Плакат в сръбската част на етнически разделения град Митровица в Косово. Пределно ясно е накъде гледат сърбите; Снимка: vesti.bg
Ако някой е имал съмнение, че в съседна Сърбия омразата към България вече не е част от всекидневието, вчера местната преса даде нов пример, че това е точно така, пише БГНЕС.
В обширен анализ в едно от най-авторитетните седмични издания - "Магазинпрес", в който са поместени мненията на "най-големите сръбски външнополитически експерти", страната ни е посочена многократно като най-големият враг на Сърбия, посочва агенцията.
"Днес всеки сърбин знае, че румънците и гърците са нашите истински приятели, а целият народ прекрасно познава и приказката: Синко, ако избухне война, и ти не знаеш на коя страна да застанеш, удари смело по българите, няма да сгрешиш". Така започва анализът посветен за приятелствата и външната политика на Сърбия.
Независимо от факта, че руският президент бе приет в Белград "като приятел", а американският вицепрезидент бе посрещнат просто като "значима личност", Сърбия не може да разчита на трайни приятелства във външната си политика, защото в междудържавните отношения решаващи са интересите на отделните държави.
Само при съвпадение на държавните интереси в по-дълъг период може да се стигне до създаването на приятелство между отделни народи или пък врагове.
Поради тази причина "днес всеки сърбин знае, че румънците и гърците са нашите истински приятели, а целият народ прекрасно познава и приказката: Синко, ако избухне война, и ти не знаеш на коя страна да застанеш, удари смело по българите, няма да сгрешиш".
САЩ и Великобритания винаги са ни смятали за "малките руснаци" на Балканите и за техни големи врагове.
Французите имат големи проблеми с Германия и традиционно добри отношения с Русия и "малките руснаци".
Германия винаги е търсила партньорство със Сърбия, но нашите съюзници са ни вкарвали във война с тях.
За Русия Балканите са тяхното място на влияние и оръдие за влияние в международната политика.
За Китай Сърбия е началното място за тяхното влияние в Европа.
Директорът на Института за съвременна история Момчило Павлович казва, че в междудържавните отношения никога не е имало, няма и няма да има нищо друго освен интереси, но има и страни, с които, поради исторически обстоятелства, Сърбия е изградила специални отношения.
"Където границите са спорни там избухват и войни. Великите сили използват тези неща за войните между тях. Очертаването на границите по време на военни конфликти са били достатъчен повод за различни престъпления и издевателства, които остават трайни следи сред хората и отделните народи. Там където има съвпадение на интересите, се създават и добри отношения между отделните държави. През ХІХ в. сръбската политика бе обърната на юг, където имаше проблем с българите за Македония и този конфликт продължи до Първата световна война.
От друга страна с Румъния така очертахме границата в Банат, че при тях останаха толкова сърби да живеят, колкото и румънци у нас.
Освен това съпругата на крал Александър бе дъщеря на румънския монарх и заедно с това имахме общи интереси в борбата срещу унгарския реваншизъм.
А гърците, както и ние, бяха застрашени от българската експанзия и към това трябва да добавим, че с гърците винаги ни е разделяла естествената граница", казва Момчило Павлович.
Тези исторически приятелства и днес са актуални и се виждат отново, защото Гърция и Румъния са единствените балкански държави - като изключим Босна, които не признават независимостта на Косово.
Това обаче, според Павлович, е пряка последица от сегашното външнополитическо състояние на нещата, защото и в едната, и в другата страна нямат интерес да се подкрепят сепаратистки принципи.
Според Драган Петрович от Института за международна политика и експерт за руско-сръбските отношения за страна като Сърбия е много важно да има добри отношения със световните сили, а отношенията със страните от Далечния изток, като с Япония например, може да имат са преходно значение.
"И отношенията със съседите са последствия от поведението на великите сили. Малките страни се намират под прякото влияние на великите сили и техните междуособици. Достатъчно е да се смени една династия или пък премиер и да се даде старт на нещо ново.
Ние сме много близки с българите, но там бе поставена германска династия и страната бе обвързана с Германия, независимо от факта, че населението там е свързано с Русия.
Но в тези отношения има някои правила - така, както имаме добри отношения с Румъния и Гърция, между нас и албанския народ никога няма да има разбирателство.
Те са доста специфични, няма народ в света, с който да са близки. Практически на Балканите те са някакъв остатък от Отоманската империя", казва Петрович.
Той смята, че днес в света има пет Велики сили - САЩ, Великобритания, Русия, Франция и Китай, както и Германия, която е сериозен фактор в европейската политика за Сърбия.
"На Запад балканските народи винаги са ги смятали за "малките руснаци" и нас по-специално, защото сме славяни, православен народ и поради тази причина сме най-много свързани с Русия. Великобритания винаги е смятала, че свободните балкански държави са продължение на руското влияние и култура и нейните интереси в тази част на Европа и поради тази причина те винаги ще имат тази политика спрямо нас", казва още Петрович.
Бившият сръбски посланик в Париж професор Предраг Симич смята, че във външната политика винаги трябва да се търсят общите интереси какъвто е случая с продажбата на петролната компания НИС на Русия в замяна на подкрепа на Москва за Косово.
"В международните отношения икономическите интереси стават все по-значими. В периода след 5 октомври (датата когато бе свален сръбският диктатор Слободан Милошевич през 2000 г.,бел.ред.) западните страни имаха интерес от сътрудничеството със Сърбия, но от личен опит знам, че французите постепенно губеха ентусиазъм, когато не получаваха определени неща в бизнеса.
По подобен начин стоят нещата и с Великобритания. Направихме много грешки, провалихме много приватизационни сделки. Европейското ни бъдеще до голяма степен зависи от Германия, която смята, че Сърбия трябва да бъде приета в ЕС, само след като признае независимостта на Косово. Нашият единствен изход за защита на националните интереси е да намерим общ интерес с тези, които решават ", казва още Симич.
"Трябва да признаем, че Германия има много по-положително отношения спрямо Сърбия отколкото САЩ и Великобритания. Има няколко примера в историята, които показват, че Германия е имала интерес от сътрудничеството със Сърбия. Дори и при разпадането на Югославия германците имаха интерес Сърбия да остане техен основен партньор. Но тук британските служби винаги са се намесвали и чрез "русофилството и англофилството" са отблъсквали това сътрудничество... Като имаме предвид, че сегашното правителството във Франция е преходно естествено се стига до заключението, че наши съюзници са руснаците и французите и че трябва да бъдем много внимателни в сътрудничеството с Германия", казва от своя страна Петрович.
