Александра Майер-Ходал  31.12.2013 г.

ДПА

В четвъртата година на битката си с парализиращата икономическа криза през 2014 г. Европейският съюз ще бъде подложен на нов лакмусов тест: избирателната урна.

През май гражданите на 28-те държави членки ще гласуват за нов Европейски парламент. Прогнозите са, че в контекста на общественото разочарование от болезнените мерки, приложени за преодоляване на кризата, евроскептиците и крайнодесните партии ще отбележат много точки.

“За мнозина свързването на двата края не е толкова лесно, колкото беше, а за техните деца може да стане още по-трудно”, отбеляза в скорошна реч в Берлин председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

“Днес Европа се възприема като натрапник, смутител, диктатор, надзирател, автор на предписания, нашественик и дори екзекутор”, добави той.

Отдръпването от ЕС вече се усети в националните политики.

През 2012 г. крайнодясната партия “Златна зора” за пръв път влезе в гръцкия парламент, след като проведе кампания срещу имиграцията и спасителните планове, които ЕС помогна да бъдат приложени.

Във Великобритания евроскептичната Партия на независимостта на Обединеното кралство (ПНОК) отбеляза най-добрия си резултат в местни избори. Във Франция социологическите проучвания сигнализират, че крайнодясната партия Национален фронт има доста шансове да събере голяма подкрепа на насрочените през март местни избори.

“Кризата накара части от обществото, които бяха проевропейски, да изпитат сериозни съмнения за смисъла от ЕС. Това е много опасно”, казва гръцкият заместник-министър на външните работи Димитрис Куркулас, чиято страна ще поеме председателството на ЕС на 1 януари.

Един добър резултат за евроскептичните и крайнодесните партии на предстоящите евроизбори, които ще се проведат между 22 и 25 май, би им осигурил повече места в Европейския парламент, чиито 751 членове ще участват в приемането на европейското законодателство през следващите пет години.

Ив Бертончини от основания от Жак Делор институт “Нашата Европа” се безпокои, че тези партии ще намалят “способността на парламента да взема решения и дори е възможно да нарушат функционирането му и функционирането на ЕС”.

Лидерът на ПНОК Найджъл Фараж е вече член на европейския законодателен орган, а скорошно изследване на “ВоутУоч Юръп” установи, че през 86 процента от времето си той е гласувал против законодателните предложения. Фараж с удоволствие приема титлата “Господин Не”.

“Гордея се с това, че гласувам против европейското законодателство, защото така намалява властта на европейската бюрокрация”, казва той. “Членовете на ПНОК в Европейския парламент не признават демократичната легитимност на ЕС и на никоя от неговите институции да приемат законодателство, което засяга британския народ”.

Залогът на следващите европейски избори е още по-висок от обикновено, защото евродепутатите за пръв път ще участват в определянето на това кой ще замени Жозе Мануел Барозу като следващ председател на изпълнителния орган на ЕС - Европейската комисия.

“Не бива да допускаме евроскептицизмът и еврофобията да монополизират европейските избори с техния подменен дебат - да или не на Европа”, призова председателят на Европейския парламент Мартин Шулц. “Най-голямата грешка, която можем да направим, е да пренебрегнем факта, че имаме проблеми.”

Но все пак, досегашните действия на ЕС не бързат да покажат осезаеми резултати.

Еврозоната може най-после да се е измъкнала от рецесията, но безработицата упорито остава висока. Много работници започнаха да получават орязани заплати или пък жизненият им стандарт се влоши.

“Естествена част от човешката природа е да търсиш кого да обвиниш”, каза наскоро холандският външен министър Франс Тимерманс пред журналисти в Брюксел.

През ноември две от най-популярните антиимигрантски партии в Европа се споразумяха да проведат съвместна кампания преди евроизборите, в която ЕС да е тяхна мишена.

Герт Вилдерс от холандската Партия на свободата, който обедини силите си с председателката на френския Национален фронт Марин льо Пен, говори за освобождаване на хората “от Европа, от чудовището в Брюксел”.

Крайнодесните политици “пренастроиха своята пропаганда, отдалечавайки се донякъде от ксенофобията и доближавайки се до отявления евроскептицизъм”, твърди скорошно изследване на германската фондация “Конрад Аденауер” и базираният в Брюксел Център за европейски изследвания.

“По ред причини хората престанаха да бъдат очаровани от ЕС заради склонността му да обещава много, но да постига малко”, коментира Тимерманс. “На хората това им омръзна”.

Поддръжниците на ЕС разчитат предимствата на членството да излязат на преден план в предизборната кампания.

В опит да стимулира традиционно слабия интерес на гласоподавателите Европейският парламент откри информационна кампания на стойност 16 милиона евро - решение, което веднага беше критикувано от ПНОК като “прекалено скъпа” пропаганда.

“Поддържайки различията в гледните точки на политическите групи е важно да обясним на нашите граждани ползите от Европа и цената на това Европа да я няма”, казва гръцкият заместник-министър на външните работи Куркулас. “Това е нещо, с което трябва да се справим заедно.”

БТА