Изчезваме! От няколко дни тази информация, че сме ударили дъното на демографския срив, шества из публичното пространство и ни кара да мръщим чела, да въздъхваме тежко или да потриваме ръце “Ето докъде ни докараха”...
Кой ни докара, бе?! Кой ни върза с въженце, опря ни пистолет до челото, накара ни да подпишем договор с множество малки букви, та да не се възпроизвеждаме, ние, българите? Кажете му името.
Нормално е да влизам в тона, който половин година тресе страната ни. Но не това е причината за катастрофално пропадащия прираст на населението, статистически казано. Всъщност това нито е ново, нито е инцидентно, процесът се задълбочава и тъй като аз съм отчаян оптимист, искам да ви успокоя още в началото. Съгласна съм с твърдението, че сме ударили поредното дъно, но знаете ли още колко има да се копае надолу? Работа не за целия китайски народ, ами за поколения българи има в това копане. Особено като се има предвид, че намалява работната ръка. Черен ми е хуморът, направо като пръв епикуреец съм в това отношение.
Аз съм една от недотам достатъчните българки, която се е ВЪЗпроизвела на ползу роду. Не се хваля, просто го подчертавам за всеки случай, ако някой скочи да ми държи сметка с какво право споделям с вас своите разсъждения.
Няма да ви откривам Америка - когато в едно семейство се родят две деца, не се нарушава равновесието, те нормално заемат мястото на единия и на
другия си родител в продължаващия напред живот. В моя случай две от децата ми сменят мен и баща си, а третото живее, труди се и се размножава именно на ползу роду. За сметка на тези, които имат само по едно детенце или пък хич. Та от името на това мое дете имам три пъти повече право да говоря. И от името на всички родители.
Няма да откривам колелото - доказано е отдавна, че в по-слаборазвитите страни раждаемостта е по-висока. Няма и да ви обяснявам защо - всеки средноинтелигентен човек ще си събере две и две. Добре тогава - ще кажат някои свръхинтелигентни мизантропи, които с лопата да ги ринеш из нашите географски ширини - защо, като сме на тоя хал, политически сме набутани в ямата на Европа, сами се наричаме бананова република, Абсурдистан и прочее, защо, аджеба, опровергаваме това доказателство?
Най-лесно ми е да кажа: “Отговорете си сами!” Но ще си позволя да поразсъждавам. България не е слаборазвита страна по отношение на своите граждани. Съсипана по отношение на икономиката - да. Срината по отношение на социалното статукво, здравеопазването, образованието, културата - да. Помляна от политически (казах, че няма как да я заобиколим тази дума) трусове, разместване на пластовете и повсеместна нестабилност - да. НО!
Българският народ не е тъп и неведом. Децата ни са умни, амбициозни, талантливи. И ние много си обичаме децата, патриархалните отношения в България все още не са изчезнали. Българинът пей дава, за да е детето му по-добре от него самия. Ризата от гърба си ще свали, за да го изучи, да му купи последния модел айфон или айпад, да го уреди с цената на всичко да замине в злачна чужбина. После ще плаче, преди да включи скайпа и да зърне чедото си през стотиците мили и километри, и след като го изключи, пак ще реве, но ще го крепи мисълта, че е осигурил добро бъдеще за детето си. Винаги съм се питала - защо по-доброто бъдеще е в чужбина?! В крайна сметка тия деца не отиват там, за да станат хъшове и да мислят как ще освободят един ден бащино си огнище, нали? Нито пък отиват, за да станат крупни магнати или поне собственици на големи компании.
Едни отиват да се изучат, други, за да мият чинии, да берат лук и да чистят къщите на моми англичанки, беловласи сеньорити или да разхождат домашни любимци и чужди дребни дечица. За собствени и там не им остава време.
И там са несигурни в своето бъдеще точно толкова, колкото и тук. Да направим необходимото обобщение - кризата е световна. Тая, икономическата.
От много преките ми наблюдения върху приятели, заминали още с първите имигрантски вълни в началото на 90-те г. на миналия век, децата, които са родили те самите или техните вече пораснали деца, като процент също клонят към отрицателен прираст. Друг въпрос, че те не се и водят българчета. Синът на моя състудентка миналото лято ми сподели: “Аз знам, че няма да се върна в България. Принуден ще съм да се оженя за някое американско момиче. Но много ми е мъчно, че децата ми изобщо няма да говорят български. И край с родината ми.” На мен ми стана още по-мъчно. А на вас? Или това не го мислите? Що ли ви и трябва?! Догодина се очаква нова многохилядна вълна от нашите все по-намаляващи деца да замине от тази територия, която някои няма да забравят, че е и тяхна родина. Та - какво да го мислите?
Тези, дето се заблуждавате, че оставащите тук са по-тъпи, по-неамбициозни и по втора ръка, да си гледате... телевизора. В стремежа си децата ни да получат най-доброто, не ги ли подтикваме да го търсят не където трябва? Ама тука е трудно. Стига сме ги учили да търсят на хляба мекото и на работата лекото. Порочното “Учи, мама, за да не работиш” се изроди в “Заминавай, мама, та да не се мъчиш тук”. А мъченето си е навсякъде.
Дъщеря ми се омъжи твърде млада, за да се замисли над бъдещето на своите деца. Слава богу, имам две прекрасни внучета. Но гледам, че синовете ми не бързат. Определено не са сигурни как ще успеят да бъдат отговорни родители и какво ще предложат на своите наследници. Не става въпрос за къщи, коли. Понякога, дай боже да не сте го изпитвали, но поне сте го гледали по телевизора, става въпрос за памперси, за пюре и дрешки. За това дали доходът ти не надвишава с лев и двайсет горната граница за детски надбавки. За ежемесечното треперене дали ще ти дадат заплатата, дали няма да те съкратят от работа или няма да закрият фирмата. И като си помислиш за това, предпочиташ да си ходиш сам юнак на коня, вместо да срещнеш гладните очички.
Зная, че тези неща не са интересно четиво. Не ви говоря за фотосесиите на черни и руси хубавици, за футболни манекени или мега лъвици от музикални канали. Говоря за обикновени българи. Някой от тях беше създал в социалната мрежа безумната група “Да накараме младите българки да раждат повече деца”. Как да ги накараме, бре? Да ги насилим, да ги затворим и да раждат ли, раждат... Тъпотията по хората ходи, не по гората. Можем да им помогнем - да видят сами, че имат перспектива. Тук е зарито кучето. Защото децата превъзхождат родителите си по ум, знания и информация. Прогрес му викат. Еволюция. Движение по спиралата нагоре. Обратното на дъното, което година след година все по-яко ще удряме, ще копаме надолу и ще търсим кой-кой-кой ни е виновен. А отговорът виси на стената - “Огледалце, огледалце, я кажи...” Видяхте ли го?
