задължително. Детския труд също е една от световните злини, които корпорациите-хищници са причинили. Скъпоценните камъни, които струват стотици хиляди долари  и блестят през луксозните магазини на Лондон и Берлин често струват животът на някое бедно африканско дете, което работи срещу няколко долара дневно, което няма да изживее безгрижното детство на синовете на банкери, политици и крупни бизнесмени. Всъщност, безгрижието е нещо, което това дете никога няма да познава в краткия си и тегловен живот.

Преди броени дни едно от пипалата на Shell – BHP Billiton обяви, че ще отдели $38.6 млрд., за да осъществи поредното си агресивно завоевание – да придобие канадската държавна компания Potash Corp. Те вече притежават Anglo Potash и Athabasca Potash и ако изпълнят планът си да се сдобият с канадската Potash Corр. ще контролират и подчинят значителните 30% от световната търговия с поташ (калиев карбонат). За да добием представа от какъв мащаб е само последната сделка, която BHP Billiton форсира, можем да вземем целия Брутен Вътрешен Продукт (БВП) на България за 2012г., който, според МВФ, възлиза на $51млрд. и да го съпоставим с нейните параметри от $38.6 млрд. – оказва се, че само последната офанзива на енергийния монополист е на стойност много над половината от годишния БВП на нашата цяла държава.

Ето колко „малка“ е (и в този смисъл) България и ето защо чуждите компании с такава лекота я колонизираха и както дори в много по-могъщи държави стоят над законът. Родните ВИС и СИК са просто едни дребни организацийки, които се появиха в дните на бурните 90′ години и днес вече са само спомен от началото на безкрайния „Преход“. Само чуждите вериги супермаркети, които отбелязват огромен годишен оборот, който нараства всяка година, в България след някоя друга година ще са спечелили много повече и от ВИС и СИК взети заедно. Но за разлика от тези момчета със скромен произход, предимно спортисти, тяхната печалба е абсолютно легална. А разходите им като „работодатели“ също са изключително ниски – срещу среден годишен оборот от 70-80 млн.евро изплащат средна месечна заплата на работниците в обектите си от 400-500лв. Това е нищо в сравнение с разходите на някои от родните наркобосове, които рискуват да бъдат убити или да влязат в затвора.

1% от цялото население на Земята притежава и контролира над 40% от всичките й ресурси. Този „златен процент“ е наясно, че който контролира ресурсите, контролира и хората. През цялата си история хората и техните държави воюват, за да превземат колкото се може повече ресурси. Но този „лукс“ могат да си позволят само Великите сили. На държави като България, които могат да бъдат купени и продадени от някой средностатистически олигарх е отреден друг жизнен път – да воюва, когато под въпрос е нейното оцеляване и да обира трохите, след като избраните, или наложените със сила, господари се наядат. А те и олигархичния им елит никога не спират да ядат, така че и за нас винаги ще има трохички. Но пък ни остава чистата съвест, че държавата ни не води кървава империалистическа политика, заради която са били избити десетки милиони невинни хора от държави в целия свят. За жалост, това не може да задоволи глада и лишенията, на които е обречен всеки втори българин, според „Евростат“. Това няма да ни успокои, ако трябва да изпратим своето дете със скъсани обувки на първият му учебен ден…

Малка България никога няма да може да участва в търговията с някоя от трите най-оборотни стоки, с които търгуват правителствата на по-могъщите държави – петрол, оръжие и наркотици. 

Корпорациите са инструмент за икономическо поробване на цели държави, което води до тяхното подчинение. Икономическото робство, зависимост и голямо влияние са важна и основна част от империалистическата държавна доктрина. По своята същност и крайна цел те по нищо не се различават от банките и международните финансови институции. Те са просто „инструмент“, на който само държавите и алиансите, които го използват могат да се противопоставят. Останалите са обречени. Срещу тях са насочени милиони дула на автоматични оръжия, може да бъдат изравнени със земята от всякакъв вид бомби и оръжия за масово унищожение и това ще бъде представено като „защита на демокрацията“ от онзи евтин драскач, който работи в някое „авторитетно издание“. Шепа държави са опитвали или продължават да опитват да се противопоставят и резултата и това, което преживяват е еднакъв за всичките.

Как така някаква си Венецуела ще изгони всички американски корпорации, които бяха монополизирали ресурсите на Венецуела? Веднага се налагат т.нар. „осакатяващи“ икономически санкции срещу нея от САЩ. И най-много от това страдат обикновенните хора. „Щом петролът ви няма да е в нашите ръце, няма да е и във вашите!“ - такива гласове навярно се чуват в главите на лидерите на САЩ, която може да си позволи да налага подобни санкции и вето над продажбата на „черното злато“, което притежава някоя държава и не иска да го даде на нейните корпорации, които да прибират лъвския пай от печалбата, изпълнявайки „моралното си задължение“ да въвежда ред в целият свят. Куба и останалата част от „задния двор на САЩ“ (Латинска Америка) са в окаяно положение най-вече заради умишленото смазване и подтискането на техните икономики от САЩ. И това е резултатът от държавната политика, която САЩ води от десетилетия спрямо региона – Доктрината на Монро. 

Това е една непобедима структура, ненадмината по бруталност и кръвожадност. За това, забравете за „Коза Ностра“, най-жестоката и печеливша бандитска структура е правителството, което и да е то, на която и да е от тези няколко държави, които наричаме „Великите сили“.

Aвтор: Уго Чан,