Доколко са сериозни заплахите на Франция и Великобритания да излязат от Европейския съюз
На 28 ноември лидерът на френската партия „Национален фронт“ Марин Льо Пен обеща, че ако спечели изборите през 2017 г., ще проведе референдум за излизането на страната от ЕС. Да, Льо Пен даде на ЕС половин година за размисъл. Ако Брюксел се съгласи да върне на Франция териториалния, законодателния, икономическия суверенитет, а също суверенитета във валутната сфера, Марин льо Пен е съгласна да не се повдига въпроса за излизането от ЕС.
Льо Пен звучи сериозно. Тя дори каза, че ще се откаже от президентския пост, ако французите гласуват за оставането в ЕС.
През същата тази 2017 г. Дейвид Камерън от Великобритания също предвижда референдум за излизане от ЕС. На 28 ноември той направи поредното съсипващо изявление, в което казва, че ако Брюксел не позволи на Лондон да ограничи притока на имигранти, ще повдигне въпроса за излизане от ЕС.
Камерън акцентира върху имигрантите по разбираеми причини – само за първата половина на 2014 г. във Великобритания са пристигнали 228 хиляди граждани от други страни на ЕС, на които трябва да се осигурят социални жилища и помощ. Премиерът иска да ожесточи миграционните закони или в целия ЕС, или само във Великобритания. Но, както съобщават медиите, другите държави в ЕС, особено Германия, е категорично против. Ангела Меркел дори каза, че по-скоро би се съгласила с излизането на Великобритания от ЕС, отколокото с ограничаване свободата на предвижване в Евросъюза.
Очевидно е, че с всяка една година противоречията и трудностите в ЕС нарастват. Ще съумее ли Брюксел да съхрани контрола над Съюза или през 2017 г. ще видим началото на залеза на ЕС?
Да погледнем по-навътре в нещата
Евроскептиците и националистите във Франция получават повече гласове на изборите, но това съвсем не означава, че Льо Пен вече е гарантирала мястото си в Елисейския дворец. Това й изявление с пълно право може да се нарече популистко. При това самата льо Пен вече не е толкова дясно радикална. Колкото повече расте нейната популярност, толкова по-малко дясно радикална става тя.
Що се отнася до Великобритания, там ситуацията е по-сложна. Тази държава винаги е заемала особена позиция. Дали е от Темза, от въздуха ли е, от влагата ли, никой не знае, но позицията на британците винаги е чапрашък, както се казва…
Например, до момента те не са и нямат намерение да влизат в зоната на еврото. Да, ще имат референдум през 2017 г. по всяка вероятност. Но Великобритания запази Шотландия, а Шотландия е настроена проевропейски, т.е. шансовете страната да остане в състава на ЕС се увеличават.
Днешното изявление на Камерън, по-вероятно, показва, че Лондон се опитва в рамките на ЕС отново да се изтъргува с по-изгодни за британците условия. В миналото това го направи успешно Маргарет Татчър. От онова време на британците се правят непрестанни компромиси. Най-големият е, че Великобритания плаща по-малко в бюджета на ЕС от останалите държави. Хм…
Антиевропейските настроения във Франция са силни, но не доминират, това е истината.
Льо Пен е от евроскептиците и националистите, и на нея й е изгодно да използва подобна риторика. Никой точно не може да каже колко процента от французите ще гласуват на изборите през 2017 г., какъв % ще подкрепят льо Пен, без значение на това й изявление. Льо Пен просто продължава да си изорава полето, при това работи достатъчно успешно.
Сега да разнищим „непослушният“ Дейвид Камерън.
Буквално преди няколко месеца, когато се решаваха кандидатурите на ръководители на Еврокомисиите, Камерън също много яростно критикува Германия, която подкрепяше Жан-Клод Юнкер. Именно той стана шеф на ЕК. Темата за мигрантите е актуална за всички страни от ЕС. Великобритания за пореден път влиза в конфликт с другите лидери от ЕС, но тук темата за мигрантите е само предлог, за да се направи успешен кратковременен PR. Просто Лондон в момента си вдига акциите чрез караници. А караниците предизвикват приказки, одобрение, клюки, съчувствие, поощрение…и т.н. С една дума – говори се, а това значи, че популярността на Камерън расте ли, расте.
Дали са големи шансовете Франция и Великобритания да напуснат ЕС?
До 2017 г. има още много време. Например, преди година никой не мислеше, че в Украйна ще започне гражданска война. Този фактор оказа негативно влияние в отошенията между ЕС и Русия, върху търговските връзки на ЕС със страните от бившия СССР, а и върху още много неща. Да, това беше относително голям удар срещу ЕС. Ситуацията съвсем не го сплоти, както очакваха някои, а, напротив, внесе допълнителни разногласия в редиците му. Трудно е да се прогнозира какво ще се случи до 2017 г. Виждаме една огромна нестабилност и в Близкия Изток…ЕС е голям съюз и върху него оказват влияние различни събития, личности и явления. Но може да се каже едно нещо със сигурност – докато ЕС не се превърне в пълноценен участник в международните отношения, ще има вид на пудел, който го водят на каишка от Вашингтон.
Да, „Националният фронт“ на льо Пен се превръща във все по-влиятелна сила, идеите й са в голяма степен съзвучни с настроенията на французите, но да се говори за каквито и да са шансове на льо Пен да спечели на президентските избори е смешно. Да не забравяме, че тя е наследничка на политическо семейство, което във Франция се възприема с не добро око от френското общество. Поне от голямата част от него. Стабилните избиратели на льо Пен са 20 %. Процентът може и да се увеличи, особено на първия тур на изборите, но това ще бъде само един протестен електорат. Т.е. някои хора ще гласуват за льо Пен, но не защото споделят идеите на Фронта, а защото искат да изразят така недоволството от влошения си живот. Та от началото на икономическата криза властта във Франция не намира изход от кризата.
Що се отнася до възгледите на льо Пен за европейското строителство, време е да припомня, че тя е депутат от Европарламента от Франция. А вижте какво се случва: в момента се гласува държавния бюджет на Франция за следващата година. ЕС се закани на Франция да сведе дефицита в държавния бюджет към 3 %. Това означава жестоки икономии в социалните разходи. Франция помоли ЕС да я облекчи и да й даде 2 години, за да свали дефицита. Ако Брюксел не влезе в положението на Париж, Франция ще трябва да плати доста голяма глоба – 4 милиарда евро, и икономическото й положение още повече ще се влоши. Този диктат на ЕС, който взема решения за развитието на френската икономика и т.н., се възприема много зле от обществото. Затова риториката на льо Пен може би ще бъде чута в по-голяма степен.
Но тук му е мястото да споменем и друго, което е забравено.
В миналото имаше вече президенти на Франция, които преди избирането им бяха евроскептици. Например, Жак Ширак някога говореше против монополите и диктата на Еврокомисията. Но щом стана президент, се превърна в еврооптимист. Във френската политическа традиция съществува тезата, че Европа е мултипликатор на могъщество, но за това трябва да се заплаща. Франция е дотолкова интегрирана в ЕС, че се съмнявам, че Марин льо Пен ще успее да разбуни държавата, за да излезе Франция от ЕС. И то само, ако тя въобще успее да се добере до властта, което е малко вероятно, както казах по-горе. При всички положениея, Франция има интерес от ЕС. Затова антиевропейската риторика на льо Пен няма да направи изборните й резултати съществени.
В политическия елит на Франция няма друг чуващ се евроскептицизъм. Но сред избирателите има. Това означава, че всички кандидати през 2017 г. ще внесат определени корекции в изборните си кампании. Много от тях вероятно ще заговорят като льо Пен. Но ако не се случи някакъв шок и ужас, както се казва, във Франция, Европа или света, едва ли Париж ще тръгне да напуска ЕС.
За разлика от Франция, значителна част от елита на Великобритания сериозно се замисля за излизането от ЕС.
Камерън иска първо да преговаря с Брюксел, а след това да предложи референдум. Между другото, той трябва да стане факт през 2017 г., защото настоящото правителство е коалиционно и младият партньор на консерваторите – либералните демократи – се за членство в ЕС. За да проведе референдум, Камерън трябва да победи на изборите през май 2015 г. Консерваторите трябва да получат такъв превес в Палатата на общините, че да формират еднопартийно правителство. Тогава през 2016 г. ще започнат преговорите с ЕС, а през 2017 г. – референдум. Дълга история…
Но има и нещо друго: през 2015 г. Великобритания едва ли ще има стабилен парламент, защото нито една от партиите не може да събере 50 % плюс едно място в Палатата на общините. Затова подобни изявление, като това на Камерън, са само преговор на материала и нищо повече.
Великобритания вече втора година поддържа 3 % икономически ръст. Това насочва цялата човешка безработна маса от ЕС там. Според Камерън, тези хора са огромна тежест за социалните програми на страната. Икономистите не са единни по въпроса и ситуацията става все по-сложна.
Но нали толкова се биеше тъпана за свободата на придвижване вътре в ЕС? Нали това беше база за интеграционно обединение? Нали имаме общ пазар на капитали, стоки, услуги и работна сила? Това е причината болшинството от страните в ЕС да възразяват всичко това да се поставя под въпрос.
Съвсем неотдавнашното искане Великобритания да внесе в бюджета на ЕС 2 милиарда евро предизвикаха, меко казано, негативна реакция.
От друга страна, специалистите от промишлеността смятат, че притокът на работа ръка не е нещо лошо. От трета страна, съдейки по социологическите проучвания там, привържениците на свободното придвижване в границите на ЕС се увеличават сред населението. Всичко зависи от конкретните обстоятелства.
Като цяло не можем да кажем, че в ЕС доминират центробежни сили. Но положението в ЕС е действително трънено, защото в него влизат много държави, а техните национални интереси са различни. В ЕС има сблъсък между Севера и Юга, както и между държавите, които влизат или не влизат в еврозоната. Расте и недоволството срещу евробюрокрацията, защото хората май осъзнаха, че тя има свой отделен корпоративен интерес, различен от интересите на страните-членки. Между другото, това има предвид и Камерън, когато казва, че евробюрокрацията прекалено силно регламентира и дори диктува живота на британците, при това заплатите на еврочиновниците в ЕС надвишават заплатата на министър-председателя на Великобритания.
Петя Паликрушева
