В началото на миналата седмицата, в разгара на истерията, почти успоредно с новината за пресконференцията на руското министерство на отбраната, анкета на консервативния парижки в. „Фигаро“ на въпроса „Виновна ли е Русия за свалянето на МН17“ получи – след пълна мобилизация на антируските сили – 45% отговори „не“; по едно време се бе стигнало и до над 55% „не“.

Почнаха да стигат до масовото западно съзнание и новините за военните престъпления на Киев, за хуманитарната катастрофа, за които заговориха Международният червен кръст, Human Rights Watch (бивш Helsinki Watch, нюйоркската шапка на Българския хелзинкски комитет) и СССЕ. 

Фурор предизвика интервюто по CNN – или по-скоро надвикването в ефир – между репортера на CNN в Украйна Крис Куомо и тв водещия на „Кръстосан огън“ по Russia Today, американския журналист Питър Лавел.

Бедният Куомо демонстрира христоматийно немощта на западните корпоративни медии в украинската криза – невладеене на основни факти, неразбиране на основни положения, липса на елементарно журналистическо любопитство за изясняване на неясни и противоречиви ситуации и твърдения, неспособност за морална рефлексия, подмяна на рационалния дискурс с неискрени, заучени емоционални изблици и папагалско повтаряне на безсмислени, спуснати отгоре клишета. Както отбеляза един западен коментатор, съветската пропаганда е останала жива и здрава, само се е преместила на запад по бреговете на Хъдзън и Потомак.

Корпоративните медии сигурно ще са една от „колатералните жертви“ на украинската криза.

Във времето на интернет медийното лъгане и манипулиране „на аба“ е абсолютно безотговорно и към собствениците, да не говорим за публичния интерес. Това е лош бизнес, не само лоша журналистика и гражданска безотговорност. Не е ясно дали и как в. „Ню Йорк Таймс“ и издателят му ще преживеят финансово украинския си позор, когато измеренията му почнат да стават ясни за всички. Не би било чудно, ако покрай Russia Today – вече с 600 милиона зрители на английски, испански и арабски по цял свят, скоро се появи и „руски“ нюйоркски всекидневник. „НЙТ“, чиято нова сграда близо до Таймс Скуеър беше ипотекирана, веднъж в близкото минало вече беше спасен от смърт с инвестиция от 200 милиона долара от мексиканския телефонен и супермаркетен магнат Карлос Слим. За „Газпром“ това ще е дреболия. „Тайм Уорнър“ (със CNN в портфейла си) току-що отби успешно опита на Мърдок да ги купи, но тяхното финансово състояние е много по-добро.

За българския син медиен жабуняк вече изобщо не ми се отваря дума. Те са много по-зле от „Работническо дело“ от 1988 г., по-близо са до румънската „Скънтея“ от последните месеци на Чаушеску.

Но какво тук значат някакви си медии?

Киевската коалиция, кабинетът „Яценюк” също паднаха жертва на катастрофата МН17,  но и на безизходицата от разпалената от самите тях гражданска война с военните им престъпления, и на разложението в армията им и растящите антивоенни протести по цяла Украйна, и на фактическия им фалит и задаващата се още през август икономическа катастрофа.

Очертава се пълна катастрофа и на стратегията на западните покровители на Киев – неоконсерваторите във Вашингтон и доминираната от ЕНП напускаща Еврокомисия. Тя също, както констратирахме още през март, трябва да доведе до „основен ремонт“ по най-високите места. Вместо това засега Обама продължава да натиска своите разузнавачи и военни да се излагат като професионалисти в защита на идеологическите недомислия на Държавния департамент. Очевидно нито разузнавателната общност, нито Пентагонът са смятали довчера Русия за враг – проличава от пълната изненада на разузнаването от операция „Крим“ и от липсата на военно планиране за война с Русия. През седмицата Комитетът на началник-щабовете на САЩ с явно нежелание каза, че ще вадят от нафталина плановете си за война с СССР от 80-те години.

Това, разбира се, е абсурд за един главнокомандващ – Нобелов лауреат за мир, какъвто е Обама.

Русия е единствената страна, която може да унищожи Америка в евентуален глобален ядрен конфликт, но и – много по-вероятно – да я разгроми чрез неин proxy (марионетен) режим  в локална война в Черно море.

Впрочем вече стана ясно, че НАТО изтегля гастролиращите кораби от Черно море. Да доведеш Америка, макар потенциално, без никаква рационална причина до най-голямата заплаха за сигурността й – до ръба на война с Русия – е майсторлък почти като оня на Буш II, който за две-три години успя напълно да обърне симпатиите на света към Америка след 11 септември на 180 градуса. Обама имаше шанса да прекрати тенденцията Западът да се ежи срещу Русия винаги, когато тя се засилва. Оказа се обаче напълно неподготвен.

Друго азбучно правило, неизвестно за него, е, че  Русия се заема сериозно с прозападни реформи само когато има добри, доверителни лични отношения между руските и поне някои от основните западни лидери.

Сега Обама е на път да пропилее и новия си шанс за помирение с Путин след евентуалните разкрития за МН17. Но още има време до края на мандата си да се поправи и да остави съвсем друга следа в историята, ако евентуално си спомни и изпълни програмата, с която бе избран в 2008 г., с която попиля Маккейн на телевизионния дебат по външната политика. Сигурността на Америка изисква реализъм, сдържаност, истинско партньорство, уважение към другите суверенни страни, отказ от едностранно силово налагане и фалшиво морализаторство. Така говореше Обама през есента на 2008 г.

Въпреки съпротивата на евродесницата, може би и на Държавния департамент, Федерика Могерини е безспорно най-добрият кандидат за европейски външен министър – кандидатурата й отговаря в най-висока степен и на българския интерес. Ако тя бъде пожертвана по пожарни съображения, ще е крайно лоша услуга за ЕС.

Надявам се евродесницата да е достатъчно разумна да разбере, че самото съществуване на ЕС е поставено на карта. Европа има нужда от бърза корекция на грешките, довели до дестабилизацията на Украйна в резултат на преговорите й за асоцииране с ЕС и хвърлянето й в кървава гражданска война, за която Брюксел, заедно с Вашингтон, носи пряка отговорност. Довели и до дефлационната катастрофа, надвисваща над Стария континент, с безработица като в началото на 30-те години.

Премахването на напълно ненужната истерика в отношенията с Русия трябва да е сред основните приоритети но новата еврокомисия.  В коментарите и на Запад, и в Русия, както и в България, и отдясно, и отляво все още силно  преобладават етнорелигиозните и „цивилизационните“ интерпретации на украинския конфликт.  „Руският свят“ срещу неруския, „православните“ срещу неправославните…

Автор: Валентин Хаджийски

http://glasove.com/