* СТИХОВЕ НА ПОЕТИ ОТ
В Р А Б Е В О *
Х Р И С Т О Й О А К И М О В
Безоблачен, но никога
прозрачен,
живея кротко на света.
И както утрото заменя
здрача,
тъй радост следва
мойта самота.
На своите деца помежду
врявата
пресявам аз деня
със много имена.
Притихнал под крилото
на забравата ,
оставам роб на тази синева.
Христо Йоакимов
v
Тук поместваме част от стихотворенията от стихосбирката “Отдалечена дълбочина “
# Б Р Е Г Ъ Т #
След толкова овълчени тревоги -
най-после сам,
тъй безпощадно сам.
Деветата вълна припомня оня огън,
във който сам изгорях,
ням !
Какво направиха годините от мене ?
Един смешник, обгърнат в суета.
Брегът шепти :
Не е до колене
животът ти
в деветата вълна !
# П Ъ Т Е К А #
Не ти ли спомня този вятър вън
за някаква изгубена пътека ?
Вървиш сред времето със оня детски сън,
на страшните сезони правото отрекъл.
Какво чертаеше с наивно пръстче ти ?
Земята в топли длани сгрята...
Сега, надвесил стон над своите мечти,
не хващай вяра в преходния вятър.
Върви по своя неотъпкан бряг
от люлката до ветрове среднощни.
И ще се спасиш, ако си припомняш как
във твоя вик светът е тъй възможен .
# Н А С Т О Я Щ Е #
С устни тъжни не изричам
никога словата,
от сърцето ми откърмени.
До този искрен въздух
след дълъг път достигнах.
И някой помни ли
такава водопадна радост,
тъй както е при мен,
където празникът и делникът
вървят ръка за ръка.
С устни тъжни не изричам
думи, от сърцето ми избликнали.
Ще чакам да уздрее гроздът .
Едва тогава ще приготвя
бъчвите за вино.
# Д Е Л Н И К #
Защото няма за какво
в неделята да питаш
и няма на кого
отгледана от тебе дума
да покажеш,
делникът остава твойто вярно куче,
клекнало
в студените ти сенки.
# Л Я Т О #
Приспива стаята ми
песен на щурец -
оскъден звук
в нощта на август.
Желана от сърцето ми тревога,
за спомени дошла.
И тръгва из душата ми
немирен вятър .
Приятелю щтурец...
# Е С Е Н #
Дъждът
люлее крехкото си тяло,
върви по покривите
и се спуска
от мокрите очи
на сивите дървета.
След него почва
прелетът на листите.
Любима...
# Р Е К А #
Най-тъжната река
е сигурно оная,
която вик не помни
в свойта пустош.
Червените капини,
дето я обгръщат ,
са думи светли.
Ще пратя вятъра
да и ги каже.
# Д Е Н #
Коритото, в което къпят моя син.
И чайникът -
дихание славянско.
И устните на моята жена -
южняшки.
Това е май животът ми.
Но той ми стига.
# В Е Ч Е Р #
Дъждовна капка в майските листа -
на пролетта най-верен тон.
Петел самотен в хилядния град .
И всичко в моя свят заема свойто място.
Под мен-в етажите-проплакване на бебе
е вечният съдбовен вик,
пътека към земята
на радостта човешка.
Провира своя глас петелът във нощта.
И моят сън се влива в припева на капката
# Р О Д Е Н К Р А Й #
Реката – като игла изтъняла.
И е по-тъмна от на бора кората.
За да усетя : след дълга раздяла
не е в годините само тъгата.
Друг е вече залезът
над селските покриви.
Дяволито не гледа жената обичана.
Е, какво, романтико -
влизай в деня си, облия
и помечтай за есенните кокичета.
# С Е Л О #
След немирника дъжд
наедрява песента на чучура.
Кротка гергина
вдига есенен взор.
Приседни на прогнилата стълба
и послушай.
Свойта грижа доближи
да смирения ден !
# КОГАТО ГЛЕДАМ СЕЛСКАТА НИ КЪЩА #
Уверена е все още походката ми,
когато стоя на хълма
и ме радва златото на есенния ден.
Спокойна е сега зеницата ми,
когато търся с поглед
селската ни къща -
параклис за самотата на майка ми.
И ми остава най-тежкото -
да измеря вечността
от тук до гроба на баща ми,
да потърся добротата му
в очите на децата си.
# К Ъ Щ А #
На Здислава
Щъка жена ми из нашата градина -
оазиса на нейната делнична радост.
Далеч на север още спи нейната родина,
и ето го мойто градско момиче -
от красота полудяло.
Върти се жена ми из къщата :
пъргаво е още мойто градско кокиче.
Вглеждам се в нея – тя е онази, все същата,
която обичах и все още обичам.
# К Р Ъ Г О В Р А Т #
В памет на майка ми
Сега само паякът работи в мъртвата ни къща.
И виждам сълзи в очите на цветята
Но тяхната стопанка не се връща.
А те все заръчват на палавника вятър.
Дребни са за орна земя мойте длани.
А ето, че асмата чака с надежда.
Иска да види своя стопанин
може ли и той къща да подрежда.
Как да те върнем при нас мамо ?
Да чуем добри думи, преживе неизречени.
Кърви, крещи от болка тази незараснала рана.
И паякът работи,
обвива тъжните домашни вещи.
# БАЩИН БУДИЛНИК #
Задъхва се той, задъхва се сега
в изкълченото време,
но не от старост, а заради тревога.
За да го намести то в моя спомен,
му трябва онзи позагаснал огън
на двадесет и осма в миналия век.
Тогава майка ми - невяста млада,
е спирала със хубост погледа му цъкаш.
Баща ми – стоплил с обич стаята заспала,
е будил с него рано къщата.
Задъхва се сега будилникът
в обърканото време
от смутното предчувствие за нещо срутено,
че “сбогом” скоро той и с мене ще се вземе,
а къщата напразно ще очаква внука ми.
# ИЗОСТАВЕНА КЪЩА #
Порутен зид. И олисяла порта.
Камината е със сънища за вярност.
Тук огънят в пещта е някакъв далечен спомен
Пред къщата лозницата е пак със грозде зряло
Над пустотата в къщата пък орех ококорен.
Я виж го ти – родил и то направо яко.
През есените ще бъде брулен само в спомена
за топли стаи и за топло мляко.
Прозорците са неми удивителни.
От дълги дни напомнят те със вятъра,
че само тишината търси смисъла
на някогашен живот, заченат с вярата.
# ОТДАЛИЧЕНА ДЪЛБОЧИНА #
Небе, прибери ме, достатъчно чаках.
Синевата е кораб без платна.
Смъртникът на края е достатъчно кратък.
Спаси ме от чувството за вина.
Море подай ми ласка от синия си хълбок.
Премрежвай с дъно моя път към сутринта.
Не се нагледа мойта истина на тъжното -
една отдалечена дълбочина ...
Стихове от Христо Йоакимов - Врабево
Христо Илиев Йоакимов е роден в село Абланица, Ловешко. Поет, преводач и журналист. Повече от 20 години е бил редактор-кореспондент на вестник "Труд" в Бургас. В морския град той е написал основната част от своята поезия. В него е бил председател на кабинета на младия писател. Стиховете са му публикувани в местния и централния литературен печат. В последните десет години живее при семейството си в Полша. Тук излиза и първата му стихосбирка на български - "Въпреки". Около петдесетина негови стихотворения са публикувани в полски литературни издания.
Христо Йоакимов е и преводач от полски език. През 1996 година, заедно със съпругата си Здислава, превеждат стихове, есета и пиеса на папа Йоан Павел ii (Карол Войтила), които издадени в книга от Университетското издателство в Бургас, се появяват за първи път в България. В Полша творецът е бил четирикратен участник в организирания в град Познан популярен литературен фестивал "Поетичен Ноември"
В последните пет години Христо Йоакимов прекарва летните месеци на годината в родното село на своите родители - Врабево. Там членува в местния литературен клуб. Тук написва и стиховете си поместени във втората му книга "Отдалечена дълбочина" част от която Ви предлагаме в настоящия постинг.
Изтекъл документи Expose Схема Evasion M...
Атанас Далчев