04.09.2013 · by Светът днес · in Светът. ·

Китайски военен блог за статии за военната техника на САЩ, Русия и Китай съобщи, че няколко китайски кораба вече се приближават към бреговете на Сирия.

Авторите на публикацията открито признават, че корабите няма да участват в конфликта, а само ще наблюдават действията на корабите на НАТО и Русия.

Какви точно кораби са били изпратени към бреговете на Сирия, за сега не е известно. В социалната мрежа В-контакт, позовавайки се на секретен източник, се появи информация, че китайски кораб от проекта Jinggangshan е бил забелязан в Червено море.

“Преди 2 часа той премина покрай нас и се насочи към Суецкия канал. Скорост – 19 възела. Ние сега сме в Червено море, някъде в центъра му”, – написа авторът.

По забелязания бордови номер 999 впоследствие се изяснило, че това е китайски десантен кораб Jinggangshan, който може да разположи на борда си десантен морски съд с въздушна възглавница или други голямогабаритни товари.

Припомняме, че по информация на редица източници, в Сирия може би има китайски аналози на системите С-300. Тази информация не е потвърдена официално от никого, а китайски десанти кораби до момента не са забелязани в пристанищата на Сирия.

About these ads

Автор: Александър Симов 04.09.2013 |  Видяна 437 пъти

Несъстоялата се революция от 4 септември

Грандиозната битка на автобусите. Така можем да определим датата 4 септември, за която от една седмица насам медийно ни промиваха мозъците, че щяла да стане водоразделна в новата българска политически система. Тези, които на 16 август ревяха като анорексични манекенки видяли пържола, че властта докарвала автобуси да я подкрепят, сега напълниха столицата с автобуси, за да подгреят допълнително и да мотивират протестния ентусиазъм. Историята обича да бъде иронична.

Първият филм на Спилбърг "Дуел" имаше подобен сюжет - битката между шофьор на камион и шофьор на кола, които се преследват из сюрреалистичния пейзаж на американския среден запад. Сега с новата порция автобуси резултатът се изравни. Чака ни дълга и тягостна есен на позиционна война между БСП и ГЕРБ, която ще тече по сценарий, съвсем различен от този, който протестърите си представяха. Всъщност не е ясно какво са си представяли те, защото в края на филма се появи Бойко Борисов и си поиска това, за което беше платил.

Всъщност голямата новина от 4 септември е, че Бойко Борисов така елегантно узурпира протеста, по-скоро автобусно го мобилизира, че сега протестът е равен на ГЕРБ, плюс минус 300 души, които са протестъри и антигербери, но техния глас ще потъне като паве в Перловската река. Младите и красивите, които твърдяха, че са срещу цялата политическа система, срещу прогнилата олигархия, всъщност коронясаха лицето на предишната озъбена и авторитарна власт за свой уличен лидер. Той пък им прати като политическо подаяние своя заместник Цветан Цветанов. И изведнъж се чу как протестърите привестват Цветанов! Тази картина и звук завинаги демаскира позите, унищожи клишетата и експресивните прилагателни на протеста. Те приветстваха полицейската палка, символът на управлението на полицейските кубинки. "Антиолигархистите" ръкопляскаха на старата власт и веднъж завинаги унищожиха последната останала поезия в своя бунт.

Протестът от 4 септември отрече за пореден път протеста от 14 юни. Онзи първият ден беше ден на гняв, възмущение, политически кипеж и истинска енергия. 4 септември показа това, което се знаеше отдавна - ГЕРБ най-накрая си маркираха протестната територия, показаха на Реформаторския блок, че те са голямото чудовище вдясно, а оттам-нататък всички останали претенции бяха унищожени. Лъсна и добре платената политологическа мисъл - част от политолозите-протестъри изведнъж заявиха, че нямало нищо лошо в това, че ГЕРБ също са излезли по улиците, че колаборацията с тях била неизбежна. Сега вече става очевидно, че едната част от протестърското движение не само е силно зависима от олигархичните кръгове, а тя е единствено и само техен любим продукт. Антиолигарсите приеха ГЕРБ в редиците си и това е голямата поука от 4 септември. В България от юни насам не се провеждаше битка за идеали, а за територии. А в крайна сметка и за автобуси. Изобщо всичко е като романа на Керуак "По пътя". В края на този роман се правеше забележителното откритие, че бог всъщност е плюшено мече.