2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Прочетен: 8263 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2017 11:18
Самота
Отпи и остави чашата.
Празна!
Обърна я, да си гледа на кафе.
И днес, пак си го пи сам. Откак се върна, няма ни с кого да го пийне, ни с кого приказка да си каже.
Преди години се запиля по света, дано работа намери, дано прокопса, че тук надежда не виждаше. Години-те се изнизаха и там – ни с работа сколаса, ни прокопса и се върна. Обикаляше града, някога голям, някога мно-голюден, сега опустял, сега безлюден.
Ни приятел видя, ни познат срещна.
И те заминали!
Едни по тоя свят, да търсят работа, други на оня свят, та си пиеше кафето и си говореше сам.
Чу по радиото зад гърба си, че в неделя е голям празник и се сети, че в едно село, на тоя ден има сбор. Идват от къде ли не и кой ли не, да се видят, да се уважат, да се зачетат, та реши да прескочи, да види и село, и сбор, и приятели.
Някога често ходеше там. Голямо село, хубаво село, пълно село! Вечер, кога от къра се връщат и хора, и каруци, и стада, и викове, и блеене, и мучане, и поспират, че тясно става.
Отдавна не беше ходил, та тръгна.
Пристигна. Отмина мегдана. Нямаше никой и пое към уличката, де живееше приятел. Някога му беше направила силно впечатление. Китни къщи, белосани зидове на оградите, надвиснали асми, провиснали гроз-дове.
Изобилие! Да се ненагледаш!
Вървеше бавно, но дали не сбърка улицата?
Изкривени, пропаднали, олющени и къщи, и дувари.
И бурени!
Ни отпред, ни отстрани, някаква жива твар!
Пусто!
По средата, пред зид, с провиснала врата, на дъска положена на два камъка, седят стара жена и котка до нея.
Приближи и жената се надигна. Прегърбена, на бастунче подпряна. В другата ръка – кутия с бонбони.
Протегна я.
Спря. Вежливо я поздрави с празника.
Взе, благодари и отново честити.
Жената се обърна – сянка, в черно забрадена, с очи, в които вече нямаше и сълзи, остави кутията на дъската, открехна провисналата, прогнила врата на зида и с прекъсване изрече:
– Влез, сине! Влез! И при мен да дойде някой! Влез да види дворът човек!
Неделя е!
Празник е!
Две и тринайсета е!
Дворът видя човек!
Автор: Иван Стефанов, рисунка авторът
Добро утро, и на Богоявление! Вече всичко е бяло навън. И красиво. Температурите са над нулата, затова се чуват и капчуците от козирката на прозореца.
Станах съпричастна на леденото хоро във водите на р. Тунджа в Калофер. Вълнуваща и впечатляваща гледка. Особено, когато доловиш енергията, която струи от хората, когато са заедно, в единение, пеещи и устояващи на студеното време.Традиции. Дали ще въздействат на идващите след нас, да усетят и чрез тях българския дух. За миг си представих тези мъже по време на бой, сякаш като онези, които са умирали в името на Отечеството. Дали ги владее същата сила. Не зная. Времена.
Кажеш ли Калофер пред очите ти е поетът – революционер Христо Ботев. И неговите стихове и саможертва за свободата ни. „Майце си”, сякаш е писана за днешното време. „Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?”
Все водени от нещо, да търсим спасение или оцеляване или по - добър живот. До кога? До кога ще пилеем най - голямото си богатство? Къде е онова силно чувство на обич и прекланение пред Родината? Тя е на колене. Ше има ли сили да се изправи на крака? Само чедата й, само те и техният дух.
Духът, българският дух, само той може да възроди майка България! За да не изричат нашите майки и баби, думите: „Влез, сине! Влез! И при мен да дойде някой! Влез да види дворът човек!”
Богоявление е. Йорданов ден е. Честит празник!
Честит имен ден на именниците!
И мил спомен за моята незабравима майка.
Тагове:
2 юни - ден на Христо Ботев
Любов и омраза в поезията на Христо Боте...
Тъжно и страшно е по нашите села, права си! Всъщност и в малките градчета е така - от грозните панелни блокове през един, през два апартамента гледат мръсни, набързо закнижени стъкла - знак, че стопаните са някъде надалече.. Какво да говорим за селата - ако не са ромите, отдавна да са опустели. Но напоследък има някакво раздвижване - поне по нашия край: купуват се доста скъпо къщи за вили, за летен отдих и почивка през уикенда, мода е, някакъв нов знак за социален престиж дори да се живее в тях и да се пътува до близкия град. Ловен туризъм, екотуризъм, земеделие със средства от европейски фондове /дано не ги спрат:)))/ - някакви кълнове на живот. Дано! Амин, дай, Боже! Но тъгата остава, спомените ни са толкова живи! Прегръщам те, приятелко! Светла да е паметта на твоята майчица!
06.01.2017 10:52
Друг път ще разкажа какво става с къщите на тези баби като починат, защото е много тъжно.
Поздравления за постинга!
Тъжно и страшно е по нашите села, права си! Всъщност и в малките градчета е така - от грозните панелни блокове през един, през два апартамента гледат мръсни, набързо закнижени стъкла - знак, че стопаните са някъде надалече.. Какво да говорим за селата - ако не са ромите, отдавна да са опустели. Но напоследък има някакво раздвижване - поне по нашия край: купуват се доста скъпо къщи за вили, за летен отдих и почивка през уикенда, мода е, някакъв нов знак за социален престиж дори да се живее в тях и да се пътува до близкия град. Ловен туризъм, екотуризъм, земеделие със средства от европейски фондове /дано не ги спрат:)))/ - някакви кълнове на живот. Дано! Амин, дай, Боже! Но тъгата остава, спомените ни са толкова живи! Прегръщам те, приятелко! Светла да е паметта на твоята майчица!
Мила, Вени, благодаря за споделените мисли. Много често разсъждавам върху съдбата на България, а тя е съдба на всички нас, останали тук и напуснали я за по - добър живот или само за оцеляване. И се питам, защо са тези непрекъснато повтарящи се превратности, които сриват всичко и все се започва от нулата? Обстоятелствата или недалновидността на застаналите на кормилото са извършителите. Или приспособяващите, които ги следват. Всички заедно...Защо допуснахме, за кой ли път, да сме на колене, унизени. Къде отидоха волята и силата на духа ни? Къде?
Може да има раздвижване тук и там. Забогателите купуват имоти или строят . Само дето картината като цяло е тъжна. Казваш, "някакви кълнове на живот. Дано! Амин, дай, Боже!" И аз ще повторя думите ти, дано! Да бъде!
Но, може ли нещо да бъде без хората?
Друг път ще разкажа какво става с къщите на тези баби като починат, защото е много тъжно.
Поздравления за постинга!
Благодаря, Коста за коментара. Думите ти потвърждават споделеното от автора в разказа За съжаление, такава е картината...Богоявленско хоро и самота ...
Чудесен разказ си написала!
Разчувства ме!
Моята майка имаше имен ден на днешната дата!
Беше невероятен човек! Когато и е най- тъжно, пееше
Постепенно и останалите разбраха това и състояние
Случваше се да ме срещнат и да ми кажат- Майка ти пее! Нищо друго
Зарязвах всичко и тръгвах
Песента продължаваше Отваряше ми вратата с думите
-Влез сине, да влезе и при мен човек!
Хубав празничен ден, Ати!
Чудесен разказ си написала!
Разчувства ме!
Моята майка имаше имен ден на днешната дата!
Беше невероятен човек! Когато и е най- тъжно, пееше
Постепенно и останалите разбраха това и състояние
Случваше се да ме срещнат и да ми кажат- Майка ти пее! Нищо друго
Зарязвах всичко и тръгвах
Песента продължаваше Отваряше ми вратата с думите
-Влез сине, да влезе и при мен човек!
Хубав празничен ден, Ати!
Иване, благодаря за споделеното! И моята майка имаше имен ден. Реших разказа на Иван Стефанов да посветя на майките светици, които до последния си дъх чакат децата си. Твоята е казвала, "влез сине, да влезе и при мен човек", а моята - стига ми само да знам, че Ви има. Дано да сме били достойни за тяхната всеотдайност и грижа и да сме изпълнили дълга си.
Светла да е паметта им! Честити да са именниците!
Харесвам твоята душевност и чистота на мислите!
Харесвам твоята душевност и чистота на мислите!
Благодаря, Миа! За много години и на теб! Мама казваше за пожеланията : За всички, та и за нас да е!
Здрави и щастливи! За всички, та и за нас да е! Дано! Добавям, и МИР да е!
Благодаря, Майче! Ще ни има! Дано! В "Книга за царете" богомилът Петър Осоговац казва за България: "През изкус и съсипни ще мине, ала ще изтрае."
Честит празник и на теб!
в нашите празници и обреди... много болка, устойчивост, борбеност,
предавани през вековете.
Мъдра и светла жена беше майка ти, приятелко... топла и добра...
Не зная защо, но нещо застава в душата ми - нещо, което съм пропуснала,
забравила, неволно отминала... ако е така - моля те прости ми...
Здрава и честита да си, благословени дните ти !
С обич !
в нашите празници и обреди... много болка, устойчивост, борбеност,
предавани през вековете.
Мъдра и светла жена беше майка ти, приятелко... топла и добра...
Не зная защо, но нещо застава в душата ми - нещо, което съм пропуснала,
забравила, неволно отминала... ако е така - моля те прости ми...
Здрава и честита да си, благословени дните ти !
С обич !
Мила, Танечка, благодаря за милите думи за моята майка. Не само в такива дни мислите ми се връщат назад. Преживяното остава следа. То е част от живота ни. Вълнуват ме и традициите, вълнуват ме и проблемите прозиращи от нашата действителност. Често се питам, защо допуснахме така да протече този несвършващ преход, който довършва най - ценното на държавата ни - народа й. Разказът е силен, от него боли, защото едно поколение си отиде в мизерия и самота. Друго, в силата на живота трябваше да започне всичко отначало. И то където намери място за да оцелее. Идващото - то къде е?
Дали традициите и в този им вариант ще пробудят духът на обединението, на възраждането, така потребен сега на България.
Хубава, топла вечер, в това зимно време! С обич!
И аз гледах хорото в Калофер заедно с цялото семейство /сестра ми също имаше празник/. Беше вълнуващо, много зареждащо със здрава позитивна енергия. Направо наелектризираща. Повечето от мъжете бяха млади, излъчваха сила, решителност, непоколебимост да бранят българското. Този знак на родолюбие ме впечатли и аз дълбоко му вярвам, че той не е само театър, още по-малко пък временна екзалтация. В това е нашето спасение - да сме заедно в трудното време, опирайки се на ценностите си.
Вярвам в това, Tota. Зная, че и ти вярваш, защото си много духовна личност.
И нека обичта вдъхновено ни води към истината и бъдещето на нашата родна България, където искаме да сме щастливи - ние и нашите деца.
И в памет на твоята мила майчица.
Да черпим сила от духа на тези, дето са ни закърмили с любов.
С усмивка за теб /нали сме достойни българи/!:)
И аз гледах хорото в Калофер заедно с цялото семейство /сестра ми също имаше празник/. Беше вълнуващо, много зареждащо със здрава позитивна енергия. Направо наелектризираща. Повечето от мъжете бяха млади, излъчваха сила, решителност, непоколебимост да бранят българското. Този знак на родолюбие ме впечатли и аз дълбоко му вярвам, че той не е само театър, още по-малко пък временна екзалтация. В това е нашето спасение - да сме заедно в трудното време, опирайки се на ценностите си.
Вярвам в това, Tota. Зная, че и ти вярваш, защото си много духовна личност.
И нека обичта вдъхновено ни води към истината и бъдещето на нашата родна България, където искаме да сме щастливи - ние и нашите деца.
И в памет на твоята мила майчица.
Да черпим сила от духа на тези, дето са ни закърмили с любов.
С усмивка за теб /нали сме достойни българи/!:)
Инел, благодаря са споделените мисли в коментара. Знаем, че животът не може да е винаги във възход, редува се и с падове, но този път към новото се оказа много труден и с висока цена. Съгласна съм с теб, че нашето спасение е да сме заедно в трудното време, опирайки се на ценностите си. Така е, именно взаимопомощта е била в основата на оцеляването в трудни времена. Но, в дешната дейстителност, когато се разпадат родовите връзки, дали онова, което е заложено в гените ни ще стигне за да се съхраним като народност? Не губя надежда, стига всички да вървим в една посока - да се подобри качеството на живота и постигне национално единение чрез духа.
Подкрепям твоя призив, да черпим сила от духа на тези, които са ни закърмили с любов!
С усмивка, надявам сме да сме достойни българи!:)
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com