V

 

СТИХОВЕ НА ПОЕТИ ОТ ВРАБЕВО

МАРГАРИТА СЯРКОВА

Стихове от стихосбирката “ ПО РЪБА НА

БЕЛИТЕ ДНИ “

 

* ОРАНЖЕВ СВЯТ *

Оранжев хоризонт. Оранжево небе.

Каква хармония ! Каква магия

за изморените ни сетива

от черно-белия живот.

Но как ли този портокалов цвят

събира изгрева и залеза в едно ?

Дори луната е с оранжев лик

във лятна тиха вечер.

Оранжев хоризонт. Оранжево небе.

Една оранжева любов ни буди рано

с усмивката на слънчевия диск.

 

***

Тази пролет закъсня... Закъсня

да премени земята ни в зелено.

Дърветата облечени са още

във бяло-розови одежди.

За туй пък слънцето е щедро.

Поток от светлина ни озарява.

Как само топлата и звездна ласка

лекува раните ни от студа.

 

* П Р О Л Е Т *

Дочаках ми я. Тази

нова пролет.

И зимата не ще ни мъчи

със своя студ.

Слънчевия лъскав лъч

ще ни погали.

Ще ни опива мирисът

на дъхави цветя.

И птича песен

ще ни буди рано

Като небесна нежна

музика.

Дочакахме я. Тази

нова пролет.

С какво ли ще ни

изненада тя.

 

* ПРОЛЕТНИЯТ ДЪЖД *

Премина пролетният дъжд.

Окъпани са всички клони и листа.

Небето своята тъга изплака

гневно, буреносно и внезапно.

Премина пролетният дъжд.

И вятърът отнесе бързо

капките студени като в сън.

Ще ни зарадва слънцето отново,

ще ни плени дъхът на люляк,

на пролетни цветя и на трева.

Премина пролетният дъжд.

Остават локвите по улиците само.

Във тях звездите се оглеждат нощем.

 

* Ц В Е Т Н И Ц А *

На Цветница тържествено ехти

камбанен звън.

Празнуват дървета и цветя и хора.

Празнува възраждащата се земя,

облечена във бяло и във резеда.

И слънцето със своята усмивка топла

посреща този нов и пъстър свят.

Този свят на вяра и надежда

от нас очаква малко доброта.

И ето – свещите трептят като звезди

под купола на храма,

запалени от любовта и красотата.

 

* Е С Е Н *

Дървото срещу моя прозорец

вече се облича във жълто.

И тъй зелената му дреха от листа

не ще ме очарова и плени

това небе - разплакано и тъжно.

Есен е. Умират бавно багри и лъчи

сред дъх на вино, грозде и сено.

 

***

На сред полето изсъхнало дърво.

Стои като самотен, тъжен фар,

понесъл бурите на времето.

И ни листа, ни цвят, ни шум.

Само клоните му чакат бавно

свойта смърт от нечия ръка,

от гръм или от вятър.

Виж това дърво човеко,

то живее и умира като теб !

 

* СНЕЖЕН ЧАР *

Най-после снегът да ни зарадва

през дългата и гола зима.

Най-после студът да ни плени

след сивия и мрачен ден.

Дърветата, облечени във бяло

откриват магията на Севера.

Природата отново ни вълнува

със своя снежен зимен чар.

 

***

Майките ни стари, измъчени -

все тъй ни обичат до болка.

Сърцата им, уморени от грижите,

все тъй ни прощават .

Ала душите ни суетни и тъмни,

предават тази любов.

Но Бог не забравя и знае

огромната наша човешка вина.

 

* ТИХА СВЕТЛИНА *

• На Антоний Генов

• Инсаров, Волов, Велизарий.

• История и смърт. Любов и драма.

• Сърцето на актьора не се бои

• да страда, да обича, да умира бавно.

• И ето – тихата човешка светлина,

• която тъй ни очарова.

• Инсаров, Волов, Велизарий.

• В очите на един единствен мъж.

• В душата на един талант,

• изпепелен от времето на мрака

 

• * ИТАЛИАНЕЦ *

• На Тото Котуньо

• Ти си италианец , маестро.

• Един италианец, който твори.

• От твоята музика струи

• емоция, романтика, нежност.

• Ти си италианец, маестро.

• Един италианец, който обича.

• И ни разказват струните в нощта

• за слънце и море, за любов и раздяла.

• Твоята песен, маестро , звучи...

 

* НА КАВАРАДЖО *

Талантът не умира никога,

щом не се погубва любовта.

Остава тя в една картина

без граници и без предели.

Остава вечната човешка болка.

И ни омайва истинският свят

със форми, багри и лъчи.

Художникът рисувал с четка

живота тъжен и реален.

 

* П О Е Т Ъ Т *

Поетът винаги е тъжен,

ала тъгата му не е от суета.

Тревожат го болките на другите.

Пленяват го красивите неща.

И от душата му като листа

се ронят белите и нежни стихове.

Във този земен и дреховен свят

той носи в себе си небесна обич.

 

* З В Е З Д А *

• Там някъде, в небесната шир,

• свети и ме закриля звезда.

• Душата ти свети и ме закриля.

• Там някъде от другия свят.

• А тук , на тази грешна земя,

• тъй милият спомен за теб

• отлючва във мен доброта.

• В тишината на самотната нощ

• една звезда ми намига с любов.

 

* СЪЛЗА ЗА ТЕБ *

• Тази моя сълза е само за теб,

• побелели и верни приятелю.

• Тя не е болка нито тъга .

• Сърцето ми плаче от радост

• че очите ти виждат света.

• Че животът отхвърли зловещата сянка,

• че доброто се срещна с добро

• и любовта върна своята сила.

 

• * М О Л Б А *

• Не си отивай от съня ми.

• Остани във него моля те !

• Нощта... Нощта си има своя свят

• на тайни срещи и раздели.

• Това е времето на кръглата луна

• когато блясъка и ми краде покоя.

• Не си отивай от съня ми.

• Нека се порадвам още

• на твоята романтика и доброта

• преди да ме събуди слънчевия лъч.

• Преди тъгата ми да се завърне.

 

 

* Ж Е Н А *

• Пред тебе винаги ще бъде тя -

• изворът на женска святост и греховност.

• Протегни! Протегни ръка и пий !

• Как душата и очаква само

• тази скрита и измъчваща те жажда.

• Не отминавай любовта от плът и кръв!

• Любов с усмивката на слънчевия ден

• и със сълзите на небето тъжно.

•  

• * Б Я Г С Т В О *

Къде да избягам от теб

моя упорита, изпепеляваща страст?

Отвъд хоризонта ме чака светът -

с пътища, разстояния, погледи.

Къде да избягам от теб,

моя неизменна истинска слабост?

Отвъд небето горят и умират

комети, звезди и галактики.

Но защо ли да бягам от себе си?

Навярно бягство са моите стихове.

 

***

Какво е любовта? Какво е свободата?

Две висоти, две чисти истини.

Ако свещта на любовта във теб гори,

светът ще те познае и намери.

Разбий! Разбий оковите на своя дух

и ще усетиш, че си птица.

 

 

***

Ти раздаваш на всички любов.

Без притворчество и думи.

Само сърцето ти тихо изгаря,

както изгарят звездите в небето.

Ти вдъхваш на всичко живот -

като в приказка стара.

Само мен...мен не огрява душата ти.

Тя е слънцето, което сутрин

не влиза в моя прозорец.

 

***

Навярно моите нежни слова

ще те докоснат някак невидимо.

Но за срещата ми с теб любов,

ще бъде късно, твърде късно.

Ще е изтекло времето

като вода във шепа пясък...

Навярно чувството ми

няма да те нарани.

Та то за теб ще бъде

само стих от книга.

 

***

От ада се завърнах.

И ужаса, и болката си изживях сама.

Сърцето ми не си спести

и лутането в лабиринт без изход.

Защо ли се надигна този смут като вълна?

Защо изригна този страх като вулкан ?

Дали пък наказание не бе това

за гордата ми същност ?

А може би тревогата е изпит

за любовта ми към живота.

 

 

* Г Р Я Х *

Грях извърших, Господи.

Предадох себе си за миг.

Потънах в мрак

и болката е остра и мъчителна.

Сега светът се срутва върху мен.

Моят свят се струтва тъй внезапно.

Може би от слабост, Господи,

предадох любовта ти.

 

***

Изтерзани от грижите на битието,

сърцата ни превръщат се в скали.

Забравили за обичта на слънчевия лъч,

минахме през дните си като невзрящи.

Умират рано чувствата във нас

и сетивата ни горят и ни предават.

Водата ни горчи като пелин,

а хлябът ни безвкусен е като трева.

Кога отново ще намерим

цветните си сънища и светове.?

 

***

Облича се лъжата във красиви думи.

И обещания, и клетви и сълзи

към нас текат...текат като реки.

И дните ни превръщат се в театър.

А истината все ни наранява,

обижда ни и все горчи.

 

* КЪМ ЧОВЕКА *

Тези сладки думи – лъжи,

те опиват като чаша дъхаво вино.

Тази фалшива лъскава красота

ранява и погубва ни бавно.

Но защо ли небето тъй се гневи ?

И къде ли са твоите мисли и чувства?

 

***

Изтънява нишката на живота ни.

По ръба на белите си дни вървим.

Мигът ни крие пропасти дълбоки,

щом чувстваме, обичаме, творим!

Какво ще стрешнем там , отвъд,

зависи от мерилото на любовта ни.

 

***

Не достигат думите понякога -

да изразиш вълненията в теб

Не достигат чувствата, сълзите,

когато си усетил доброта.

Преливат багрите понякога

и ти си в плен на тоя свят.

 

* В Ъ П Р О С И *

Какво е нужно на човек ?

Вода и хляб. Любов и порив.

Дали за земното ни щастие

това... това ни стига

Защо оставаме във плен

на злобата и завистта?

Та времето превръща ни на прах.

Къде е смисъла на лошото във нас,

когато помни се единствено доброто ??

 

 

Стихове от стихосбирката “ ПО РЪБА НА БЕЛИТЕ

ДНИ”

Автор : МАРГАРИТА СЯРКОВА

 

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!