Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2015 22:15 - ПУТИН И ИЗКУСТВОТО НА НАПАДАТЕЛНАТА ЗАЩИТА
Автор: kolevm38 Категория: Политика   
Прочетен: 1003 Коментари: 0 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Путин и изкуството на нападателната защита  Качено на: 11:17, 18/01/2015

Автор: Фиона Хил

image

За да разберем подхода на руския президент Владимир Путин към сегашната криза в Украйна, трябва да започнем с опознаването на човека Путин. Както Клифърд Гади и аз изтъкваме в последната ни книга Путин: силният човек в Кремъл“, най-подходящото описание на руския президент е: сложна индивидуалност, съчетаваща в себе си шест самоличности, обусловени от житейския му опит – на държавника, на историка, на умеещия да оцелява, на отчуждения от средата си, на човека с вкус към свободния пазар и на разузнавача резидент. Съчетанието от тези самоличности прави Путин силен задкулисен  играч в руската политика и на него се дължи изстрелването му на кремълския връх. Те са определящи за начина, по който сега той се отнася към драмата в Украйна и отговаря на Запада.

Богатият житейски опит на Путин и светогледът му не са някакво изключение за съвременната руска действителност. Три от самоличностите, за които става дума в книгата ни – държавник, историк и умеещ да оцелява, – са типични за класическия консервативен руснак, чиито  възгледи се коренят дълбоко в руското политическо мислене отпреди няколко века. Това обяснява защо действията на Путин в Украйна се радват на толкова голяма популярност в Русия  сред „патриотичните елити“ и сред широката общественост.

Загадката „Путин“

Бърз преглед на самоличностите, които обсъждаме в книгата, внасят повече светлина върху сегашните събития в Украйна.

Първо, държавникът. Путин беше избран за наследник на Борис Елцин през 1999 г. на фона на всеобщо съгласие сред руския политически елит относно важността от възстановяване на реда в руската държава след десетилетие на вътрешни кризи и на международно унижение през 90-те години на миналия век. Путин използва една от първите си важни политически речи – т. нар. Послание на хилядолетието на 29 декември 1999 г., – за да се представи като държавник. Още през първите си дни в Кремъл той поощри Руската православна църква, като изтъкна руското чувство за единение с общността за разлика от западния индивидуализъм. Очерта преки връзки между модерното руско президентство и дореволюционните руски царе и официално отприщи носталгията по съветските времена. Неговата консервативна подредба на ценности е сплав от традиционно „русианство“, въплътено в Руската православна църква, в съчетание с впечатляващите елементи от съветската ера: националния химн, победата във Втората световна война, успехите в спорта, постиженията в културата.

Целта, която преследваше Путин, беше възстановяване и укрепване на държавността чрез преоткриване и възкресяване на фундаменталните ценности на Русия и вдъхване на нов живот на нейните исторически традиции. Възгледът на Путин е, че Русия е уникаленцивилизационен полюс“, различен от Запада, с консервативна социал­на и политическа база, чиито корени са в нейната история. След завръщането си на президентския пост през 2012 г. той постави Украйна на първо място в своите послания. Украйна е Киевска Рус, рожденото място на руската държава, и украинци и руснаци са един народ, а не просто братски народи.

Това отвежда към втората самоличност — на историка. В  официални автобиографични материали Путин представя себе си като „ученик“ на руската история. Като президент той обвързва личната си съдба със съдбата на руската държава. Активно се придържа към своя интерпретация на миналото на Русия, за да затвърди политическата си позиция, да представи свой възглед за събитията и да наметне мантията на историческата легитимност. Например Путин често използва паралели с Пьотр Столипин, министър-председател по времето на Николай II (последния цар от династията Романови), за да свърже името си с успешни икономически и социални реформи. Путин избира стотната годишнина от смъртта на Столипин през 2011 г., за да обяви намерението си да се кандидатира отново за президент след четири години като премиер на Русия.

За Путин историята е политически инструмент. При това той я  преживява много лично. Родителите му оцеляват след тежките изпитания по време на обсадата на Ленинград през 1940 г., но загубват сина си, по-големия брат на Путин. Мъчителната история на преживяното от неговото семейство по време на Втората световна война изцяло се вмества в руското национално историческо повествование, в което Русия постоянно се бори за оцеляване срещу враждебен външен свят. Всяко преживяно нещастие или мъчителна саможертва препотвърждава руската непреклонност и нейното специално място в историята. Втората световна война и темата за оцеляването на Русия срещу всички злини на съдбата е постоянен риторичен акцент за Путин и за много други от неговото поколение. И рядко пропуска случай да изтъкне личната си свързаност с обсадата на Ленинград и с разказа за Великата отечествена война на Русия“.

Така стигаме до третата самоличност — умеещия да оцелява.  Колективният опит от дългата и мрачна руска история е научил руския народ да оцелява. Народ, който винаги мисли и е подготвен за най-лошото. По време на президентството си Путин превърна личното умение да се оцелява в национална способност. Генералният извод, който Путин направи, е, че огромният дълг, натрупан за две десетилетия от неговите предшественици Михаил Горбачов и Борис Елцин, е подкопал суверенитета на СССР. По време на кризата през 90-те години на миналия век те поставиха нововъзникналата държава Русия в зависимост от МВФ, Световната банка и Съединените щати. Путин определи за свой приоритет

да се отърси от тази зависимост

И успя да изгради солиден финансов и материален резерв — от петрола, газа и рафинираните петролни продукти до храните, воен­ните униформи, палатките, лекарствата и генераторите — за да разполага Русия с възможности да издържи на всякакви природни бедствия, война или нова икономическа криза. Убеждението на Путин е, че за да оцелее Русия като суверенна държава, да парира натиска на Запада и да поеме съдбата си в свои ръце, държавата трябваше да плати дълговете си и да натрупа резерви.

Тези три самоличности, които описахме в книгата, помагат да  се вникне в целите на Путин и в начина, по който той определя прио­ритетите на руската вътрешна и външна политика. Следващите три самоличности допринасят за обясняването на методите, с които Путин си служи, за да постига целите си. Те ни дават още подробности за човека.

Да започнем с дистанцираността. Още от младежките си години Путин се оформя като личност, отчуждена от средата, в която  живее. Ражда се и израства в Ленинград (сега Санкт Петербург). Баща му е работник, произхождащ от скромно семейство от провинция Казан. В много отношения Путин остава дистанциран от средата си и вече като работник в КГБ. Привлечен е на работа в службите за сигурност през 70-те години на миналия век в рамките на амбициоз­ната кампания на директора на КГБ Юрий Андропов за обновяване на личния състав на службата с млади хора, привлечени от външни граждански среди. Владимир Путин не расте бързо в йерархия­та на КГБ. Никога не става и част от ръководните структури на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). Дистанцираността остава негов характерен белег и през 80-те години на миналия век. През трудния период на промени по време на перестройката КГБ изпраща Путин на работа в провинциалния източногермански град Дрезден.

По време на президентството си Путин превръща дистанцираността си в добродетел, като изтъква връзката си с обикновените“  руснаци и се държи настрана от недолюбвания московски елит. Особено важно е да се знае, че през дрезденския си период от 1985-1990 г. Путин не е пряк свидетел на най-революционния и плуралистичен политически период на преустройството и на амбициозните реформи на съветския лидер Михаил Горбачов. Вместо това той наблюдава в Източна Германия растящото вътрешно напрежение, предизвикано от борбата между привидните източногермански реформатори и твърдолинейните поддръжници на режима на Ерик Хонекер.

Путин става свидетел на протестите и на уличното насилие и, както сам признава, развива  негативно отношение към последиците от надигането на опозиционни политически движения. На първо място в съзнанието му оставя дълбоки следи способността им да свалят от власт правителства и да разрушават държави. На събитията в Украйна и на протестите на Майдана той гледа през призмата на впечатленията си от събитията в Дрезден и в Източна Германия. Нещо повече, когато се връща в Съветския съюз след падането на Берлинската стена, той заварва СССР в състояние на агония. Съветският съюз е загубил доминиращата си позиция в Източна Европа и е на път да загуби и собствената си държавност в резултат на същите политически и икономически сили, които тласнаха източногерманците  към разделение. Това, както Путин подчерта през 2005 г., е една от най-големите катастрофи на ХХ век. Поради това неговата преценка за преустройството е мрачна.

В началото на 90-те години на миналия век е заместник-кмет на Санкт Петербург. През 1996 г. е привлечен на работа в Москва в екипа на реформаторите либерали, като определящо значение за това назначение има фактът, че той е външен човек за тези среди. Ръководител на реформаторите либерали по това време е Анатолий Чубайс. Задачата на Путин е да съдейства за изкореняване на порочните интереси на московските политически кръгове и евентуално да обуздае и вкара в правия път руските олигарси — новите бизнесмени, придобили най-апетитните части от бившата руска държавна енергетика и от индустриалния сектор по време на приватизационната кампания при  президентството на Елцин.

Така стигаме до една от най-характерните самоличности на  Путин — до човека с вкус към свободния пазар. Репутацията му на човек,  странящ от средата си, както и неговият прагматизъм са качествата, благодарение на които той успява да отхвърли двете главни догми на комунизма — държавната собственост и централното планиране. Историята му показа, че съветската икономическа система се е провалила, че частната собственост, свободната предприемчивост и пазарът са по-жизнеспособни. Но разбирането на Путин за капитализма е ограничено. Бизнес практиките, на които той е свидетел, докато е заместник-кмет на Санкт Петербург, са съсредоточени върху личните контакти, поддържани с градската администрация, както и върху злоупотребите със слабите места и вратичките, отворени след срива в съветската икономика през 90-те години на миналия век. Това обяснява защо Путин бързо започва да използва икономически и търговски лостове във вътрешно и външнополитически спорове. Пуска в действие данъчни инспектори срещу опозиционни фигури, привличайки последните към съдебна отговорност за икономически престъпления. Спира доставките на газ за Украйна през 2006 и 2009 г. Налага забрани за внос за украинския шоколад през 2013 г. През периода, когато е висш градски администратор, Путин възприема свободния пазар като инструмент и източник на нови възможности.

Последната от изброените самоличности, може би една от най- важните, е тази наразузнавача резидент. Първоначално Путин е лансиран за заместник-кмет на Санкт Петербург от КГБ. След рухването на СССР местният КГБ насочва вниманието си към новите частници и към чужди инвеститори, които масово пристигат в града, за да търсят нови начинания. Стремежът на КГБ е да разбере какъв е предметът на дейност на всички тези бизнеси.

Като заместник-кмет работата на Путин е да наблюдава и да „ръководи“ санктпетербургските бизнесмени, местни и чужди, как изпълняват обещанията си пред градската управа. Той събира компрометираща финансова и лична информация за тях и я използва, за да ги разобличава. Когато Путин идва на работа в Москва през 1996 г., той прилага същите тактики срещу корумпирани бюрократи, регио­нални губернатори и руски олигарси, които враждуват помежду си за имоти и дебнат като хищници руската държава. Установява контрол върху руските магнати и ги поставя в зависимост от Кремъл.

Ако шестте самоличности могат да помогнат да бъде разбран подходът на Путин към външната политика, най-важната от тях е тази на държавника. Амбицията му е да възстанови и съхрани Русия като велика сила и като цивилизация със световно значение. Стремежът му е Русия да бъде в състояние сама да закриля себе си срещу всякакви външни заплахи. Путин е и умеещият да оцелява, който се подготвя да разгърне всички необходими резерви, за да защити държавата. И най-важното, Путин е разузнавачът резидент, когато става дума за методите му. Той е готов да прави каквото трябва, за да постига целите си. Неговата подготовка в КГБ се води по време на Студента война с разбирането, че

ако противникът побеждава,
губи Съветският съюз

Според Путин главните външни заплахи за Русия имат три измерения. Първата и най-очевидна е заплахата за руската териториална цялост. Тя се обуславя от натрупания опит в богатата на войни и нашествия руска история.

Втора е заплахата за руския политически суверенитет. За да щ противостои, Русия трябва да бъде пълен господар на съдбата си. Само на руснаци може да се има доверие, когато се взимат решения относно руските интереси, защото тези интереси никога няма да бъдат приоритет за чужденците.

Третата заплаха е за руската национална идентичност“. Това измерение е мъгляво, почти мистично, но въпреки това има същата определяща тежест, както първите две. Непосветените по-трудно могат да доловят степента на заплахата за руската „национална идентичност. Под руска национална идентичност Путин разбира уникалната история, култура, език и ценности на Русия. Всеки опит да щ бъдат налагани не руски ценности, е заплаха. Особено подозрителни са универсалните ценности“, които обичайно проповядват Западът и САЩ в частност. Те по дефиниция са антируски. Според схващането на Путин за света съвсем малко са държавите, разполагащи с истински политически суверенитет. Дори още по-малко държави имат истинска национална идентичност. Русия е нещо повече от „нация“, „народ“, „държава“ – тя е отделна цивилизация.

Всичко това означава, че с Путин почти няма място да се преговаря за сделки“ по въпроси от вътрешната и външната политика на Русия. Или да се търсят заобиколни пътища“, ако по някакъв начин се създаде усещане, че е заплашено оцеляването на Русия. Путин може да направи компромис само ако са налице непоклатими гаранции, които да свеждат до минимум всякакви негативни последици за Русия.

Във външната политика Путин вече не възприема Запада като модел, достоен за подражание. От негова гледна точка Съединените щати са политически парализирани, затънали в дългове и ангажирани над възможностите си в чужди афери. Положението в Европа не е по-добро. Ето защо Путин заключава, че сега повече от всякога Русия трябва да върви сама по свой път. Русия трябва да представя свой собствен модел.

 

Превод от английски: Методи Кръстев

Публикувано в сп. Ново Време, Брой 12, Декември 2014

 





Гласувай:
1
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolevm38
Категория: Изкуство
Прочетен: 8923263
Постинги: 7858
Коментари: 2111
Гласове: 1983
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31