v

СТИХОВЕ И ПРОЗА ОТ ВРАБЕВО

 

“ ЕСЕНЕН ЕТЮД” от СВЕТЛА КОВАЧЕВА - 1991год.

Светла Василева Ковачева е родена на 14 февруари 1936 г. в гр. Пелово – Плевенско.

Първоначалното си образование и гимназия с отличие завършва в родния си град след, което продължава в Минно-геоложкия институт-София по спецеалността инженерна геология и хидрогеология. Дипломира се през 1959 г.

След завършването си работи в продължение на близо две години в гр. Плевен, а след омъжването си се установява в гр. Бургас, където работи седем години в Нефто-химическия комбинат и двадесет години по специалността в Саниторно-курортен комплекс като заведущ отдел “Културни ресурси”

След пенсионирането си се заселва в село Врабево, Ловешка област

Първите поетични стъпки прави през 1988 г. Творбата “Есенен етюд” завършва през 1991г. за подарък на дъщеря си Величка.

 

• * Е С Е Н Е Н      Е Т Ю Д *

• Море и пясък...

• Пясък и море... И слънцето усмихва се щастливо и приветства влюбените с топлина. Забравен ден отминалото лято, но не забравен и от Бога. Бог изпрати тези светли лъчи, за да сгрее сърцата им. Те се радваха като деца на малките мидени черупки на брега и неусетно събирайки за спомен от красивия ден достигнаха до каменната буна. А, ето и този камък – тук седнаха да починат и прегърнати да подишат свежия морски въздух. И лек ветрец гальовно ги приветстваше и галеше нежно техните усмихнати лица. Земя и небе слети в едно ликуваха. Ликуваше природата, ефира бе напоен с песен на любовен романс. И всичко това на фона на леко падащите жълти окапващи листа в красивия етюд на есента. А това не бе есен, това бе пролет, това бе възкресение на есента и раждане на любовта.

 

* Л У Н Н А Т А     П Ъ Т Е К А *

• Вечер...

• Красива е тази тиха вечер край морето. И една голяма жълта луна на небето начертала вълшебна пътека в морето...Лунна пътека, пътека на мечти, пътека на любовни очаквания.

• И много сухи живи листа, нашепващи чаровни нежни думи от душата, душата на човека несгрята до сега, непознала истинската любов и мъка при раздялата.А следващият ден отново ще донесе нежния допир на влюбени сърца, слети устни в целувка на нежни души след дългата и тягостна нощ, отново слънце, отново простор и свобода!

• И отново Слава на Бога !

• С благодарност Слава ! Алилуя !

• м. Ноември 1990 г.

 

* Б О Ж Е С Т В Е Н    М И Г *

Като секунда отлетя

красивий миг, божествен час,

и влакът даде своя знак

дойде раздялата за нас!

О, миг, вълшебен, стой, поспри,

възнесени сме в небесата

в очите ни блестят искри

и силна обич във сърцата.

О, слава Тебе, Боже,

че даде тази топлинка,

с любов неземна ни изпълни

тук в царството на таз земя.

Живота без любов е тъмна стая

злокобна и без светлина,

а нашите сърца в омая

жадуват за неземна висота!

Запей сърце нов химн на радост

протягай към любимия ръце

и всеки ден черпи таз сладост

и милвай скъпото лице,

А срещнем ли се във невидимия град

отново ще се слеем с вечността,

отново ще избухне порив млад

за възкресение на любовта.

м. Х. 1990Г.

 

* Н О С Т А Л Г И Я *

На тъжна мисъл отдава се човека

и съжалява за изминатите дни,

за любовта, която отминава,

за скъпите, недостижимите мечти.

Това е есента в душата,

която кротичко застава,

една носталгия в сърцата

като ветрец повява.

м. Септември 1990г.

 

* З Л А Т Н А Т А      П Ъ Т Е К А *

Искам да хваля Бога в този топъл декемврийски ден. Искам да се радвам на морските вълни, които прегръщат и целуват нежно пясъчния бряг. Колко е красиво! Каква божествена светлина!

Бог е любов!

Слънцето е над главата ми и е толкова топло, че го чувствам като голямо огнено златно кълбо, което изпраща жарките си лъчи направо да стопля душата ми.

Вървя по пясъка и ми е леко, чувам хор от ангелски гласове. Обзема ме едно чудно ведение, повдига ме и ме възнася нагоре, по-близко до Бога, до този, който ми подаде ръка и ме спаси от нищетата, като изпълни душата ми с любов. Бог стана мое прибежище, моя крепост и мое упование. Неговата любов е запечатана в моето сърце, а неговата милост върху устните ми, за да изричат само добро. Вървя по златната пътека и чувствам как на всеки няколко крачки Бог ме спира, притиска ме нежно и впива устните си в моите. И при това докосване влива живителна енергия за да съществувам, да дишам и се окрилям от живота и любовта.

Божествена е тази целувка, понесена съм на ангелски криле там в светлината на безкрая стоплена от златните лъчи на слънцето. И една лъчиста доброта погалила душата и една лъчиста чистота и милост във сърцето ми прави блясък във очите, и ме възражда за нов живот.

И простирам ръка към Твоя храм Господи, към твоя небесен покой с едничка цел да ти служа вярно и да искам Твоята любов !

Ти златна пътека бъди ми и видилина и защитник в мъчителни дни .

И когато започна да изкачвам трънливия и стръмен път, аз знам, че Твоята ръка отново ще ми помогне и ще ме изведе на желания друм.

Ти славен мой Спасител и вечна канара !

Ти мой покровител !

Слава на Господа Бога !

м. Февруари 1990 г.

 

* Е С Е Н *

Полянката във дъбова горичка

ухаеше на свежест и жасмин

от кошера понесена пчеличка

високо се издигна във ефир.

Наведен над мотичката пчеларят

се бореше със майката земя,

а есента нашепваше в омая

чаровно нежни, тайствени слова.

И тих ветрец когато разлюлее

и понесе откъснати листа,

напомня ти, че нещо се пилее

в красивия етюд на есента.

Нашепва тихо люлякът отсреща

за чудната любов на пролетта,

която грабва мисълта и те отвежда

в потайното легло на таз земя.

Тук борчетата преданно показват,

че са пазители на нежността,

лъчите слънчеви приветсват

гальовна ласка в топлите сърца .

м.Х.1989г.

 

* П Р Е Р А Ж Д А Н Е *

До скоро беше палаво момиче,

което кръшно носеше снага

красива като пролетно кокиче

ти жънеше успехи в любовта.

Прегърнала любимата си внучка

ти в нейните очи съзря

прераждането свое и във трепет

усети силата на обичта.

Лицето детско грейнало като звездица

ще озарява твоите мечти

щом хванеш малката ръчица

в миг всичко тъжно ще забравиш ти.

В красиви фигури ще вплиташ

ти тайнството на своята душа,

а времето тъй бързо ще отлита,

че неусетно ще настъпи есента.

Но пролетта ще грее в детската усмивка

с вълшебна и брилянтна топлота,

очите ти от радост ще светлеят

ще бъдеш най-щастливата в света...

Това е философското прераждане

и вечний зов на любовта,

която във сърцето кът изгражда

в сияен фон на вечността.

1989г.

 

* Е Д И Н      Ж И В О Т *

Един живот от вечността

е много къс, неимерим

и само силата на любовта

му дава дар неотменим.

Тъй ангелския хор възпява

душа с лъчиста доброта,

а слънцето във миг огрява

и топли нашите сърца.

Любов ти вечна,

тъй вълшебна

с божествените си крила

ни даваш светлина неземна

във този век на тъмнина !

м. май 1990г.

* М И Р А Ж     Е     Л Ю Б О В Т А *

Живота е игра

понякога коварна,

когато се напуска мълчаливо,

с наведена глава

с горчилка във душата

и тежки мисли в бъдещето сиво.

Един от двамата ранен е смъртно

затуй, че е обичал от сърце

и в туй е неговата грешка

на таз земя под туй небе.

И блясъка от погледа изчезва

и тихо падат жълтите листа,

разкъсва се сърцето безнадеждно

от скръб и жалост

и коварна пустота!

Мираж е любовта,

мираж е,

тя често се явява във съня,

като вълшебна горска фея,

която носи във ръката си звезда.

Така Творецът наш ни дава

докосването до лъчистата мечта,

а после в мигом ни ограбва

със лека и невидима ръка.

О, Господи, окриляй ни във дните

ела и укрепи ни ти сега

да блесне светлина в мечтите

тук в царството на таз зема !

1990 г.

 

• * З В Е З Д И Ч К А *

• На този ден една звездичка малка

• е блеснала във синьото небе

• желая щастие и светлина по-ярка

• да отразява бурното море.

• И нека дълго тя да свети

• и те закриля във нощта

• с букет от хубави надежди

• усмивката да съпровожда ти деня.

• 1990г.

 

* НЕОБЯСНИМОТО    ВЪЛШЕБСТВО *

Да страдаш, значи, че живееш

и бориш се със този сив поток

сърцето с чувство да владееш

да тачиш и обичаш своя Бог!

За мен бе божество

такъв ща те запомня,

един вълшебник във онзи лунен час

притиснал нежно в своите обятия

обсипал тялото ми с звезден прах.

Едно докосване с необяснимото

вълшебство

едно възнасяне в ефирния простор

без лицемерие и без кокетство

припламваше във нежния ти взор.

А после пламъкът изчезва

звездата губи свойта светлината

така живота всичко ни отнема

в обятията чака ни смътта.

м. Ноември 1989 г.

 

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!