Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2014 20:11 - ЦВЕТАН НАЧЕВ : РЕВИЗИЯТА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СТУДЕНАТА ВОЙНА Е В ХОД
Автор: kolevm38 Категория: Политика   
Прочетен: 2236 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Цветан Начев: Ревизията на резултатите от Студената война е в ход 2014-12-07 14:05:29Автор: Явор Дачков Потърсих Цветан Начев за коментар около скандалите в КТБ. Като бивш банкер, той има доста богат и горчив опит с БНБ, благодарение на която Петя Славова успя да сложи ръка върху собствената му банка. Междувременно излезе новината за спирането на Южен поток и интервюто от само себе си се раздели на две части - политическа и банкерска. Публикуваме първата част на интервюто, посветена на причините и последиците от решението на Русия, което се превърна в новина номер едно и за световните медии. Коментарите на Цветан Начев, който между другото е активен член на БСП за скандалите с КТБ и другите български банки ще можете да прочетете след няколко дни.

- Как ще коментирате изненадващото решение на Русия да спре Южен поток. Добра или лоша новина за България е това?

- Ще започна с едно малко историческо отклонение. Руско-турската освободителна война – освободителна за България, не е нищо друго освен ревизия на резултатите от Кримската война. Русия се договаря с Австро-Унгария и Германия, защото от Кримската война профитират Англия и Франция да си върнат на болния човек и това дава такава възможност. То затова и свободата ни е частична и осакатена. Кървавият преврат от 1923 г. в България не е нищо друго освен заявка за ревизия на Ньойския мирен договор. Затова е и оная карикатура на Илия Бешков с отрязаната глава на Стамболийски върху чиния в отговор на тронното слово. Обаче обърнете внимание на думите, които се произнасят: „Воала“ (ето ви, заповядайте). Тези думи неслучайно са казани на френски и неслучайно тая глава е отрязана и се поднася. Това е човекът, който подписва във Франция Ньойския мирен договор. И с неговото убийство започва ревизията – правото на България да има армия и да прегради нестихващите претенции на съседите си, изживяващи се като победители, особено Югославия. Маркирам го само за да си припомним.

Всяка война завършва с мирен договор – освен оная, която ще завърши с всеобщия апокалипсис, от който нормалните хора се притесняваме, че не сме толкова далеч. Този мирен договор всеки път е диктат на победителите, дълбоко несправедлив и неравноправен, поради което той никога не просъществува за вечни времена. Това е медицински факт, както би казал Сюлейман Берта Мария Бендербей (Остап Бендер).

- Да се върнем все пак в наши дни. Какво се случва?

- С дългия си исторически преамбюл исках за кажа, че е абсолютно неизбежна и ревизия на резултатите от Студената война. Тази ревизия обаче вече е в ход.

Нека го обясня накратко. Никой не оспорва тезата на САЩ, че са единствената глобална суперсила. Само че по признанията на самите САЩ от онези разговорчета на борда на самолетоносача в Малта и ред други се признава, че има няколко сили, които се приемат и признават за регионални. Сега Русия казва на САЩ за Украйна така: Вие сте суперсилата, но това тук е в нашия регион и ако обичате, да се махате. Турция казва на американците: Абе вие сте суперсилата, но в ислямския свят ние трябва да бъдем номер едно. Така че, ако обичате, хвърляйте си бомбичките срещу нашите момчета, но тук ние сме важните. И единственият съюз, който не се осъзна като регионална сила, за наше съжаление, е Европейският съюз, което впрочем беше предвидимо. И вероятно той ще понесе най-тежките последствия от тази ревизия, защото България му стана съюзник.

Това прави въпроса за ревизията още по-актуален.

Всъщност Европейският съюз олицетворява новия модел на колониализъм след края на Студената война. Той се изразява в следното: големите европейски държави като Великобритания, Германия, Франция, включително и някои държави, които могат да бъдат охарактеризирани като обикновени американски и натовски бази като Холандия, Белгия и т.н., запазват статуса си след Втората световна война на сателити, спрямо които пък част от новоприсъединените европейски държави имат ролята на колониални придатъци. Тук, в тази категория, разбира се, най-слугинската и безгласна роля, за която авторите не са предвидили даже реплики на сцената, е отредена на Република България, не без доброволната активност на т.нар. български елит, който по време на прехода, възприемайки се за самодостатъчен, извървя пътя и в двете посоки: трансферираната политическа власт на старата висша червена номенклатура в икономически частен и корпоративен структурализъм, а след това структурираната олигархическа система започна да си изгражда собствена партийна олигархическа върхушка, които, боя се, вече изпълнени главни цели в този преход бяха превръщането на българската нация в бедна, необразована, неквалифицирана, маргинализирана, лумпенизирана и постоянно вътрешно противостояща си послушна сган. 

Това ми дава основание да определя съществуващия в момента в България парадемократски и без пари-пазарен модел като компрадорско- плутократски, самолишен от каквото и да е основание със собственото си господство и поради това без основание за съществуването си и следователно лишен от каквато и да е перспектива. 

Важно е да се отметне, че независимо от други възможни характеристики на явното или скрито управление на ГЕРБ или Бойко Борисов през последните 7–8 години се прояви отявлена склонност към реставрация на най-лошите и най-зависими практики и политики изцяло в угода на външни за България сили „под булото на срам грях”.

Първо, в какво е обвинен Стамболийски, и то справедливо обвинен? Това не са неща, които са писани и казвани, но са важни да се знаят. Защо той чупи писалката, след като е подписал Ньойския мирен договор, а не преди това? Някои казват: ама как е можел да не подпише. Много просто – ще го изгонят от Франция, ще се прибере, ще разпусне правителството и ще им каже: ако искате, окупирайте ни бе. Да, ама тя войната приключи. Нито имат с каква войска да ни окупират, нито имат възможност да ни хранят в следващите 15 години. Това, че Ньойският мирен договор е дълбоко несправедлив именно спрямо България, този въпрос нека историците го обмислят и обсъждат. 

Днес актът за договор между Русия и Турция не само заради „Южен поток“ е катастрофа за България. Защото двете от трите регионални сили, които имат претенции, влияние, битки за региончето, което обитаваме, се споразумяха. И това споразумение очевидно е за наша сметка. „Южен поток“ е само потресният белег. 

И аз питам българските политици: ако утре бъде създаден и признат свободен Кюрдистан, който ще намали с една пета територията на Турция и с една четвърт населението, Турция ще се съгласи ли това да стане без компенсации? И къде е единствената възможна компенсация, където няма да срещне нито един „кримски пищов“ да гръмне срещу тях? Няма ли да се изправим най-сетне пред сбъдване на предначертаното от Берлинския конгрес? С малката притурка, че този път ще загубим и благоевградска Македония в полза на Албания, и Пловдив в полза на гърците, и Силистра – в полза на румънците, а твърде вероятно и свързаните с Черно море територии – за да не остане гладна руската мечка.

- Ревизия на Съединението.

- Да. И докато светът претендира за ревизия на глобалната, на нас ни се предявява сметка и по новата ревизия. А като я няма тази проклета, мръсна, тоталитарна, кагебистка Русия, да попитам – какво имаме тогава? Тези мародери ли, дето ги водят като „професионални войници“ или теляци, за да получат по 10 000 долара в Афганистан? Затова като девиз трябва да се издигнат не реформите, а националният девиз – ревизия на прехода, т.е. популярни реформи или реформи в интерес на народа. Всички тези, които ни лъгаха, че така искали във Вашингтон, така наредили в Брюксел, че това са интересите на Москва, това са на Анкара и прочее, трябва да дадат възмездие на българския народ. Отгладувахме го този преход, именно защото ни беше внушено, че сме победена страна. Добре, но вече сме пълноправен член на НАТО, пълноправен член на Европейския съюз. Само победителите ли черпим? Чехия и Австрия, които държат нашите ЕРП-та, сред победителите ли са? Защо това, което е добре за чешката държава и австрийската община, не е добре за българската държава? Някой някакво обяснение ще даде ли? Възмездие ще има ли? Много е възможно някой нов Бешков да го даде с една нова карикатура. Само че там няма да е една чиния с една глава, а торба, от която като от извор се изсипват множество глави. Това ли иска българският народ?

Не съм от този тип националисти, които мразят турците, циганите и прочие. Приемам тезата, която срещнах неотдавна и във вашия сайт ГЛАСОВЕ – за което похвала, че „етнос“ не е генетично или биологично формирование. То е културно-историческо. Няма никакво значение дали моят дядо е бил татарин, монгол или швед. Аз принадлежа към българския етнос, защото говоря български език, обичам българските гори, поля, езера, реки; обичам българските хора, с които живея и работя. Съществува възможност да кажа – тези са с турско етническо самосъзнание. Ако са такива обаче, значи не говорят моя език, не носят нашата обща историческа памет и значи по друг начин обичат моята река Арда и моето Кърджали. Казвам „моето“ от името на целия ни народ.

За да защитят Орхан Исмаилов, човекът ми е много симпатичен, най-малкото защото се е отнасял към мен с уважение, се втурнаха да говорят, че той е голям специалист. Аз съм преминал в резерва на Българската армия със званието старши лейтенант, а Орхан е лейтенант. Изхождайки от тази логика, излиза, че аз вероятно съм по-добър специалист от него. Но това няма значение. Има значение само един факт – заместник-министър от което и да е министерство е човек от политическия кабинет. Няма никакво значение професионализмът му. Има значение от коя партийна квота е, респективно каква политика олицетворява. Защо говорим за професионализма му? За да не кажем от коя партийна квота е. Защо се срамува тази партия да каже – чакайте бе, ние сме българска партия, участваме в мнозинството, разбира се, че ще посочим. 

И стигаме тука до нещо, също проспано от българските политици. А то е ужасно проспано – интервюто с турския посланик. Заглавието беше: „Ако България махне новините на турски, ще мине от другата страна на историята“. Че не сме суверенна държава е ясно, но ако бяхме малко от малко културно уважаваща се държава, този посланик щеше да бъде изритан. Защото преведено, „от другата страна на историята“ означава „изчезване на българската държава“. Друг превод няма. Това е заплаха и диктат към българската държава, което е най-малкото недопустимо за статута на посланика. И понеже същият пита: какво ще обясните на Европа, ако махнете новините на турски. Ето това ще обясним на Европа – защото турският посланик, когото изгонихме, ни се бърка във вътрешните работи. 

Защо са важни обаче тези новини, които никой не слуша, а съм склонен да мисля, че и малко ги разбират, защото между турския литературен език и говоримия има голяма разлика. Не бива да забравяме що е етнос – може да бъдем мултирелигиозна държава, но не можем да бъдем мултиезикова нация. Това, че сме българска нация, предопределя задължително, че нашият единствен общ език е българският. 

В семейството на сина ми си говорят на френски, за да научат децата си на френски. Но не претендират да имаме френски новини по националната телевизия. Не казват, че са французи и че ще правим каквото ни казва Париж. И в това е разликата. Ако обаче сме решили, че не бива да сме една нация, тогава нямаме право и на една държава. Тези неща са абсолютно свързани. Друго е, когато си империя, тогава има много езици. Но ние отдавна не сме империя.

Ако това българските политици не ги интересува или не го разбират, много жалко. 

Накрая, нека да очертаем действателната грозота, очертала се за българска историческа перспектива. 

Президентът на Руската федерация Владимир Путин, седейки до рамото на Реджеп Ердоган в новопостроения му султански дворец в Анкара, където е знамето на неоосманизма – турския проект за ревизия, пред турските медии пред целия свят, всъщност заяви, че Русия сваля всички възможни протекции на считаните за разглезени българи, с което де факто и де юре не развърза ръцете на амбициозна съвременна Турция, но и джироса грижата за България на Европейската комисия – респективно на САЩ. И в това му изказване имаше неприкрита ирония и сарказъм – преди всичко към нас.

Първа реакция пък на Европейската комисия беше, че те не са страна по договора и не дължат никакви компенсации на България, което в превод означава, че на тях не им пука за нас. 

Преди последвалото бързо посещение на Бойко Борисов в Брюксел той поиска от българския парламент декларация в собствена подкрепа на проекта „Южен поток”, който проект той бойкотира с гласовете на собствената си партия. Чухме сега през „етера”, че Европа щяла да бъде солидарна, като щяла да одобри част от оперативните програми за България. Но това напомня на легендарната българска граматическа фраза „Бил съм се бил напил”. 

Тъй като става дума за средства, които така или иначе са предвидени за България, които я дойдат, я не, за които България ще трябва да представи проекти, програми и т.н. и за които българската държава трябва да отдели ресурс, и то рисков, който като минимум трябва да е равен на очаквания от Европейски съюз, т.е. показаха ни на геврека дупката.

Но чухме от Европа нещо друго, което е по-стресиращо. Юнкер, сам разследван за крупни данъчни и финансови политики, обяви Бойко Борисов за свой отколешен и близък приятел, когото не би изоставил. 

Подобни реплики чухме и по адрес на Ивайло Калфин от Мартин Шулц, заради чието „лъв”-кане БСП загуби катастрофално евроизборите в България.

Нека българският народ знае, че американците и европейците със сигурност ще се погрижат за личната и материална сигурност на своите послушници (послушковци) и изпълнители – но не и на повереното в техните вълчи уста стадо.

Това прави нуждата от ревизия, от възмездие и от искрица надежда неотложна и животоспасяваща. 

България може, трябва и ще пребъде – но без тях.

 

 

 

 

 





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolevm38
Категория: Изкуство
Прочетен: 8991939
Постинги: 7858
Коментари: 2111
Гласове: 1984
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031