ВРАБЕВО

Бих искал тази нощ да няма свършек,

да няма други нощи, други дни.

И Врабево единствено и първо,

със всички вас да ме съедини.

Бих искал, като някой Ботев четник,

да те целуна мой единствен бряг.

И мисълта за тебе да ми свети,

до дето съм живял немил-недраг.

Далече си, аз също съм далече.

Но ти си моят мъничък всемир.

И като знак, че няма да сме вечни,

над всички нас стои Гяур баир.

И ние плачем, движим се, живеем,

със свой живот, със свое си лице.

Но Врабево е нашата идея,

но Врабево е нашето сърце.

Но Врабево е цялата ни възраст,

разсипана на дребно в някой град.

Но Врабево е детството ни пъстро,

държавата ни, целия ни свят .

Не знам без него колко ще сме бедни ,

и щяхме ли да бъдем тука днес.

Но знам, че Врабево е редник,

пред който генерал отдава чест .

1987 год. Николай Заяков