На 17 декември преди 55 години в Русия е създаден най-могъщият вид Въоръжени сили — Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСП). В навечерието на юбилея командващият войските генерал-полковник Сергей Каракаев се срещна с представители на водещи медии и разказа за сегашните делници на РВСП — как върви работата по създаването на ракетата — аналог на „Сатана”, на бойния железопътен ракетен комплекс, планира ли се разполагане на ядрено оръжие в Крим и дали руските бойни глави са насочени към САЩ.

Генерал Каракаев разказа, че днес във войските са съсредоточени две трети от бойните заряди на всички ядрени сили на Русия. На постоянно бойно дежурство са около 400 междуконтинентални балистични ракети (МБР), които са обслужвани денонощно от около шест хиляди души.

В бойния състав на РВСП сега има шест типа ракетни комплекси: три с мобилно и три с шахтово базиране. През тази година войските са получили 16 ракетни комплекса „Ярс”: два — с подвижно и четири — с шахтово базиране, а през следващата година ще получат още 24. Сега делът на съвременните ракетни комплекси с повишени възможности за преодоляване на ПРО на противника е около 50%, а през 2020 г. ще бъде 100%.

За следващата година са определени три основни направления за превъоръжаване: завършване на опитно-конструкторските работи за създаване на модернизирани ракетни комплекси „Ярс”, експеримантална работа върху новия ракетен комплекс със стационарно базиране с ракета тежък клас „Сармат” и работа за създаване на боен железопътен ракетен комплекс (БЖРК) „Баргузин”.

Между другото, от 1987 до 2005 г. БЖРК беше на въоръжение в РВСП. Той беше разработен в СССР от Конструкторско бюро „Южное” (Днепропетровск), а единствен производител на ракетите с твърдо гориво „Молодец” (според класификацията на НАТО — SS-​24 Scalpel) беше Павлоградският механичен завод в Украйна.

Железопътните ракетни комплекси изглеждаха като обикновени железопътни композиции от хладилни, пощенско-багажни и пътнически вагони. Вътре във всяка композиция има три пускови установки и цялата система за тяхното осигуряване, включително команден пункт и бойни разчети. Изстрелването на ракетата може да се осъществи от всяка точка на маршрута. За тази цел композицията спира, със специално устройство се изнася встрани контактната мрежа, пусковият контейнер се изправя във вертикално положение и ракетата стартира.

В системата на ядрените сили в Русия на БЖРК се е отдавало голямо значение. Офицерите, които са служили в тези композиции, са получавали по-високи звания, отколкото на колегите им на аналогични длъжности в другите комплекси.

Практически невъзможно е било да се различат железопътните ракетни комплекси от обикновените товарни композиции. Те са били голям проблем за САЩ: как да определят коя от композициите, които пътуват с хиляди по просторите на Русия, да бъде унижощена в случай на ядрен удар?

За да следят преместването на тези композиции, американците е трябвало постоянно да държат над Русия групировка от 18 шпионски спътника, което било доста скъпо. Особено, ако се отчете, че разузнавателните служби на САЩ дори и веднъж не са успели да идентифицират ракетен комплекс по маршрута на патрулирането.

И щом в началото на 90-​те години на миналия век обстоятелствата позволиха, във Вашингтон се постараха да направят всичко възможно да се избавят от това главоболие. Първоначално поискаха от Русия железопътните ракетни комплекси да не се придвижват из страната, а да бъдат неподвижни. Това им позволи да издържат не 16 – 18 шпионски спътника над територията на Русия, а едва 3 – 4. След това пък изобщо уговориха руските политици да унищожат този вид стратегическо оръжие.

И ето сега, че старото главоболие на САЩ, но вече във вид на нови комплекси „Баргузин”, се зъвръща.

Генерал Каракаев разказа, че разработването на този комплекс е дело само на предприятия от руския отбранително-промишлен комплекс. „Баргузин” е рожба на положителния опит от създаването и експлоатацията на своя предшественик, но значително ще го превъзхожда по точност, далечина на полета на ракетата и други характеристики, което ще му позволи да бъде на боен пост в състава на РВСП най-малко до 2040 г.

С възраждането на железопътния ракетен комплекс „Баргузин” в Ракетните войски със стратегическо предназначение ще бъде възстановена групировката от ракетни комплекси с тройно базиране — шахтово, мобилно и железопътно. В съветските години тази система показа най-висока ефективност.

Що се отнася до тежката междуконтинентална ракета с течно гориво, която трябва да дойде на смяна на най-мощната руска ракета „Воевода-Сатана” (в СССР тя се произвеждаше и в Украйна), сега са в ход изпитанията на отделните възли, агрегати, създава се най-нова експериментално-изпитателна база. Няма съмнение, че новата тежка ракета с течно гориво ще бъде създадена до края на това десетилетие, каза генералът.

Сега няма никаква необходимост от използването на потенциала на украинския отбранителен отрасъл, уточни Каракаев. От 1993 г. разработването на всички ракети за РВСП се водят единствено от руски предприятия. Той обяви също така, че украински разработчици повече не участват в работите по удължаване сроковете на служба на руските ракетни комплекси. Конструкторското бюро „Южное” в Днепропетровск и други украински предприятия са изведени от кооперацията в областта на отбранителната промишленост, осигуряваща поддържането на ракетния комплекс „Воевода” в техническа готовност. Като компенсационни мерки с разпореждане на руското правителство от 16 юни т. г. единствен изпълнител на дейностите около „Воевода” е Държавният ракетен център „В. П. Макеев”.

На срещата с журналисти командващият РВСП засегна и темата за Крим. Според него, въпреки че Министерството на отбраната отделя особено внимание на сигурността на полуострова, въпросът за формиране там на части на Ракетните войски със специално предназначение не е разглеждан.

– Няма никаква необходимост от това — каза генералът. — Радиусът на стрелбата на съвременните балистични ракети позволява да бъдат поразявани цели във всяка точка на земното кълбо, без да се приближаваме към нашите граници. При това ракетните комплекси са в дълбочината на нашата територия, където имат най-голяма защитеност от средствата за поразяване на противника.

Командващият бе попитан дали, както и преди, в системите за управление на междуконтиненталните балистични ракети са въведени така наречените нулеви полетни задания. Или с други думи — дали във връзка с изострената ситуация между Москва и Вашингтон руските ядрени ракети сега са насочени към редица най-важни обекти на американския континент.

Отговаряйки на въпроса, командващият напомни: наистина, през 1994 г. бяха сключени редица споразумения за взаимно ненацелване на междуконтинентални балистични ракети. Първото такова споразумение беше подписано през януари същата година между Русия и САЩ, четири месеца по-късно — с Китай, след което нашите Ракетни войски със стратегическо предназначение преминаха към носене на бойно дежурство по т. нар. нулеви полетни задания, тоест с нецеленасочени ракети.

„Разбира се, тази стъпка имаше символичен характер — поясни генералът. — Времето, необходимо за насочване на комплексите в съответствие с оперативните планове за тяхното използване, е само няколко минути. Оттогава нищо не се е променило — към нашите ракети също са въведени „нулеви полетни задания”, както и преди.

/Русия Днес/