ИЛИАН ТОДОРОВ,
депутат от ПП АТАКА

Уго Чавес осигури минимално заплащане от 1000 долара на месец във Венецуела, като национализира редица печеливши сектори в страната

Покойният президент на Венецуела Уго Чавес превър­на национа­лизацията в съществена част от своята социал­но-икономическа револю­ция. Проведе една борба в интерес само на собст­вения си народ. Под него­во управление държавата придобива активи в енер­гетиката, телекомуни­кациите, нефтената и газовата промишленост, електроразпределение­то, производството на стомана и индустрията като цяло, селскосто­панския сектор и бан­ковата система. През 12-те си години управле­ние 56-годишният бивш военен превърна немал­ка част от икономика­та на страната, която е член на ОПЕК, в държавна собственост.

Вътрешната политика на Чавес се противопос­тавя на неолибералното разбиране за правото на експлоатация от страна на транснационалните компании над природни­те ресурси на народа. Във външната си политика Чавес се противопоста­вя непоколебимо

срещу Новия световен ред

и колонизирането на държавите от Латин­ска Америка. Под негово управление външната политика на Венецуела е насочена основно сре­щу империализма и в по­сока на увеличаване на сътрудничеството с ос­таналите развиващи се страни за сметка на рабо­тата с транснационални­те корпорации от САЩ и Западна Европа, за което той плати своята цена. През годините Уго Чавес бе представян от запад­ните политици и медии като безпощаден дик­татор, ужасяващ тира­нин, който слага ръка над милиардните печалби на чуждите компании, кои­то години наред „изсмук­ваха” венецуелския народ. Реформите и резултати­те, които Чавес извърши и постигна, са най-ясното доказателство, че дър­жавата без значение ней­ното геополитическо влияние или географско разположение

не е лош собственик

а, напротив. Чавес не извърши нищо по-различ­но от това, което се случва в иконо­миките на най-со­циалните държави от Западна Европа. Той постави под държавен контрол най-печелившите сектори. Това не се хареса на наднацио­налните компании, от чиито ръце бяха из­мъкнати печалби в размер на стотици милиарди до­лари.

Днес най-бедният венецуелец е 5 пъти по-богат от българина

Можем само да се поу­чим от делото му, защо­то това е единственият начин за излизане на Бълга­рия от мизерията – чрез национализация на печели­вшите сектори.

Правителството на „диктатора” Чавес на­ционализира най-големия производител на алуми­ний в страната – компани­ята Alcasa. Най-големите банки в държавата Banco Bicentenario, Banco de Venezuela и Banco Industrial de Venezuela са също държавна собственост. Те отпускат кредити в нормални лихвени нива, за разлика от западни­те банки и те хните клонове в България , чиито ли­хви по кре­дитите достигат до 25%.

Посоче­ните примери (в каретата) са малка част от национа­лизираните предприятия във Венецуела. За да разби­ем мита, че тя е изоста­нала държава, нарушаваща принципите на пазарната икономика, в която хората едва свързват двата края, ще направим кратка анало­гия между доходите и ико­номическата ситуация на „изостаналата” Венецуела и „икономически развита­та” България (член на ЕС и НАТО).

Ако в България мини­малната заплата е 340 лв., или приблизително 215 долара, то в „диктата” на Венецуела в момента е 776 долара, или над три пъти по-висока от тази в страната ни. Във Венецу­ела всеки работник полу­чава т.нар. обезщетение за храна (по 333 долара) без значение размера на свое­то въз­награж­дение. То се фи­нансира от дър­жавата, благодарение на продаж­бите на петрол и газ, които са под контрола на държавата. Минимал­ната заплата и допълни­телните купони за храна в латиноамериканската държава се равняват на 1109 долара на месец или над 5 пъти повече от минималната работна заплата у нас. Днешният президент на Венецуела

Николас Мадуро, който бе един от най-приближени­те на Чавес и продължава политиката на пред­шественика си, обяви, че страната увеличава с 15% минималната заплата от 1 декември 2014 г.

Само за 16 години мини­малната работна заплата в латиноамериканската държавата, която нацио­нализира основните си национални богатства и ресурси, се е увеличила с 426%. С колко процента обаче се е увеличила мини­малната заплата в България за последните 16 години? Кой живее по-добре – бълга­ринът или венецуелецът? Щом национализацията е направила така, че венецу­елецът да получава над 5 пъти по-високи доходи от българина, то защо да не направим същото? Защо не си върнем в държавни ръце всички отрасли, кои­то бяха приватизирани по един криминален начин?

Да направим това, което предлага Сидеров

и АТАКА, това, което направи Чавес в Латинска Америка.

Ако Уго Чавес е дикта­тор, осигурил минимално заплащане над 1000 до­лара на месец за своите граждани, то как трябва да бъдат описани всички премиери и президенти на България за последните 25 години? Венецуелците си отвориха очите и про­зряха истината, въпреки манипулациите. Проумяха че национализацията не е лоша дума. Защото днес най-бедният венецуелец е 5 пъти по-богат от бъл­гарина. Венецуела е раз­виваща се държава, а ние живеем на заем. Дали ще продължим така е въпрос на пробуждане. Държава­та е добър собственик, стига да бъде управлявана от честни хора. Това не е мое мнение. Фактите в световен мащаб го доказ­ват.

ПРОИЗВОДСТВО НА СТОМАНА

Siderurgica de Orinoco C.A. „Alfredo Maneiro“ (Sidor) е най-голямата ве­нецуелска корпорация за производ­ство на стомана. Предприятието се намира в близост до река Орино­ко. Основните железни залежи в ра­йона са открити в периода 1926-1947 г. Заводът е проектиран за използ­ване на хидроелектрическа енер­гия. Компанията е основана през 1953 г. като публично дружество, което е приватизирано през 1997 г. по времето на управление на пре­зидента Рафаел Калдера Родригес. Приватизатор с 60% от акциите е аржентинската частна компания Ternium. Siderurgica de Orinoco C.A. е ренационализирана в средата на 2008 г. с решение на Уго Чавес. Ка­пацитетът на предприятието се равнява на 12 милиона тона стомана на година. Днес в компанията рабо­тят 13 000 държавни служители, а приходите на Siderurgica de Orinoco за 2009 г. са в размер на 5 милиарда щатски долара.

ДОБИВ НА ПЕТРОЛ

Citgo Petroleum Corporation е вене­цуелска държавна компания, която развива дейност в проучването, добива, преработката и износа на петрол, както и проучване и добив на природен газ. Компанията е дъ­щерно дружество и 100% собстве­ност на Petroleos de Venezuela – националната петролна компания на Венецуела. Петролните резерви там са едни най-големите в све­та. Само за период от 6 години Petroleos de Venezuela финансира с 61,4 милиарда щатски долара проек­ти на правителството в сферата на социалното развитие, като по­ловината от средствата се вли­ват директно в Националния фонд за развитие на страната. Компа­нията притежава общо девет дъщерни дружества в сферата на преработката и транспортиране на петролни продукти, произ­водство и продажба на торове, индустриални химикали, пласт­масови смоли, добив и продажба на природен газ, горива, масла, разтворители, асфалт, грес и други въглеводородни продукти. Приходите на държавната ком­пания за календарната 2013 г. се изчисляват на сумата от 114 ми­лиарда щатски долара.

ЕЛЕКТРИЧЕСТВО

Electricidad de Caracas е държавната електрическа компания на Венецуела, съз­дадена през 1895 г., а днес дъщерно дружество на ги­ганта Petroleos de Venezuela. Tя е придобита от аме­риканската компания AES Corporation. Национализа­цията на венецуелската електрическа компания се извършва в периода на упра­вление на Уго Чавес. През 2007 г. правителството на Венецуела изплаща на бази­раната в САЩ компания 650 милиона долара за 82% от акциите на дружеството. Една година по-късно елек­трическата компания ста­ва държавна. Electricidad de Caracas отчита приходи в размер 835,5 милиона долара. Венецуалската държава въз­връща инвестицията си за срок, по-малък от една годи­на, а днес 93,62% от акциите на електрическата компа­ния са собственост на пра­вителството на Венецеула. Приходите от продажбата на електрическа енергия в страната попълват нацио­налния

МОБИЛНИ УСЛУГИ

CANTV е едно от първите предприятия за теле­фонни услуги във Венецуела, основана през 1930 г. Компанията е повторно национализирана от прави­телството на Уго Чавес през 2007 г. и днес е най-го­лемият доставчик на телекомуникационни услуги във Венецуела.

Днес клиентската база на CANTV наброява над 10 милиона мобилни абонати и 5,2 милиона потребите­ли на стационарни телефонни услуги. Приходите на компанията за 2012 г. са в размер на 3,7 милиарда щатски долара.

ПРОИЗВОДСТВО НА ТОР

FertiNitro е най-голяма­та компания за про­изводство на тор на Венецуела. Компанията произвежда около 1,5 милиона тона карбамид годишно. FertiNitro бе­ше национализирана от правителството на Чавес през октомври 2010 г., след като преди това бе собственост на щатска и итали­анска компания. Днес държавната FertiNitro е един от най-големите производители на аз­отни торове в света.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Agropatria е най-голямата ком­пания във Венецуела за доставка на торове, семена и агрохимикали, както и за отпускане на евтини кредити на земеделските произво­дители в страната. Тя е държав­на корпорация, която е учредена през октомври 2010 г., поемайки дейността на национализирана­та от Чавес компания Agroislena. Agroislena е създадена през 1958 г. от испански имигранти и с го­дините се превръща във водеща компания в предлагането на сел­скостопански стоки в страната. Компанията бе уличена от бившия президент Уго Чавес в злоупотре­ба с господстващо положение на пазара и съответно национали­зирана. След национализацията й цените на храните за крайните потребители там намаляват между 40 и 50%. Само за четири години в периода 2010-2014 г. на­ционализираната компания суб­сидира 500 000 хиляди земеделски производители, както и продава на значително занижени цени сел­скостопански машини на венецуел­ските земеделци и животновъди