Юмрук или … мека китка?!
Взаимоотношенията между т.нар. Ранобудни студенти и останалата част от протестиращата (и пасивната непротестираща, но подкрепяща протестите) общност забуксуваха, най-меко казано. Даже бих се изразил, че катастрофираха. Не знам дали сторената вреда вече е стигнала до степен на непоправимост.
Ако трябва да съдя по самия себе си, нещо в мен се скъса. Тези от Вас, които ме познават, са наясно, че присъствам на протестите още от месец юни – макар че първите няколко дни ги пропуснах заради болничен престой. Ходех на протестите през целия юни и юли. Даже присъствах през много от августовите дни, когато дойде отпускарският сезон. През септември и октомври отново отчитах присъствие всеки ден, макар че в един момент започнах да се отчайвам. Тогава дойдоха Ранобудните студенти, които внесоха нова глътка свежест в протестите.
Но от една седмица се осъзнавам, че не просто не ходя на протести – но вече и нямам никакво желание за тях. За пръв път допускам в себе си ужасяващата мисъл, че Орешарски може и да изкара три години и половина мандат. Защото протестът рухна. Срина се. Хората се отдръпнаха. Мнозина биха казали – студентите направиха всичко по силите си, но обществото е виновно, че не ги подкрепи. Да, обществото има вина за това, че не излезе непосредствено на 12-ти и да сложи край на тази власт, посегнала на млади хора. Но огромна вина имат и т.нар. Ранобудни студенти, които направиха всичко (повтарям ВСИЧКО) възможно, за да отблъснат колкото се може повече хора от себе си.
Чувствам се предаден – от самите Ранобудни студенти. Съмнявам се обаче, че много от тези младежи, които бяха бити на 12-ти, наистина се идентифицират към общността на Ранобудните студенти. Поне аз (все пак съм част от студентското съсловие – нали съм редовен докторант) съм антикомунист и призовавам непрекъснато за оставка на това правителство. И не намирам своето представителство сред Ранобудните студенти. Даже категорично мога да заявя, че ако някои от личностите, на които им чета писаниците във Фейсбук (като Ивайло Динев например), някога се кандидатират за изборна длъжност, не бих гласувал за тях. Днес същият този човек тръгна да разяснява каква е била идеята на “окупацията”. Динев, ти не си мой представител, не говори от името на студентската общност. Самият аз присъствах пет дни в самото начало на окупацията.
Разочарованието е толкова голямо, че между отделни Ранобудни студенти и различни посетители в тяхната страница във Фейсбук има открити конфронтации. Най-лошото е, че някои от Ранобудните студенти започват да живеят в собствен свят и престават да разбират опасенията на хората (а това е плашещо, наистина плашещо – вече си имаме едни БСП, които живеят в алтернативна Вселена). Днес един от тях написа следното: “Грaждaни, вие не изобличaвaте, вие обвинявaте в смъртни грехове.”, пише той. “Дaвaте ли си сметкa зa думите си в дните преди Рождество? Вярно, темaтa е сериознa, но товa не ви опрaвдaвa.” Такова нападателно поведение не е присъщо за студент – а за върл активист на БСП!!!
Нещата тръгнаха катастрофално надолу непосредствено след 12 ноември. ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА ТОЗИ ДЕН. В същия този ден Ранобудните студенти направиха първия си голям гаф. Късно вечерта пред Парламента имаше все още много протестиращи и тогава полицията започна да ги изблъсква отвън региона на Ректората. Всичко това се видя от цяла България – като беше излъчено по БНТ. Тогава, неясно защо, Ранобудните решиха да се дистанцират от ставащото на площада. Естествено, тази публична позиция не се посрещна добре от Фейсбук общността. Но беше само началото…
Последва съмнителната отмяна на тоталната окупация на Ректората. Хора, на които имам доверие, като Манол Глишев (линк – тук), разказаха за фрапиращи неща. Действията на някакъв “стачен комитет” или “щаб” се оказват повече от съмнителни. В най-добрия случай става въпрос за наивност, а в най-лошия случай – за задкулисие, проникнало дори в редиците на Ранобудната студентска общност. Не мога да докажа нищо, защото по тези времена вече не съм бил в Ректората, но съм склонен да вярвам повече на второто, а не на първото. Защото случайни мръсници никъде няма. За всеки случай вярвам повече на Глишев като съвестен православен християнин, отколкото на анонимни писачи зад логото “Ранобудни студенти”.
И накрая се стигна до днешния ден, когато статия на Дойче Веле (справка – тук) излезе със заглавие “Какво искат Ранобудните?” и подзаглавие – “Ако свалянето на правителството беше основната ни цел, вече да сме го махнали”…
Моля?!?
По-късно някои от студентите излязоха с опровержения. От страницата на Ранобудните студенти също излезе официално становище – искането за оставка било важно… Накрая със свой принос излезе и Ивайло Динев, плюс умопомрачителното обяснение:
“Ако някой остава разочарован от думите ми, значи не е разбрал идеята на окупацията и създаването на Ранобудните студенти. “Оставката” е само стъпка към постигане на основната ни цел, а тя е: нормалност и достоен живот в страната, почитане на обществения договор и развиване на гражданското общество. И да, наистина смятам, че ако всичко беше започнало само заради “оставката”, тя щеше да бъде постигната, но с цената на огромни жертви. Една пирова победа, с намесата на компрометирани партии и икономически кръгове. Не искаме подмяна, а промяна.“
Не знам как го нарича това Динев. Аз обаче го наричам ПОДМЯНА. Да, точно така – ПОДМЯНА. Когато започна окупацията в начален етап – 272 аудитория, първата декларация беше за “ОСТАВКА, Разпускане на XLII-то Народно събрание и нови избори, както и утвърждаването на образованието като приоритет”. Помня го, защото бях там. Защото се бяхме събрали основно за оставката и за новите избори.
Но нека да поразсъждаваме малко повече върху казаното по-горе. Да, всички партии, управлявали след 89-та година, имат своята вина за положението, в което живеем днес. Дори ОДС е допускало сериозни грешки, които са отчетени от историята. Следователно всички партии, малко или много, са компрометирани. Оттук насетне следва едно осезателно отрицание на партиите.
Бих могъл да разделя отрицанието на два вида – “меко” и “твърдо”. “Твърдото” го видяхме отчетливо на Февруарските протести, когато присъстваше като искане тотално отричане на партийния модел на управление. “Не щем никакви партии”, агитираха в продължение на месеци младежи, събрали се под палатка на езерото Ариана. Разбира се, голяма част от хората разсъдиха, че такова тотално отричане е в наша вреда – историята показва, че когато партиите са били забранявани и премахвани от властта, е настъпвал застой и последваща диктатура. На днешните протести “твърдото” отрицание не е чак толкова ясно изразено (макар че съм виждал тук-таме лозунги “Партии – Не”). Днес е по-модерно “мекото” отрицание, което обаче, оставайки непризнато като такова, също е във вреда на обществото.
На един от стълбовете в Ректората има разлепен плакат със всички политически формации – вкл. ГЕРБ и Реформаторски блок – задраскани и отречени. По отношение на Реформаторски блок аз съм пристрастен, защото съм част от ДСБ-Плевен. По отношение на ГЕРБ – също, макар че в отрицателния смисъл. Имам особено силна изразена неприязън към предишното правителство на ГЕРБ – и тук нещата са лични, защото заради лошата политика на това правителство и скандала с Фонд “Научни изследвания” един проект, на който много държах, не беше приет. Не искам да изпадам в подробности – но това съм го приел съвсем лично и естествено недолюбвам ГЕРБ. И продължавам да го правя, виждайки как Бойко Борисов упорито продължава да не говори за наука и образование…
Но липсата на далновидност и практицизъм у Ранобудните студенти им изигра лоша шега. Добър или лош, факт е, че много хора харесват Бойко Борисов. Защо – и аз не знам. Знам само, че много от някогашните гласоподаватели на СДС днес гласуват за ГЕРБ. Затова смятам, че нямаше нужда Ранобудните студенти да излизат с декларация срещу ГЕРБ. Една голяма вълна хора бяха отблъснати. И те не биха се върнали.
Отблъснати бяха и симпатизантите на Реформаторски блок. По едно време се организираше митинг в подкрепа на Ранобудните студенти. Симпатизантите на Реформаторите се събираха долу и ръкопляскаха на студентите в продължение на 5 минути (не повече), и се връщаха отново пред Народното събрание. От Ранобудните студенти направиха всичко възможно Реформаторите да се почувстват нежелани. Митинг на РБ в четвъртък вече няма.
Разбира се, и аз имам много сериозни забележки към определени присадъци на Реформаторски Блок – в частност Корман и ДБГ. Но много от хората, които днес излизат на предни позиции, са изцяло нови лица – преди всичко тези от Синьо единство и ДСБ. Нови, непознати лица – и би било абсурдно да не им се дава шанс да свършат това, което зависи от тях.
Какво се получава в крайна сметка? Ранобудните студенти имат своя принос в протестиращата общност да има сериозни разделения. Именно тези разделения дават на БСП и ДПС управленски контрол и самочувствието, че са безалтернативи. Малко или много продължава да изниква този въпрос – “Ако подадат оставка, какво ще дойде след тях”?
Аз, разбира се, мога да изляза с отговор на въпроса. За мен почти всички отговори и решения на трудностите в България минават през Реформаторски блок. Пътят напред няма да е лесен – заради различията на отделните фракции в РБ се очакват големи сътресения – дори и при едно бъдеще управление с участие на Реформаторски блок може да се окаже така, че да има сериозна вътрешнокоалиционна съпротива, която ще клати управлението. Но това управление може да положи пътя за тъй наложителните реформи, които да изправят България обратно на крака. Подозирам, че управлението на бъдещето ще включва и ГЕРБ под някаква форма (но с условие, както нееднократно беше споменато, че от ГЕРБ приемат мерките за реформите в съдебната система).
Ако бяхме нормални протестиращи с ясна политическа грамотност, щяхме да направим това, от което Ранобудните студенти упорито бягат – всичко, що е различно от БСП и ДПС, се обединява срещу тях и ги бута от власт.
Но ние не сме с ясна политическа грамотност. Ние продължаваме да търсим различията между самите нас…
С това се опасявам, че можем да осигурим управленски комфорт на БСП не само за следващите 3 години и половина, но и за десетилетия напред. Обречени да сме така разединени, сме обречени да ни управляват и комунисти.
Толкова е просто.
Но се иска мозък, за да го осъзнаеш.
Аз може би, макар и разочарован, ще намеря някой ден отново сили да изляза на някой протест. Сам. Без да търся представителство у другите – особено у вече разочаровали ме Ранобудни студенти… Може да не съм проявявал силни лидерски качества в живота си, но поне знам, че съм лидер сам на себе си, защото знам какви са ми исканията : “Оставка, Нови избори, Лустрация”.
Прочее, вие да сте чували Ранобудните студенти да излязат открито с публичен призив за лустрация?
S29.11.2013 20:57
Ако полицията е оградила територия за охрана и някой пресече границата или я поврежда, какво трябва да правят защитниците на закона?
Можеше да се говори за "бият децата ни", ако полицията беше преминала границата и удряше извън зоната на охрана. Имаше някои кадри от зони с размити граници- примерно при ескортиране на депутатски автомобили, но трябва ли да се чака някой с тапешник да опре дуло в челото на някой лидер за да се намеси охраната?
Остава въпросът. Какво да правят охранителите когато някой проникне в охраняваната зона? Студентите знаят на кого е по- як кютека- от охраната на НС или на някоя дискотека.
