Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2012 10:33 - СТИХОВЕ НА ПОЕТИ ОТ ВРАБЕВО
Автор: kolevm38 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1424 Коментари: 0 Гласове:
0



v

 

СТИХОВЕ И ПРОЗА НА АВТОРИ ОТ ВРАБЕВО

ДИМИТЪР ИВАНОВ ДУЛЕВ

    “ЧЕПОВЕ"” /Афоризми / - 2000г. - II част

II. ЕРОТИЗМИ

  • - Мъжът я обвини в аморалност – родила му деца

  • с висящи присъди.

  • - Любовта не е”лъжа, измама и вечно гонене на двама”.Сложиха и имуществен оглавник !

  • - Тя му се отдаде, но запази чувствата си – за всеки случай.

  • - Тъщата не прости на дъщеря си, че присвои любовника и.

  • - Не казвай “Дръж” дори да си мъж.

  • - Обикновеният “приятел” допуска допостими глупости. Големият – непредвидими.

  • - Славата е първородно дете на политиката!

  • - Иванчо видял майка си гола и обобщил:”Мъжът

  • и жената се различават по мястото на мустаците!”

  • - Дъщерята на градския първенец сменя ката ве-

  • чер сексуалните си партньори. На края беше изнасилена !

  • - Отчето е в постоянно сношение с Бога. За това стана травестит!

  • - Любовницата загаси последната главня в семейното огнище.

  • - Мъжът е кратер, през който бълва лавата на жена му.

  • - Преди години си купи млада кучка, която лаеше като всички други. Като остаря- лае само стопанина си.

  • -” Прецака ли те петел – рекла кокошката, - и лъв от герба не може да ти помогне”!

  • - Селският бик стачкува ефективно и ветеринар-

  • ния техник го заплашва с вот на недоверие.

  • - Мирът в семейството се сключва не на масата, а в леглото.

  • - Тя се мръщи, когато ляга при него, а той когато става.

  • - Злобата на жената е кълбо, което мъжът размотава цял живот.

  • - Детето стана мъж в леглото на бащината си любовница.

  • - Те спат на отделни легла ,за да докажат инди-

  • видуалността си.

  • - Мерцедесът на любовницата извади от строя

  • ЗАЗ-а и... жена му.

  • - Останови траен мир с извънбрачната война на

  • жена си.

  • - “Искам жена си в реални граници. Както влезе в

  • текезесето!”

  • - Бизнесменка търгува с тялото си !

  • - След като обязди много мъже , стигна до финала със старата кранта.

  • - Влюбеният реши уравнението по хамлетовски

  • “Тя... или не...”

  • - Когато легна при жената на приятеля си, разбра

  • сентенцията за царицата и магарицата.

  • - Прие стоически житейските превратности, дори

  • когато анексираха част от семейната територия.

  • - Стар текезесар чул първа кукувица и бръкнал

  • в джоба си. Нямал кьорава пара! Бръкнал втори път и ръката му напипала онова нещо. “Това не е кукувица “! и потретил.

  • - Започнаха с”А-а!”, продължиха с “Б-е” и завършиха с “Ох”!

  • - Детето грешеше “татко” с “чичо”. Майката “бог”

  • със “сатана”.

  • - Тя му взе акъла. След това го прати в запаса!

  • - От бащините пари си купи мъж и свекърва с

  • три внучета.

  • - Те са чудно трио:бащата свири на цигулка, майката на пиано, а тя надува дудука.

  • - Отгледал слива, а тя напълнила градината му с краставици!

  • - Той гледаше на жена си като на бижу, а тя – като на мина за добруването му.

  • * IV. ХАПЧЕ ПРОТИВ АПАТИЯ *

  • - Когато тръгна за “никъде”, разбира, че е улучил правия път.

  • - Цял живот раздаваше акъл. Продаде съвестта си – и спечели!

  • - За деня на будителите му вързаха звънче- да го буди.

  • - Отец Сисой вари фасулена чорба само от беле зърна.

  • - Закупиха завода на порции-да не се задавят.

  • - Клоунът умра под купола. “Бърза помощ” увеличи ръкопляскането!

  • - Маймуната се цивилизова – употребява тоалетна хартия. Но после я изяжда.

  • - С жена и радио не се спори. Второто е технически по-съвършено-има копче!

  • - Когато се роди захапа майчина цица. Не млъкна, до като не захапа държавна!

  • - Той е роб с високо положение: спечели сърцето на щефа, но изгуби свободата си.

  • - “Криво” е сестра на “справедливо”- от различни майки.

  • - Написа томове с материал от умни глави.

  • - Най-търсени са гумичките за изтриване на

  • национална памет.

  • - Кравата ритна котлето и измуча:”Поне да доеше лимонада!”

  • - “Кьорав карти не играе!”, защото майка му ще ридае.

  • - Щангистът добави към имиджа си 10 килограма.

  • - “Мълчанието е злато!”. Ако бъде осребрено!

  • - На всяка крачка жертваше принципите си, та мирише на салхана.

  •  

  • - Той стои на камбанарията, за да чува съветите на Бога. Брат му работи подмолно- да не му пречи!

  • - Човек може да си бъде прост и без висше образование.

  • - Магарешкият инат не се измерва с конски сили.

  • - Най-безобидното затъмнение е слънчевото. Осталите траят десетилетия!

  • - Падат ли панталоните на мъжа, жена му е диетолог.

  • - Бабата преде и все поглежда към тавана. Взема терк от паяка!

  • - За безличието не са потребни родови корени.

  • - Сънищата за Велика България го правят ту византиец, ту османлия, но никога потомък на Балканджи Йово.

  • - Иванчо написал в тетрадката си по литература : “Искам за татко Христо Стоичков”! Учителката го прочела и допънила: “И мен за майка, защото ще хванеш корени в този клас!”

  • - “Завършил отлично Бългърскъ фелулогия тъси

  • рабута”./из вестникарска обява/

  • - В зоологическата градина докараха ремонтиран лъв. Липсваха му някои подробности...

  • - Цял живот носеше две дини под една мишница и умствените му бицепси закърняха.

  • - Писателят има” нечетлив почерк” и читателите не го разбраха.

  • - Той е последна дупка на кавала и това го прави горд!

  • - Кирил философ първом открил житейската, а

  • а след това славянобългарската азбука.

  • - Литературната критика е градивна, когато събаря клишетата.

  • -Маститият учен се стопи в глупостта си.

  • - Той врял и кипял в живота, та му останали само кокалите.

  • - “Този младеж ще надмине всички ни!”- споделя

    • Яворов. Сегашният писател би казал:”Тоя Дебелянов ще ни изяде хляба”!

    • - Писателят е пълен с творчески идеи, но не намира общ работник да ги осъществи.

    • - Дори кубинки 46-ти номер не могат да скрият босотата му.

    • - Когато Франсоа Викон изрекъл думите”Ний сме отломка вече, душата мрак застила”, сигурно е прогнозирал положението в бъдеща България.

    • - Съвременното училище доказа, че от цяла върба може да не излезе и едно вретено.

    • - Философът обяснява света през мъглата на своето съмнение.

    • - Зазидаха комина на къщата сега всичко е спокойно.

    • - Жена му разкопчава панталони, а той сваля рокли- на две съседни ветрини.

    • -Цял живот гонеше славата, а тя го очаквала в гроба..

    • - Световъртежът напомня, че човек е като оста на земята.

    • - Тя е собственик на кисията му, а той- на лошото и настроение.

    • - Само умният разбира, че животът е “сбор от потребности !”

    • - Не е от значение при кого е спала нашенката, при кумани, печенеги, византийци, латини или турци. Важното е, че ражда “българчета “.

    • - Двамата си разделиха задълженията: тя снася

    • яйцето, а той урежда “менъжмънта” му.

    • - Куцият може да стигне пръв в ада, стига да има протекцията на Сатанаила!

    • - Когато няма кавга може да бъде измислена.

    • - Той взе жена, а тя му природи майка си.

    • - Тъщата бълва змии и гущери, а зетят ги продава.

    • - Върбовата пръчка е многофункционална: изкарва хляба на мъжа и пердаха на останалите.

    • -”Аз зная, че нищо не зная, но дали другите знаят?”

    • - Съмнението е половин наука. След него започва глупостта.

    • - Иванчо имитира подписите на учителите и завърши класа с отличие.Синият татко уреди останалото.

    • - Адреналинът издуха тапата на безразличието. И започна безпаричието!

    • - “А на тебе, а на мама!”- залъгват злоядото отроче. След време то ще фразира думите им:

    • “А на мене, а на мене”!

    • - Оперираният в грипно време поставя 300 нови лева върху стерилна марля. Хирургът просто я

    • прибира в джоба!

    • - Животът ражда изкуството на истината. А кой го погребва?

    • - Падне ли правителството – бял кахър; срути ли се панелният – резил. Цял свят ще види скъсаните ни гащи.

    • * V. Д И А Л О З И *

    • Докторът опипва гърдите на тинейджърката и я успокоява:

    • - Нищо ти няма...

    • - Ракът се крие в в подмолите!- подсеща тя.

    • * * *

    • - Направи добро, пък го хвърли през рамо!-споделя пред жена си.

    • - Как не!Пак ще излезе късметът на оная мръсница,

    • * * *

    • - Кой коли кучето у вас ?

    • - Вече нямаме. Превърна се в нетраен салам!

    • * * *

    • - Детето произнася само думата “искам”...

    • - Като моя началник!

    • * * *

    • - Тате, колата кашля- обажда се четириго-

    • дишния палавник.

    • - За сега само киха...

    • - Дай да и купим сиропче от бензиностан-

    • цията.

    • * * *

    • - Нашто куче лае само снахата! - злорадства

    • свекървата.

    • -Нашто лае всички и го взеха в предизборния щаб!- не остана назад тъщата.

    • * * *

    • - Майко, защо колелото на панаира се нарича “виенско”?

    • - Защото от него се вижда Виена!

    • * * *

    • Петгодишните деца били неразделни.

    • - Мери, искам да се оженя за теб!

    • - Аз си имам братче...

    • * * *

    • - Много е хубав новият ни колега! - споделя на ухо учителка от родопско село.

    • - Ядох му ппарата в друг район! -охладила

    • възхищението и колежката и.

    • * * *

    • Малкият Иванчо пита учителката по математика:

    • - Значи 0.5 и 0.5 е равно на единица?

    • - Да – отговаря госпожата .

    • - Защо тогава последният ми татко и майка ми не правят едно цяло?

    • * * *

    • - Казват, че турските държавници са все умни.

    • - Нашите са обратни.

    • - Какво намекваш?

    • * * *

    • Баба пита Иванчо за кого да гласува:

    • - За свети Петра!

    • - За Президента ли ?

    • - Не! За оня с ключовете!

    • * * *

    • На доктора се роди пета дъщеря.

    • - Татко как да я кръстим?

    • -Доста! - отговорил бащата.

    • * * *

    • - Татко е под гаранция за триста милиона -

    • споделя Юди.

    • - Майка е без гаранция по апартаментите...

    • * * *

    • - Пижо, като какво е това Президент?

    • - Такова, дето оди по чужбина с жена си!

    • - А, разбрах! Иска да я продаде!

    • * * *

    • - Скъпа имам удоволствието да замълча , когато ти затрака воденицата.

    • - Какво каза ?

    • * * *

    • Съпругът хвърля фикуса през прозореца и процежда през зъби:

    • - Само маймуна дето не си купила!

    • - Имам я от трийсет години!

    • * * *

    • - Татко, искам го, нищо че е беден!

    • - Дъще, двама голи са само за банята!

    • * * *

    • - Гъските някога спасили Рим!- споделя Пижо.

    • - От наште само цвъкот по дворо! Нали не се

    • вносни!- отвръща Пендо.

    • * * *

    • - Какво в края на краищата е Гражданско общество? - пита Елена

    • - Мътно ми е пред очите!- отговаря съвременния Менелай.

    • * * *

    • Селският кмет хвърли око на младата учителка

    • - За каква ме мислите?

    • - За благодетелка!

    • * * *

    • - Кърджали държава ли е ?

    • - Не е, но татко каза, че ще бъде!

    • * * *

    • Селската учителка дълго мислила как да и свърже двата края без заплата и помолила кметския син да ходатайства пред баща си.

    • - Татко, дай пари на госпожата, защото и се клатят краката от глад.

    • - Обади се когато се заклати цялата...

    • * * *

    • Иванчо забелязал разкопчания дюкян на баща си и му подхвърлил:

    • - Елтаблото е размонтирано...

    • - Какво каза на татко си?

    • - Има да го стърже зъболекарката.Нова пломба!

    • * * *

    • Учителката пита за коя партия ще гласуват родителите на Иванчо:

    • - За зелената – отговаря той.

    • - Нека побързат, докато не са и окапали листата!

    • - Най-напред ще станат оранжеви, после червени... Има време!

    • * * *

    • - Защо плачеш? Гладен ли си?

    • - Не е там работата!

    • - А къде е?

    • - Плача по съвместителство...Почина тъщата на шефа.

    • * * *

    • - Имунизирах мъжа си срещу палавници!

    • - Как?

    • - Платих да го кастрират!

    • * * *

    • - Мама каза, че приличаш на изпаднал германец...

    • - Де да съм германец!

    • * * *

    • - Поканата за кошарата-рекъл вълкът- не е толкова опасна, колкото след това.

    • - Не може ли да почакаме?

    • - Не може, деца. Отвън е пълно с кокуренти!

    • * * *

    • - Абе, българино! Запази една Паисиева Историйца, някой подкова от Хвърковатата чета.

    • Поне въжето на Левски!

    • * * *

    • - Недосетлив народ сме! Що далавери сме пропуснали!

    • * * * * * *

    • РАЗМИСЛИ ЗА АФОРИЗМА

    • Афоризмът не е текст, написан върху петолиние, но е дисциплиниран като мисъл, която не признава многословие. Той не е съобщително изречение или епиграма. Ако е първото щеше да звучи приблизително така: “Управляващите извикали кмета, но той отказал”.

    • Изчистеният афоризъм следният изказ:”Горните извикали долния, но той навирил глава”.

    • Явно е усещането за вторичен смисъл, който го прави многопластов с привкус на сентенция.

    • Ако е епиграма, ще добие отенък на късо сатерично произведение, а стихотворната рамка би го ограничила до степента на двустишието:

    • Извикали кмета,

    • но той прескочил плета.

    • Афоризмът, макар да не е стопроцентова

    • сентенция, има определен нравоучителен елемент, своя мъдрост.

    • Как се ражда въпросния афоризъм?

    • - той е част от характера на твореца, на духовната му настройка

    • - не може да бъде призован с молба или заклинание.

    • - ако не е искрен, е “срам за майстора”

    • - ако е “поръчков”, а не спонтанен, звучи преднамерено.

    • Кои са основните съпротивителни сили, които авторът трябваше да преодолее?

    • - съзнателното смехотворство

    • - сладкодумството

    • - езиковите лабиринти

    • Какви са окончателните ми прозрения:

    • - римата не е противопоказна за афоризма, но не трябва да бъде самоцелна

    • - дребнавата заядливост, колкото и актуална да е , убива сентенционалното за сметка на преходното

    • - афоризмът няма рождено място и време, т.е. човек го получава като сигнал, редуцира го като мисъл и го записва като “полупродукт”, след което започва “ремонтът” му

    • Например: “Той ходи с розови очила, за да гледа по-оптимистично света.”

    • След въпросния “ремонт” става по-мобилен и иносказателен: “Розовите очила са за тъмни сделки” или “Той е кошничар. Плете кошницата си с пръчки , , набрани от баща и дядо много преди да бъде създадено тоталитарното блато”.

    • Завършващ вариант: “Изплете си кошницатас пръчки от реституцията”.

    • Дали , след като зная особеностите на афоризма, съм сполучил, ще кажете вие, първите ми читатели и слушатели.

    • Затова приемете и предварителната ми

    • благодарност.

 

АФОРИЗМИ от книгата “ЧЕПОВЕ” - 2000г.

Втора част

Автор : Димитър Гулев

 

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolevm38
Категория: Изкуство
Прочетен: 10316038
Постинги: 7858
Коментари: 2111
Гласове: 1991
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031