V

 

СТИХОВЕ НА ПОЕТИ ОТ ВРАБЕВО

МАРГАРИТА СЯРКОВА

Стихове от стихосбирката “ХОРИЗОНТ ОТ ЕДИН

ПРОЗОРЕЦ “

• * П О Е З И Я *

• Душата ми – гола и истинска,

• без четка своя лик нарисува.

• Отронват се думите

• като капки -

• стих по стих

• върху белия лист.

 

***

Душата ми плаче с капките на дъжда

и бушува като морска вълна,

тича по хълма със вятъра,

грее с лъчите на майска зора.

Душата ми – рана върху белия лист.

 

• * Е Д Н А   С Ъ Л З А *

• Една сълза върху белия лист.

• Гореща, тъжна и моя.

• Душата ми видимо плаче.

• Защо ли е тази тъга ?
  Една сълза върху белия лист.

• Неженост: Обич. Поезия.

 

***

Душата ми е между четири стени.

Четири стени. Един прозорец.

Ето- в стая се побира

моят малък свят.

Моят малък свят-

моя радост, моя болка.

Мечтата по една страна.

И любовта ми невъзможна.

Между тези четири стени

се раждат моите слова и чувства.

 

***

На среща съм със тебе, самота !

Ти винаги ми казваш нещо мъдро.

Нахлуват в мене чувства и слова

като внезапна лятна буря.

Мълчанието между нас стои,

разтегли миговете ми безкрайни.

Така се ражда моят стих,

след срещатата ми с тебе,

самота...

 

***

На Милка и Стефан Стратеви

Доброто съществува.

То е в светлата страна

на нашите души.

То е в подадената ръка,

която извисява до бога.

 

***

Да се пребориш с болката си сам

и самотата си да надживееш.

Да те боли от чуждата беда,

на чуждо щастие да се зарадваш.

На враговете да простиш

и на предателството от приятели.

Във тоя век студен

любов от тебе да струи.

***

Този ден е вече минало.

Отиде си изтече като капчици вода.

Остана само спомена от него.

Светът след малко ще заспи,

ще засънува цветен сън !

Душата ще намери ли покой

до следващата утринна зора ?

 

***

Тъжните ми стихове

са като тъжните ми дни -

внезапни, истински.

Ражда ги горчилката

на земния ми път.

И тъй - изплаканите ми сълзи

и неразбраните ми чувства

се превръщат в стихове.

 

***

Душите ни са болни от обиди,

от зависти и от лъжи.

И тази наша земна суета

обсебва ни, превръща ни във сенки.

А многолик и пъстър,

животът ни тъй бързо отминава.

Когато се научим на любов,

душата ни сама ще оздравее.

 

***

Почакай, не си отивай доброта !

Остани в сърцата и душите ни.

Без твоята искра, без твоята пътека,

животът ни какъв ще бъде ?

Защо във тоя древен и изстрадал свят

доброто не винаги се среща със добро ?

 

***

Ти идваш във съня ми

като песен, като стих,

като нещо светло и добро,

като цвят и лъч дори.

Ти идваш във съня ми,

за да те изгубвам

всяка сутрин.

 

• * БЯЛО РОЖДЕСТВО *

• Първи сняг за Рождество.

• Бяла... бяла красота

• и свежест.

• Светът блести от чистота,

• от чар и от любов.

• Светът блести от белота.

• Бели хълмове,

• пътеки

• и поляни...

• Да можеше душите ни

• да побелеят

• от доброта и от любов.

• В такава нощ е тихо

• и е светло,

• когато Бог се ражда.

• * ДВЕ ЧАШИ ВИНО *

• Стоят на масата

• две чаши от кристал.

• Две чаши с вино.

• Утехата е в тях

• и ни опива.

• Порок и сила.

• Слабост и любов.

• Искрица топлина.

• Преливат и кипят

• в две чаши с вино

• животът и смъртта в едно -

• като кръвта човешка

• и Христова.

 

• * П Р О Ш К А *

• Прошката е висша форма на любов.

• Ала да прощавам, все тъй,

• все тъй не умея.

• Ако гордстта е грях,

• душата ми ще бъде грешна горе.

 

***

От любов винаги боли.

И тази болка ни убива бавно.

Сетивата ни на кладата горят.

Господи, защо ни сътвори от плът ?

Без чувства камъкът ни надживява.

 

***

Ти ела! Не стой на прага на съня ми !

Моят сън – понякога е хубав!

Моят сън – по някога е цветен !

Болка и тъга понякога изчезват

и остава само любовта ми.

 

***

Не знам дали усешташ, че летиш

в това небе на богове и птици.

Не знам дали усешташ, че гориш

във тоя свят на студ и болка.

Любов от твоята душа искри

и свети някак тихо...

 

***

Граници, светове и съдби ни разделят.

Моите чувства, моите пориви

изпепеляват душата ни като огън.

Самотата си някак безгрижно

да посрещам – вече не мога.

Тая моя любов невъзможна

е болка и рана.

 

• * М Ъ Л Ч А Н И Е *

• Заключи... заключи в себе си думите,

• ако чувство добро те споходи.

• Любовта не се нуждае от думи,

• тя е тихото мъдро мълчание.

• Изпий горчивото вино до дъно.

• Болката не се нуждае от думи,

• тя е скритото ,гордо милчание.

 

* Л Ю Б О В *

Не те очаква моя ден.

Дори и слънцето да се усмихва,

без път е моята любов към теб.

Една любов, осъдена на болка.

Ала как да спра и да забравя

бликналите чувства в мен,

светлината на душата ти,

която ме докосва ?!

 

• * СЪВЪРШЕНА ЛЮБОВ *

• На Цветана Качарилска

• Без тайни, без лъжи.

• Едно сърце раздава доброта

• и своя нежен, искрен стих,

• бликнал като извор.

• Съвършена земна любов,

• която ликува болки и рани.

 

* О Б Л А Ц И *

Облаците пътуват, бързат за някъде.

Те бягат и вятърът ги догонва.

Силуети по-светли, по-тъмни,

като доброто и злото в живота ни .

В тях гняв и сълзи натежават

от нашето земно нехайство.

 

***

От изток все изгряваш, слънце.

И все на запад криеш

своите следи.

Дарява ни живот и обич

твоят кръгъл и оранжев лик.

Самотните и болните докосвай ти,

добър и ласкав лъч !

В живота ни суров и груб,

тях няма кой да стопли, да погали.

 

* ПЪЛНОЛУНИЕ *

И тази нощ е пълнолуние.

Луната свети кръглолика.

Внимавай! Да не би да стъпчеш

огледалото и – локвата на пътя.

 

* В Е Н Е Ц И Я *

Венеция. Площад “Сан Марко”.

История и слава. Красота и лъч.

Венеция – вода... вода и камък.

Реалност и мечта. Любов и път.

Градът на мостовете и гондолите,

където романтиците не спят.

 

* ЛЯТНА ВЕЧЕР *

Лято е.

Мирише на липа.

Луната своя блясък ти дарява

и те подтиква към любов.

Романтика в пространството витае.

Гласове на хора и щтурци

в такава вечер си говорят.

Лято е.

Мирише на липа.

От толкова смирена красота

душата ти по-светла засиява.

 

***

Преваля лятото, отива си.

На прага ни почуква есента.

Ще и отворим, без да искаме.

Дъждът ще дойде с дъх на вино.

И ще забравим слънчевите дни

поне до слънчевото лято.

А после зимата ще ни тревожи

със заснежените си хълмове.

Преваля лятото, отива си.

С какво ли този свят ще го запомни ?

 

Стихове от стихосбирката “ХОРИЗОНТЪТ ОТ ЕДИН

ПРОЗОРЕЦ “

Автор : МАРГАРИТА СЯРКОВА

 

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!