Картината става все по-ясна и все по-мъглива. Няма грешка. Така е било винаги в големите войни.

Картината е все по-ясна в Украйна. Всяка от страните, участващи в кризата, въведе, по-един или друг начин, свои въоръжени сили в конфликта. С една дума, всяка от страните се мобилизира за война. На върха на пирамидата, както преди 1990 г., са САЩ и Русия. Това е война САЩ – Русия.

Украинската криза е съставна част от процеса, който може да се определи като край на англо-американско-ционистката хегемония над света. В добрия случай светът може да има 30-60 дни на относителен мир, преди адът да отвори вратите си. В лошия случай – по-малко.

Не съм първият, който от доста време твърди, че новата Световна война върви от няколко години. Просто досега се води с нови параметри и форми, и не е влязла в своята глобална фаза.

Унищожението на Югославия беше ехото от Студената война. Ирак и Афганистан бяха локални задачи на САЩ по заграбване на чужди ресурси за нови военни бюджети и развитие на наркотрафика.

Но започвайки от Либия и "арабската пролет" се появи и глобалният стратегически сблъсък между САЩ, Англия, Израел и НАТО и от друга страна – Русия, Китай, Иран, ШОС, БРИКС.

По-нататъшните цели бяха очевидни – Сирия, Иран, Грузия, Приднестровието, Беларус, Азербайджан, Синцзян, Казахстан. Някъде пряка военна агресия, другаде вечни преврати и граждански войни.

Но опитите за преврати в Беларус и Иран се провалиха. В Сирия Асад издържа благодарение на дипломатическата подкрепа на Русия и Китай, и на военната – на Иран.

Защо именно тези страни? САЩ са на ръба на икономическата катастрофа и са се вкопчили във военната сила и контрола над ресурсите. Украйна отделя Русия от ЕС и дава възможност на САЩ да се намести на европейския енергиен пазар. Либия също е доставки на нефт и газ за Европа. Грузия и Азербайджан са дестабилизиране на Русия от юг, плацдарм за проникване в Централна Азия, заплаха за транспортните артерии между Русия и Китай и между Иран и Китай. Сирия е плацдарм за атаката срещу Иран и бариера за връзките им с Турция. Иран е контролът над огромни ресурси, над Ормузкия пролив и на целия Персийски залив, т.е. контролът над доставките на нефт и газ към Европа и Китай.

В случай на крах на САЩ трите потенциални претендента за нов хегемон са ЕС, Русия и Китай. Заради това САЩ, вместо да решават своите вътрешни проблеми, играят на дестабилизиране и унищожение на всички останали, в това число и на своите "съюзници" в НАТО и ЕС.

И така, цели на глобалната атака на САЩ са Русия, ЕС, Китай и Иран. ЕС е на ръба на по-голяма рецесия от американската и е пред политическо разпадане. Икономическото се е състояло.

Около Русия поясът на нестабилността става все по-тесен и горещ. Аналогичен пояс около Китай САЩ изграждат с морската блокада на Южно-Китайско море.

Иран го сплашват или уговарят. Засега безуспешно. САЩ бързат, защото стратегическият прозорец в икономиката им се затваря през 2015 г., когато ще изгърми и балонът с борсите, във военната сфера до 2018 г., когато Русия ще завърши превъоръжаването на армията, а Китай ще пусне на вода 10-15 нови самолетоносача, които ще превъзхождат американските.

Заради това САЩ, Англия и Израел /подчертавам не случайно Израел, защото той е основно средство за повечето от тези операции, в това число и в Украйна/ трябва бързо да преразглеждат своите планове.

Провалът в Сирия ги накара да ускорят нацисткия преврат в Украйна. САЩ изграждат глобофашизъм и нацистката хунта и Киев е част от нея.

Революцията в Донбас и Новорусия също е закономерна. Неопитните военни формирования на Донецк и Луганск достигнаха равнището, на народно опълчение и на антифашистка народна съпротива.

Логична беше и появата на две народни републики в Донецк и Луганск. На този фон се появи и феноменът с Игор Стрелков – символ на съпротивата, талантлив военноначалник и организатор.

Благодарение на него ДНР и ЛНР спечелиха време за строителството на държавните механизми.

На този фон отново, както много пъти през последните години се появи и въпросът "какво прави Путин".

Неговата позиция спрямо Новорусия, руските патриоти определиха като "предателство по-голямо от предателствата на Горбачов и Елцин". Дали е така?

Войната в Украйна, атаката срещу Русия и Путин се води на глобално равнище. След края на Студената война Москва не е била подлагана на такова силно давление от Запада, а Путин – на такова демонизиране. Защо?

Дълго време руското ръководство начело с Путин играеха по американските правила. Вероятно заради някои обстоятелства, довели Путин на власт и някакви договорености. Той дълго време правеше различни отстъпки на Вашингтон с надеждата, че Русия ще се впише в "глобалната система". Но това беше пагубен път.

Преломният момент стана убийството на Кадафи, който фактически капитулира пред Запада, изпълни всичките му заповеди, изплащаше компенсации за неизвършени от него катастрофи, допусна западните корпорации до недрата на своята страна.

Но въпреки това беше линчуван. И чак тогава в Кремъл стигнаха до извода, че няма смисъл да се договарят с човекоядците, защото така или иначе, ще ги изядат.

От този момент се промени и риториката на руското ръководство и позицията му на международната арена.

Русия започна да води самостоятелна политика в Съвета за сигурност на ООН, подписа стратегически съюз с Китай, пренасочва газа от Запад на Изток, изгражда система и сътрудничество на глобално равнище с рамките на БРИКС, изостави долара, увеличи добива на злато и т.н.

Разбира се, Путин е ограничен, както от своя генезис, така и от своята еволюция и продължава да лавира от единия полюс до другия но повече не може да въвежда и да не въвежда войски в Новорусия, не може едновременно да предава и да спасява. Тази платформа стана много тясна за него и опасна. Още повече, че в Новорусия става олицетворение на руската цивилизация, а не на руската корпорация.

Корпорацията загуби. Русия, която се опитваше да играе по правилата на Запада, рухна. Това е война без компромиси. Западът воюва срещу Русия и тя няма друг изход освен да приеме този факт и да спечели войната. Но не може да я спечели, когато е в системата, чиито правила се пишат от другите и докато се намира в рамките на "западната парадигма". Значи, трябва да се търси друг модел, значи, трябва да има системни изменения в икономическата и политическата сфера. И дали се харесват, или не, тези изменения, или тяхната липса ще определя Путин.

Тъй като Западът е в кризата на самото свое съществуване и няма позитивен сценарий за бъдеще, освен разпалването на глобален хаос, Путин печели време за възстановяване на стратегическия баланс на силите спрямо САЩ, както беше по времето на СССР. Да се каже обаче, че балансът е настъпил е рано. Но Путин полага все повече усилия в тази посока. Дали ще успее? Не знам.

В тези рамки Вашингтон иска да направи от Украйна нов Афганистан за дестабилизиране на Русия и Европа. Това го знаят, тога го правят. Заради това победата или поражението на Новорусия се има последствия за цялата система на межународните отношения.

В първия случай САЩ ще се изправят вече не само срещу Русия, ни и срещу БРИКС и групата на 20-те.

Поражението на Новорусия ще изправи света пред горещата фаза на Третата световна война, чиято спирала САЩ навиват от няколко години.

Тогава войната между САЩ и Русия ще стане неизбежна с всичките нейни атрибути и ядрени прелести.

И най-накрая картината ще стане проста "или ние – или нас".