• •  
  •  
  •  
  •  
  •  
• 
  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
• Полезно
  •  
  •  
•  
• 
  
  • •  
    •  
  • •  
    •  
  •  
  •  
  •  
•  
• Подкрепете ни
• За нас
  •  
  •  
  •  

Публикувано от Екип "Българска история" на 25/06/2013 Коментари

 През далечната 1909г., на 25 юни, в град Ловеч се ражда една изключителна личност, чийто принос към България е огромен. Името му е Димитър Димов и при споменаването му най-често го свързваме с романа “Тютюн”. Преди да стигнем до създаването на това произведение обаче, нека обърнем внимание на живота на гениалния писател преди това, още от самото начало. Като малко момче, Димитър е живял в едно твърде интересно семейство. Майка му била потомка на преселници и била от рода не на кого да е, а на самият воевода и идеолог Яне Сандански. Този български герой служи за пример на младия Димов, който един ден ще пожелае да напише и книга за него. Друг член на семейството, изиграл важна роля за развитието на Димитър, е неговият чичо – Иван, който е журналист по професия. Ето в такава среда израства бъдещият писател в първите години от живота си. Докато е още малък обаче, трагедия сполита и неговото семейство. Баща му – Тотю – е пратен на фронта по време на Балканските войни, където служи като капитан. В края на Междусъюзническата война той се сражава смело срещу многобройните врагове на България и загива геройски на фронта. Тогава малкият Димитър е едва на 4-годишна възраст. В следващите няколко години момчето живее и учи в град Дупница. Дали заради смъртта на своя баща, или по друга причина, той остава по-затворен от другите деца. Отличава се с изключителен интелект и талант, интересува се от най-различни предмети. Освен литературата, негова страст са химията и физиката. Когато е на 9 години, майка му решава да се ожени повторно. Доведеният баща на момчето – Руси Ганев – също е офицер  и се отнася много добре с него. Димитър обаче продължава да бъде все така затворен. Пастрокът на Димов най-сетне решава да напусне войската след години вярна служба. Той завършва висше образование и започва работа в тютюнена фабрика.

 Тук е и повратна точка в живота на момчето – бъдещ писател. Ходейки често при своя доведен баща, Димов вижда тежкия живот и непосилната работа на тружениците. Междувременно годините минават и Димитър пораства. В гимназиалния курс той първоначално е много запален по точните науки, но с течение на времето интресът му все повече грабва философията. Младежът е силно впечатлен от трудовете на големите учени в тази сфера, особено тези на Фройд и Ницше. Димов завършва училище и се ориентира към висше образование. Започва да учи ветеринарна медицина, но след първата година се премества и започва да се занимава с право. Там също прекъсва и се връща към старата си специалност. През последните години на студентския му живот, Димов вече е започнал писането на роман. Това продължава и след дипломирането му, когато той е нает на работа като биолог, а по-късно лекар и асистент в университета. След като упорито изучава испански език, Димитър отива на специализация в Мадрид. Връща се през 1944-та година и е мобилизиран за няколко месеца в Беломорска Тракия. По това време обаче обстановката в България е изключително нажежена. Втората световна война е към своя край, а войските на Хитлеристка Германия отстъпват. На власт в балканската държава се установява комунистическа диктатура и доскорошната съюзничка на Третия Райх обръща оръжията си срещу немците. След края на войната Димов работи като  доцент, а по-късно и като професор по анатомия. 

 В творческо отношение той започва да се занимава по-сериозно с писане от 1938-ма година. Негова трибуна е периодичният печат, и то предимно вестници като “Отечествен фронт”, “Народна култура” и др. В художествено отношение той се отличава като един от писателите, които засягат сериозни социални тематики. Затова спомагат дългите години, в които Димов става свидетел на повратностите в живота на обикновените хора. Персонажите в неговите произведения са предимно силни личности, които са целеустремени към постигането на своите идеали. В творбите на Димитър Димов се срещат и твърде типичните за епохата конфликти в междучовешките и обществени отношения. През далечната 1938-ма от печат излиза романът “Поручик Бенц”, а след известно време писателят публикува и няколко разказа. След посещението си в Испания е силно впечатлен и пише една от големите  си творби – “Осъдени души”. На Иберийския полуостров Димитър Димов се среща с член на Йезуитския орден, който запалва интереса му към действителността в държавата и същността на католицизма. След края на Втората световна пък, от печат излиза най-известното и най-четено произведение на писателя – романът “Тютюн”. Първоначално във вестника е публикуван само откъс от него, а окончателно книгата излиза през 1951-ва година. По-късно романът е преработван три пъти по настояване на управляващата комунистическа партия. След “Тютюн” Димов пише най-разнородни жанрове, като пиеси и пътни бележки. След смъртта на писателя са намерени незавършени негови творби или неотпечатани такива, като например “Идалго”. Авторът умира през 1966г., на 1 април, в Румъния. До последно той е отдаден на творчеството си и мащабните му трудове заслужено ще се запаметят в поколенията българи.