СТИХОВЕ НА ПОЕТИ ОТ ВРАБЕВО
МАРГАРИТА СЯРКОВА
Стихове от стихосбирката “ ПО РЪБА НА
БЕЛИТЕ ДНИ “
* ОРАНЖЕВ СВЯТ *
Оранжев хоризонт. Оранжево небе.
Каква хармония ! Каква магия
за изморените ни сетива
от черно-белия живот.
Но как ли този портокалов цвят
събира изгрева и залеза в едно ?
Дори луната е с оранжев лик
във лятна тиха вечер.
Оранжев хоризонт. Оранжево небе.
Една оранжева любов ни буди рано
с усмивката на слънчевия диск.
***
Тази пролет закъсня... Закъсня
да премени земята ни в зелено.
Дърветата облечени са още
във бяло-розови одежди.
За туй пък слънцето е щедро.
Поток от светлина ни озарява.
Как само топлата и звездна ласка
лекува раните ни от студа.
* П Р О Л Е Т *
Дочаках ми я. Тази
нова пролет.
И зимата не ще ни мъчи
със своя студ.
Слънчевия лъскав лъч
ще ни погали.
Ще ни опива мирисът
на дъхави цветя.
И птича песен
ще ни буди рано
Като небесна нежна
музика.
Дочакахме я. Тази
нова пролет.
С какво ли ще ни
изненада тя.
* ПРОЛЕТНИЯТ ДЪЖД *
Премина пролетният дъжд.
Окъпани са всички клони и листа.
Небето своята тъга изплака
гневно, буреносно и внезапно.
Премина пролетният дъжд.
И вятърът отнесе бързо
капките студени като в сън.
Ще ни зарадва слънцето отново,
ще ни плени дъхът на люляк,
на пролетни цветя и на трева.
Премина пролетният дъжд.
Остават локвите по улиците само.
Във тях звездите се оглеждат нощем.
* Ц В Е Т Н И Ц А *
На Цветница тържествено ехти
камбанен звън.
Празнуват дървета и цветя и хора.
Празнува възраждащата се земя,
облечена във бяло и във резеда.
И слънцето със своята усмивка топла
посреща този нов и пъстър свят.
Този свят на вяра и надежда
от нас очаква малко доброта.
И ето – свещите трептят като звезди
под купола на храма,
запалени от любовта и красотата.
* Е С Е Н *
Дървото срещу моя прозорец
вече се облича във жълто.
И тъй зелената му дреха от листа
не ще ме очарова и плени
това небе - разплакано и тъжно.
Есен е. Умират бавно багри и лъчи
сред дъх на вино, грозде и сено.
***
На сред полето изсъхнало дърво.
Стои като самотен, тъжен фар,
понесъл бурите на времето.
И ни листа, ни цвят, ни шум.
Само клоните му чакат бавно
свойта смърт от нечия ръка,
от гръм или от вятър.
Виж това дърво човеко,
то живее и умира като теб !
* СНЕЖЕН ЧАР *
Най-после снегът да ни зарадва
през дългата и гола зима.
Най-после студът да ни плени
след сивия и мрачен ден.
Дърветата, облечени във бяло
откриват магията на Севера.
Природата отново ни вълнува
със своя снежен зимен чар.
***
Майките ни стари, измъчени -
все тъй ни обичат до болка.
Сърцата им, уморени от грижите,
все тъй ни прощават .
Ала душите ни суетни и тъмни,
предават тази любов.
Но Бог не забравя и знае
огромната наша човешка вина.
* ТИХА СВЕТЛИНА *
-
На Антоний Генов
-
Инсаров, Волов, Велизарий.
-
История и смърт. Любов и драма.
-
Сърцето на актьора не се бои
-
да страда, да обича, да умира бавно.
-
И ето – тихата човешка светлина,
-
която тъй ни очарова.
-
Инсаров, Волов, Велизарий.
-
В очите на един единствен мъж.
-
В душата на един талант,
-
изпепелен от времето на мрака
-
* ИТАЛИАНЕЦ *
-
На Тото Котуньо
-
Ти си италианец , маестро.
-
Един италианец, който твори.
-
От твоята музика струи
-
емоция, романтика, нежност.
-
Ти си италианец, маестро.
-
Един италианец, който обича.
-
И ни разказват струните в нощта
-
за слънце и море, за любов и раздяла.
-
Твоята песен, маестро , звучи...
* НА КАВАРАДЖО *
Талантът не умира никога,
щом не се погубва любовта.
Остава тя в една картина
без граници и без предели.
Остава вечната човешка болка.
И ни омайва истинският свят
със форми, багри и лъчи.
Художникът рисувал с четка
живота тъжен и реален.
* П О Е Т Ъ Т *
Поетът винаги е тъжен,
ала тъгата му не е от суета.
Тревожат го болките на другите.
Пленяват го красивите неща.
И от душата му като листа
се ронят белите и нежни стихове.
Във този земен и дреховен свят
той носи в себе си небесна обич.
* З В Е З Д А *
-
Там някъде, в небесната шир,
-
свети и ме закриля звезда.
-
Душата ти свети и ме закриля.
-
Там някъде от другия свят.
-
А тук , на тази грешна земя,
-
тъй милият спомен за теб
-
отлючва във мен доброта.
-
В тишината на самотната нощ
-
една звезда ми намига с любов.
* СЪЛЗА ЗА ТЕБ *
-
Тази моя сълза е само за теб,
-
побелели и верни приятелю.
-
Тя не е болка нито тъга .
-
Сърцето ми плаче от радост
-
че очите ти виждат света.
-
Че животът отхвърли зловещата сянка,
-
че доброто се срещна с добро
-
и любовта върна своята сила.
-
* М О Л Б А *
-
Не си отивай от съня ми.
-
Остани във него моля те !
-
Нощта... Нощта си има своя свят
-
на тайни срещи и раздели.
-
Това е времето на кръглата луна
-
когато блясъка и ми краде покоя.
-
Не си отивай от съня ми.
-
Нека се порадвам още
-
на твоята романтика и доброта
-
преди да ме събуди слънчевия лъч.
-
Преди тъгата ми да се завърне.
* Ж Е Н А *
-
Пред тебе винаги ще бъде тя -
-
изворът на женска святост и греховност.
-
Протегни! Протегни ръка и пий !
-
Как душата и очаква само
-
тази скрита и измъчваща те жажда.
-
Не отминавай любовта от плът и кръв!
-
Любов с усмивката на слънчевия ден
-
и със сълзите на небето тъжно.
-
* Б Я Г С Т В О *
Къде да избягам от теб
моя упорита, изпепеляваща страст?
Отвъд хоризонта ме чака светът -
с пътища, разстояния, погледи.
Къде да избягам от теб,
моя неизменна истинска слабост?
Отвъд небето горят и умират
комети, звезди и галактики.
Но защо ли да бягам от себе си?
Навярно бягство са моите стихове.
***
Какво е любовта? Какво е свободата?
Две висоти, две чисти истини.
Ако свещта на любовта във теб гори,
светът ще те познае и намери.
Разбий! Разбий оковите на своя дух
и ще усетиш, че си птица.
***
Ти раздаваш на всички любов.
Без притворчество и думи.
Само сърцето ти тихо изгаря,
както изгарят звездите в небето.
Ти вдъхваш на всичко живот -
като в приказка стара.
Само мен...мен не огрява душата ти.
Тя е слънцето, което сутрин
не влиза в моя прозорец.
***
Навярно моите нежни слова
ще те докоснат някак невидимо.
Но за срещата ми с теб любов,
ще бъде късно, твърде късно.
Ще е изтекло времето
като вода във шепа пясък...
Навярно чувството ми
няма да те нарани.
Та то за теб ще бъде
само стих от книга.
***
От ада се завърнах.
И ужаса, и болката си изживях сама.
Сърцето ми не си спести
и лутането в лабиринт без изход.
Защо ли се надигна този смут като вълна?
Защо изригна този страх като вулкан ?
Дали пък наказание не бе това
за гордата ми същност ?
А може би тревогата е изпит
за любовта ми към живота.
* Г Р Я Х *
Грях извърших, Господи.
Предадох себе си за миг.
Потънах в мрак
и болката е остра и мъчителна.
Сега светът се срутва върху мен.
Моят свят се струтва тъй внезапно.
Може би от слабост, Господи,
предадох любовта ти.
***
Изтерзани от грижите на битието,
сърцата ни превръщат се в скали.
Забравили за обичта на слънчевия лъч,
минахме през дните си като невзрящи.
Умират рано чувствата във нас
и сетивата ни горят и ни предават.
Водата ни горчи като пелин,
а хлябът ни безвкусен е като трева.
Кога отново ще намерим
цветните си сънища и светове.?
***
Облича се лъжата във красиви думи.
И обещания, и клетви и сълзи
към нас текат...текат като реки.
И дните ни превръщат се в театър.
А истината все ни наранява,
обижда ни и все горчи.
* КЪМ ЧОВЕКА *
Тези сладки думи – лъжи,
те опиват като чаша дъхаво вино.
Тази фалшива лъскава красота
ранява и погубва ни бавно.
Но защо ли небето тъй се гневи ?
И къде ли са твоите мисли и чувства?
***
Изтънява нишката на живота ни.
По ръба на белите си дни вървим.
Мигът ни крие пропасти дълбоки,
щом чувстваме, обичаме, творим!
Какво ще стрешнем там , отвъд,
зависи от мерилото на любовта ни.
***
Не достигат думите понякога -
да изразиш вълненията в теб
Не достигат чувствата, сълзите,
когато си усетил доброта.
Преливат багрите понякога
и ти си в плен на тоя свят.
* В Ъ П Р О С И *
Какво е нужно на човек ?
Вода и хляб. Любов и порив.
Дали за земното ни щастие
това... това ни стига
Защо оставаме във плен
на злобата и завистта?
Та времето превръща ни на прах.
Къде е смисъла на лошото във нас,
когато помни се единствено доброто ??
Стихове от стихосбирката “ ПО РЪБА НА БЕЛИТЕ
ДНИ”
Автор : МАРГАРИТА СЯРКОВА
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
ЦВЕТНИЦА - СТИХОТВОРЕНИЯ, ПЕСНИ, Л...
КАКВО СТАНА ДОСЕГА ЗА 24 ЧАСА В КАЗАХСТА...