23.03.2024г.

     Неведнъж съм писал, че не Георги Димитров с идеята за Балканска федерация е предал българите в Македония, а че предателство са направили българската буржоазия и Фердинанд.
Вестник "Труд" е публикувал статията "Как Фердинанд проигра обединението на българите", която ме подтикна да разгледам отново този въпрос

"Единодушна, крайно отрицателна оценка на неговото управление дават най–видни историци, политици, близкото до него обкръжение, както и целият български народ. За Фердинанд историята е отредила мястото на персона, причинила неизмерими и непоправими вреди на България. Затова всякакви усилия на неговите наследници да оспорят престъпното му поведение по време на войните от 1912–1918–та година са не само напразни, но и абсурдни. Никой и с нищо не може да заличи, пренебрегне или фалшифицира петте чудовищни престъпни акта, които извършва Фердинанд през този съдбовен период", пише в статията.
Става въпрос за 5 престъпни действия на монарха, определили резултатите от войните :
I. Първият престъпен акт : Според член 4–ти на Военната конвенция между Царство България и Кралство Сърбия от 29–ти април 1912–та година "Ако България и Сърбия по предварително взаимно споразумение обяват война на Турция, едната и другата страни са длъжни, ако не бъде другояче наредено по специално споразумение, от своите мобилизирани войски по член 1–ви от тази Конвенция да упътят на Вардарския операционен театър армия ягка най–малко по сто хиляди борци"
 

И след четири и половина месеца, в навечерието на войната (26–ти), на основание член 4–ти от Военната конвенция се появява и "специалното споразумение, което нарежда другояче" – на 15– септември е сключено "Споразумение между Българския и Сръбския Генерални щабове (Споразумение между генерал–майор Иван Фичев, началник на българския генерален щаб, и генерал Радомир Путник, началник на сръбския генерален щаб, за съсредоточаване на сръбската армия на македонската граница, действията на българската армия по долината на река Марица, организиране на транспорта по време на войната и други", чиято точка 1–ва гласи : "Цялата сръбска армия ще действува на македонския операционен театър, като се задължава да осигури операционната посока Егри–Паланка, Кюстендил;
(Що ще тука българският град Кюстендил в "операционния театър" на сръбската армия?)
2. Целокупната Българска армия ще действува в долината на река Марица, като на първо време остави една дивизия на линията Кюстендил, Дупница. За охраната на град Дупница ще се остави специален гарнизон;
(Така българската армия се изправя сама срещу 400 – 450–хилядна турска армия в Тракия, докато Сърбия и Гърция воюват срещу 70000 турски войски, разположени в Македония. Освен това царят отстъпва инициативата в Македония на сърбите и гърците. Защо освобождението на братята в Македония не е основната ни цел, обосновано от всички предишни борби и връзки на България с Вътрешната македонска революционна организация)
3. Една сръбска дивизия от първи позив ще бъде превозена в Кюстендил по железницата и с българската дивизия на първо време ще състави една армия, която ще кооперира със сръбската главна армия;
(Сръбски войски се допускат пряко на българска територия)
Ако сръбската главна армия отблъсне турците от линията – Скопие, Велес, Щип – и напредне на юг, тогава българите могат да си послужат със своята дивизия за да усилят войските на Марицкия театър, като оставят опълченските войски на македонската граница;
(Ето, братята в Македония са изоставени и харизани в ръцете на сръбската армия. Ами ако "сръбската главна армия" не "напредне на юг"? А обратно, турската армия напредне?)

4. Организирането на транспорта ще стане по следующия начин : Линията Пирот, Цариброд, София, Кюстендил се оставя на разпореждането на сръбския генерален щаб още от петия ден на мобилизацията. Транспортите ще стават със сръбски влакове, понеже в това време българския подвижен материал ще бъде зает;
(От наша територия се позволява на сръбската армия да навлезе в Македония?!)
5. Прехраната на сръбската дивизия ще се осигури първоначално от Българското военно министерство …"

От българска страна Споразумението е подписано от началника на генералния щаб генерал–майор Иван Фичев. Не без знанието и одобрението на монарха разбира се, има си хас. А това се разбира и обяснява в статията в "Труд" така : "Грубата намеса на Фердинанд при съгласуване на съюзните договори и военни съглашения със Сърбия и Гърция е маниакалната му амбиция за величие и слава. Лаврите от една победоносна война ще бъдат приписани единствено на българския цар. Освен славата, той се страхува, че чуждо военно присъствие би осуетило плановете му за завладяването на Цариград и провъзгласяването му за император на "Нова Византия". В резултат на това "престъпно безумие" … България дава пет пъти повече жертви от трите ѝ съюзника, но получава седем пъти по–малко територии от Македония".
"Маниакалната му [на Фердинанд I Български] амбиция за величие и слава" и "плановете му за завладяването на Цариград и провъзгласяването му за император на "Нова Византия" обясняват защо усилията на българската армия са насочени на изток в Цариградското направление и към Одрин. А лелеяната десетилетия мечта и участието на български доброволци, интелигенция и офицерство за освобождаването на братята от Македония е загърбена.

Карта на Санстефанска България

Вижда се, че град Одрин не е включен в територията на Санстефанска България, а Македония – да. Десетилетия след Освобождението на България дейците на ВМРО се учат и вдъхновяват от Априлското въстание и Вътрешната революционна организация на Левски. Войводите и комитите често са прескачали в българско за да отдъхнат.
Тогава, "Зачем нам, поручик, чужая земля?". За величието и славата на монарха Фердинанд.
II. Втори престъпен акт : "Армията на Османската империя е сразена само за 28 дни и Високата порта моли за мир. В резултат на безпримерния героизъм в краката на българския войник е най–мракобесната империя, от която столетия трепери континента. Европа е смаяна от подвига и воинските качества на българската армия. Европейските столици са доволни от българските победи, защото Балканската война няма да предизвика по–голям военен конфликт, за който великите сили не са готови. Българското правителство е във възторг. На България се гарантира територия от 171 хиляди квадратни километра с широк излаз на Бяло море и линията Мидия – Енос. Единственият недоволен обаче е Фердинанд. Той дори е гневен на турската молба за мир, защото иска война, за да завладее Цариград и да се провъзгласи за император.
Само 12 дни след тежка кръвопролитна битка българската армия е хвърлена в нова, още по–страшна, и то по изричното нареждане на Фердинанд : "Да се нападнат час по–скоро турците при Чаталджа" е категоричен той, грубо и безцеремонно пренебрегвайки мнението на щаба на армията, според който :
1. Духът на войниците, поради лоша прехрана и болести, е сериозно понижен;
2. Липсва тежка артилерия, крайно необходима срещу силно укрепените позиции при Чаталджа;
3. Санитарното състояние е лошо;
4. Трета армия все още не е пристигнала на фронта;
5. Българската армия няма план за водене на бойните действия и не разполага със сведения за неприятелските позиции.
Фердинанд не желае и да чуе за изложените аргументи. Обсебен от грандомания и налудничави амбиции, той лично разпорежда на един от неговите генерали – заместник–главнокомандващия генерал Михаил Савов (На два пъти е уволняван от армията, вторият път като министър на войната заради злоупотреби при доставката на оръжие – аферата "Шарл–Жан" – и е възстановяван със съдействието на цар Фердинанд I. Михаил Савов и Фердинанд се смятат за основните инициатори на Междусъюзническата война, завършила с първата национална катастрофа на България, пише в Уикипедията. А за него в книгата си "Спомени за княжеското време" Добри Ганчев казва : "В очите на мнозина Михаил Савов минава за храбър офицер, може би такъв ще остане известен и на грядущите поколения. Басня е неговата храброст, басня ще си остане тя и в историята, ако някой рече да го украсява с нея), да се атакува Чаталджа … Генералите Радко Димитриев и Иван Фичев са единодушни : "Нашият цар е луд". Резултатите са очаквани. Българската армия претърпява първият неуспех в Балканската война. А България губи невероятната възможност да приключи с обединението на българския народ. Поведението на Фердинанд в тази фаза на Балканската война, според основни разпоредби на наказателното право, трябва да се квалифицират като изключително тежко престъпление срещу българската държава", разказва вестник "Труд".

Сърбия, Черна гора и Албания през 1913–та година след османското поражение в Първата балканска война

Цяла Вардарска и Западна Македония и албански територии са в пределите на Кралство Сърбия. Къде е тука Георги Димитров? От тук започва асимилацията на българското самосъзнание на населението на Македония и героичната съпротива на българеещите се.
III. Трети престъпен акт : "По настояване на великите сили в Лондон започват преговори с участието на четирите балкански съюзници и Турция. Европа полага усилия да ограничи ескалирането на конфликта, което е в интерес на целия континент. По нареждане на Фердинанд България прекъсва преговорите за мир, защото монархът иска още война и … Цариград. Въпреки новите десетки хиляди жертви на фронта, българската страна не само не получава нищо повече от това, което ѝ е предложено от големите европейски държави, но е изправена пред реалната заплаха да загуби всичко.
IV. Четвърто престъпно безумие : Високомерието, злобата и чувството за мъст окончателно замътняват съзнанието на Фердинанд, който с дадената на 16–ти юни 1913–та година заповед за нападение на съюзниците, хвърля България във война на четири фронта – безпрецедентен случай в световната история. Войната трае четиридесет дни.
България е разгромена, унижена и разпокъсана. Както винаги, победителите не страдат от сантиментални чувства и най–малко изпитват състрадание към победените. Алчността им е задоволена на сто процента, а грабежът "узаконен" от Букурещкия договор. Фердинанд проиграва всичко, което може да се проиграе с поредното си престъпно деяние".

Карта на Кралство Сърбия през 1913–та година – териториално разширение след Балканските войни

Защо Фердинанд не е детрониран от престола още през 1913–та година, а му бе дадена възможност да доунищожи докрай плодовете на българското оръжие и да погребе завинаги националните идеали на българския народ? Блестящ отговор на този въпрос дава Добри Ганчев, негов учител по български език в "Спомени за княжеското време" : "Не зная с какво ще го споменуват грядущите поколения, ала ний, които преживяхме погрома и доживяхме туй страшно падение, ний няма да го забравим. Много е тежък споменът за него. А е тежък, защото Фердинандовата самозабрава се крепеше върху нашето унижение пред него. Нашата сервилност, нашата робска покорност и послушност, издигнаха тоз неуравновесен тип. Мигахме пред самовластието му, пред глупешките му махове, дори и пред пороците му, а най–добрите измежду съвременниците му се надпреварваха да го славят! Славеха го в частни разговори с него! Славеха го в публични речи, във вестници, в списания, та че най–сетне и в поезията … Географическата България бе тясна за Фердинанд. Ламтеше той за много по–големи царства. Завлече го таз мания към Цариград. Оттук – безумните атаки на Чаталджа, излишните кръвопролития, безсмислените жертви в пари и хора. Дали не го е блазнел византийският престол? Защо не? В такваз глава кат неговата всяка фантазия може да се загнезди … Когато ще се четат моите записки […] мнозина от читателите ми ще се попитат учудено : как е това възможно? Други ще се усъмнят в правдивостта на моите записки, ще допуснат неразположение, пристрастие към лицата, за които тук се споменува. Не, мои мили внучета, не допущайте подозрения! Помислете вий за времето, през което аз и описаните тук лица сме живели. Помислете и ще се уверите, че в думите ми, в оценката ми няма нищо преувеличено, че аз съм гледал на лицата и събитията вярно, правдиво, без предвзетост и пристрастие!". Е, това казва очевидецът на събитията от близко разстояние Добри Ганчев

https://trud.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD/
https://wars.archives.bg/186-bv-%D0%94%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8
https://chitanka.info/text/46068-spomeni-za-knjazheskoto-vreme/0

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Фердинанд безспорно е грешник, но авторът на статията е допуснал неточности, според мен!
Всъщност, основната грешка е в договарянето със сърби и гърци, от нея произтича всичко последвало!
Масло в огъня налива създаването на държава Албания, чиито земи трябвало да бъдат разделени от Сърбия и Гърция!
Но ще дам нещата по- подробно в постинг!

Така де, в договарянето. И не грешка, а престъпление.

С какво е различен тулупът- тиква че спъва развитието ни 20 години заради едни чекмеджета?!
Колкото до Г. Димитров: идеята за Панбалканска Федерация е гениална- и сега актуална!
Тази идея бе осъществена под формата на ЦВЕТУЩАТА Югославия, която предадохме по "добросъседски" да я разбомбят янките, вместо в Ново Време да катурнем заедно душмански съюзи като "ЕС".

Престъпно безумие и грандомания... От 1913 г. започва пропадането на България...

Ех, Югославия – гордостта на Тито.
Витрината на социализма пред Запада и витрината на Запада пред социализма.
Разнизаха я гадовете. Все пак социализмът беше силен там.

Съдба нещастна.

Единственият отвлечен от НКВД мин.председател на европейска държава Георги Димитров. Феноменната му дъщеря Слава Севрюкова и внучката му генерал Джуна
https://bezistena.blog/history/2017/06/25/edinstveniiat-otvlechen-ot-nkvd-min-predsedatel-na-evropeisk.1553627

Разбулената сакрална биография на Георги Димитров, първородният син на Петър Дънов и първороден внук на Васил Левски, Свети великомъченик на 138 години!
https://bezistena.blog/history/2020/06/19/razbulenata-sakralna-biografiia-na-georgi-dimitrov-pyrvorodn.1715867

https://www.youtube/watch?v=Ggx4bYIucJM&t=211s
Гръцка песен за Георги Димитров

Скоро в блога ни ще излезнат документите за неговия жертвен син, ръководил три десетилетия и половина кораба на Българската държава и народ по върховете и падините на бурните мъртви вълни между душманите ни от Запада и Изтока.