Заловеният бракониер.
Биволъ разкри добре организирана мафиотска схема за бракониерски лов и сеч в няколко общини в Североизточна България. Организацията е действала и продължава до момента. В нея участват представители в ключови държавни институции. Чадъросването на престъпленията става именно от хората, които отговатят за тяхното разкриване и санкциониране. Вместо това държавните служители се оказват съучастници в мафиотска структура, чрез действия или бездействие. Само една незабавна и обективна прокурорска проверка може да осветли докрай реалните измерения на криминалната схема.
Част I – Див лов и насилие
Ще очертаем ситуацията с хронологичен разказ през погледа на един от основните ни информационни източници. Човекът се казва Данчо Йорданов, на 56 г. от Варна. Той не се крие, а напротив, официално се е опълчил срещу браконерската банда. Според собствените му изявления е воден от морални подбуди и граждански дълг за опазване на българските гори. Епичната му битка срещу мафията и държавата едновременно му е коствала почти убийство и непрекъснат риск за живота му, както и този на неговото семейство. Човекът е преживял общо 3 покушения, някои от които опити за убийство. Фактите и обстоятелствата, свидетелствани от Йорданов, бяха внимателно и професионално проверени от Биволъ. Те се оказаха жестока истина, поради което ги представяме на вниманието на аудиторията и компетентните институции.
Историята
На 14 септември 2013 г. са пребити зверски Данчо Йорданов и неговия приятел Васил Иванов. Причината е, че двамата са решили да обявят война на бракониерската мафия в района където живеят. Жертвите са подмамени в гориста местност западно от Балчик, със сигнал за поредната бракониерска акция. По-късно се оказва, че това е капан организиран от бандитите, като наказателна екзекуция за съпротивата и сигналите на Йорданов и Иванов срещу безобразията в горите.
Приятелите са причакани в безлюдна местност. Срещу тях се изправят от засада 8 яки и въоръжени с огнестрелно и хладно оръжие мъже. Заплашени с разстрел двамата са обградени и колективно жестоко линчувани. От ритниците в главата Данчо получава мозъчно сътресение. Има и няколко счупени ребра. Васил губи съзнание при побоя. Счупена му е и кост на подбедрицата с метална тръба. Кървавата саморазправа се разиграва на пуст селски път - между Варна и Добрич. Край село Прилеп.
Йорданов в болницата след като е пребит
Йорданов е собственик на хотелския етнографски комплекс – „Чифлика Чукурово" в района на инцидента. Иванов е негов служител. Двамата сочат сред своите нападатели 4-ма служители на държавното ловно стопанство – Балчик. Всички са все още действащи. Останалите не могат да разпознаят. Пострадалите са индентифицирали горските Атанас Рачков, синът му Ясен, Тодор Тодов – шофьор на директора на ДЛС – Балчик и Стилиян Христов – Шами.
Травмирани до неузнаваемост, жертвите подават сигнал на тел.112. Когато посочват нападателите си на отзовалия се екип на ІІ РПУ – Добрич, полицаите отказват да организират издиравателни и оградителни мероприятия, не викат и линейка, нито водят пострадалите в болница, каквато е задължителната в подобни случаи процедура. Униформените просто посъветвали потъналите в кръв и със средни телесни повреди мъже да .... подадат жалби в прокуратурата, разказва Йорданов.
След инцидента, битите сами се добират до „Спешна помощ" във Варна. Там търсят съдебен лекар. Налага се да бият повече километри чак до морския град, а не до близкия Добрич поради опасението, че там резултатите от медицинското освидетелстване могат да бъдат манипулирани. Впоследствие се оказва, че сигналът за покушението дори не е отразен в дневника на ІІ РПУ. В полицейската сводка случаят фигурира като обикновено нарушение на обществения ред.
Предисторията
Йорданов, който бил запален ловец, се е отказал от хобито си преди 7-8 години. С него пушката на стената окачил и приятелят му Васил Иванов. Отвращението от убиването на животни за ядене е провокирано от нечовешкото, по думите им, отношение на бракониери и горски служители към дивеча, което Йорданов описва, като „геноцид". Той свидетелства, че местните избивали безжалостно дори бременни животни. Настървявали гончетата си на уловени в капани диви прасета, чиито челюсти предварително чупели. През последните години елените и глиганите в ДЛС – Балчик драстично намаляват сочи неофициалната статистика. Дивечът е поголовно избиван, като при ловни излети „на черно" за трофеи, така и за месо, което често се преработвало на дивечови колбаси. Месото се пласира незаконно и чрез частни заведения. Силните на деня си набавяли деликатеси за тържества именно от ловните стопанства и в частност от ДЛС Балчик, убедени са запознати. Основателни са данните, че голяма част от парите, набавяни чрез бракониерския лов влизат в партийни каси по схемата 19/45*. Сега вече 19/60.
Като основни покровители на бракониерите в района Данчо Йораднов сочи именно биячите си - баща и синове – Рачкови. Атанас Рачков е дивечовъд в Ловното стопанство – Балчик. Синът му Иван е горски стражар в същото, а другият – Ясен - шофьор. Братовчедът Атанас Рачков пък е тракторист, отново там. Фамилията са водачи при излетите на платен лов в стопанството. В ДЛС Балчик са ловували често величия като Георги Гергов, Димитър Дъбов, Румен Овчаров, Бойко Борисов и други представители на политическия елит. В края на 80-те по тези места е отстрелян елен с рекордни рога, но днес няма и помен от подобни екземпляри.
Силно фрустриран от тоталната корупционна система Йорданов решава рицарски сам да брани гората и да документира бракониерите в действие. Обяснява кратко, че се чувства „длъжник" към природата. Почти 2 години преди инцидента, На 04. 10. 2011г., след сигнал на Йорданов от полицията в Добрич залавят бившия полицай Янчо Янкушев и служителя на ДЛС – Балчик Милен Вълков да баркониерстват.
Ситуацията се разиграва по мръкнало - около 19.00 ч. Йорданов получава обаждане от Васил Иванов, че бракониери стрелят почти в пределите на с. Прилеп. Той звъни на страши лесничея инж. Радослав Радев, който изпраща на проверка горския стражар Йордан Томов. Докато Данчо пътува от Варна към с. Батово, Иванов мусъобщава, че е открил убито прасе. Иванов се свързва с директора на ОДП Добрич – Стефан Йончев. Последният праща 5-ма полицаи с мобилна лаборатория. Те пристигат на мястото, а там вече e стражарят Томов. „Досетих се , че бракониерите са тръгнали през гората и тръгнах да ги пресрещна, преди да са излезли на шосето" разказва Йорданов. Когато се натъква на бракониерстващия горски Милен Вълков, служителят на ловното стопанство хуква да бяга. За лош късмет се спъва в тъмното. „Естествено, че се спъна и аз както бях с камерата, го настигнах оплетен в клони и лиани. Беше се одраскал по лицето. Помня , че му дадох лепенки от колата."
