Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2015 10:37 - OPEK, RUSI[ I NAQALOTO NA NOVI[ SVETOVEN RED
Автор: kolevm38 Категория: Политика   
Прочетен: 1145 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ОПЕК, Русия и началото на новия световен ред image Автор: Уилям Енгдал Всички статии на автора 29.09.2015 09:02 537 С всеки нов ден става ясно, че това, което писах в досегашните си статии, се случва. Държавите от ОПЕК от Близкия изток, включително и Иран, с умелото посредничество на Русия внимателно и последователно поставят основите на новия световен ред. Първата стъпка в тази насока ще бъде, ако те заедно успеят в елиминирането на опасностите за Сирия от "Ислямска държава" и подготвят основата за неманипулирани избори там. image

 

През по-голямата част от зрелия ми живот съм се впечатлявал от огромната енергия, която се крие в недрата на земята и как тази земя се движи почти като жив организъм. Най-удивителни за мен са тектоничните движения и връзката им със земетресенията и вулканите. Това не е унищожението, за което понякога хората допринасят, а чиста енергия. Тектоничните движения са на огромни плочи, от които земята е направена и които са в постоянно микродвижение. При критични обстоятелства учените и геолозите би трябвало да могат да предвидят много време преди настъпването им движението на тези тектонични плочи и да определят къде точно ще се случват тези земетресения.

 

В политическата, а по-точно в геополитическата сфера сме свидетели на огромни тектонични движения, които обаче не са унищожителни. Те включват новите очертания на големите сили на Близкия изток и държавите от ОПЕК, включително Саудитска Арабия, Иран и други арабски ОПЕК държави, които много скоро ще са във видимо стратегическо партньорство с Руската федерация. Това поставя огромно религиозно разделение между сунитите уахабити, суфи, шиити и ортодоксални християни.

 

Това тектонично движение скоро ще причини политическо земетресение, което може да спаси планетата от унищожение, причинено от безкрайните войни, които Пентагонът, играчите от Уолстрийт, от военнопромишления комплекс и лишените от чувства олигарси, които ги притежават, използват като единствена стратегия днес.

 

Русия в ОПЕК?

 

 

В интервю за лодонския „Файненшъл Таймс“ най-силната руска фигура от петролния бизнес - Игор Сечин, изпълнителен директор на държавната „Роснефт“, потвърди слуховете, че монархията на Саудитска Арабия търси официално договореност с Русия за добиване на пазарен дял в този бизнес, дори отива по-далеч, като е готова да предложи членство в ОПЕК, за да се стабилизират петролните пазари. В интервюто Сечин, считан за един от най-близките съюзници на президента Владимир Путин, потвърждава за офертата, направена от саудитците. „Файненшъл Таймс“ е авторитетна медия, която се притежаваше до този юли от групата „Пиърсън“, която е свързана с фамилията Ротшилд, която пък исторически доминира над Royal Dutch Shell.

 

Лондонското издание избира да акцентира върху отказа на Сечин на саудитската оферта. Но е най-препоръчително да се чете между редовете на онова, което той е казал. На търговска конференция в Сингапур, организирана от „Файненшъл Таймс“, той казва: „Трябва да отчетем, че „златният век“ на ОПЕК на пазара на горива приключи. Те се провалиха в проследяването на собствените си квоти. Ако те бяха правилно проследени, глобалните пазари на горива сега щяха да бъдат ребалансирани“.

 

Сечин е наясно с историята на ценовата война на горивата на Саудитска Арабия и факта, че тя е възбудена от среща между Джон Кери и покойния вече крал на Саудитска Арабия Абдула в пустинята Кингдъм през септември 2014 г., където според информацията Кери е накарал саудитците да сринат цените на горивата. За Кери целта е да постави непоносим товар върху Русия, последван от американските и европейските финансови санкции. За саудитците това е златна възможност да елиминират най-тревожното явление в света на доминация на ОПЕК на световните пазари на горива – постоянния ръст на американската продукция на шистови горива, които превръщат САЩ в световен производител на горива за 2014 г.

 

image

 

 

По ирония на съдбата, както казва Сечин на „Файненшъл Таймс“, сделката между САЩ и саудитците и санкциите на Америка се обръщат срещу американските стратези. Руската рубла губи повече от 50% от доларовата си стойност през януари 2015 г. Цените на горивата по същия начин се сриват от $103 за барел през септември 2014 г. до по-малко от $50 днес. Но добивът на горива в Русия се изчислява в рубли, не в долари. Така че, както казва Сечин, доларовата цена на продукцията на „Роснефт“ е спаднала драматично от $5 на барел преди санкциите на само $3 за барел, ниво, подобно на това, което арабските ОПЕК производители като Саудитска Арабия имат. „Роснефт“ не страда от санкциите. Американските шистови горива в същото време са много по-скъпи. Индустрията изчислява, че в зависимост от шистовото поле и компанията, която го разработва, цената на шистовите горива е около $60-80 за барел, за да е сметката на нула.

 

Сегашният трус в шистовата индустрия в САЩ и при перспективата за повишаване на лихвите предвещава изчезване на шистовите горива от САЩ за години, ако не и за десетилетия и инвеститорите на Уолстрийт ще понесат огромни загуби.

 

Развързване на възела

 

Бих искал да направя кратко упражнение за това как може да изглежда близкото сътрудничество между Русия и предвождан от саудитците ОПЕК. Наричам го „развързване на възела“ на контролиране на  потоците на световните горива, които държат света под хипнозата на войни, убийства и омраза твърде дълго време.

 

На първо място, новото групиране между Русия и близкоизточните петролни държави трябва да постигне създаването на стабилни пазарни отношения между тях самите и техните водещи пазари като Китай и ЕС. Александър Меркюрис в много дълбоко разработено становище изказва предположение, че изказването на Сечин пред „Файненшъл Таймс“ може да се счита за първа крачка по преговорите на Русия във връзка с офертата на саудитския ОПЕК.

 

На търговската конференция в Сингапур Сечин отбелязва, че Китай и Русия са постигнали съгласие през същата година за покриване на нужди от горива за идните 20 години в размер на $500 млрд. или по $25 млрд. на година за „Роснефт“. Преди Саудитска Арабия бе най-големият доставчик на горива за Китай, а не такъв, който се движи по волята на пазарите. Сега, независимо от това, което Сечин казва или не казва на „Файненшъл Таймс“, Русия няма основателна причина да не затегне възела над англо-американските горива и да навлезе в сериозни преговори със Саудитска Арабия за изграждане на стратегическо сътрудничество в последователни стъпки.

 

Квотите могат да бъдат разпределени така, че Русия, Саудитска Арабия и ОПЕК да действат като англо-американските компании през 1928 г., за да приключат войните между британската група "Ротшилд", която стои зад Royal Dutch Shell, и компаниите на Rockefeller Standard Oil в търсене на световно надмощие – войни, които се разпростират от Мексико до Баку и от Кувейт до Тексас.

 

Англо-американските петролни войни приключват през 1927 г. на среща в шотландския замък замък Акнакари, който принадлежи на сър Хенри Дитеринг от Royal Dutch Shell. Американските и британските петролни компании официално се съгласяват да „прекратят огъня“, резултатът от което е раждането на гигантски мощния англо-американски петролен картел, наречен по-късно "Седемте сестри". Мирното споразумение, подписано в стария замък, създава най-мощния икономически картел в модерната история. „Седемте сестри“ работят успешно и в единогласие поне до 1945 г.  

 

Техният таен пакт е оформен като споразумение през 1928 г. – Споразумението "Акнакари“. Английските и американските петролни ръководители се съгласяват да приемат съществуващите пазарни разделения и дялове, да създадат тайна световна картелна цена и да приключат с унищожителното съревнование и ценови войни в нещо, което е наречено Споразумението "Червена линия“. Великобритания принуждава отслабената Франция да се съгласи през 1927 г., позволявайки на САЩ проникването в Близкия изток. Червената линия е начертана от Дарданелите през Палестина до Йемен и през Персийския залив.

 

Англо-американското споразумение „Червена линия“ е довело до петролните и световни войни от 1928 насам

 

Историята на тези приблизително 88 години от времето на Англо-американското петролно картелно споразумение е неразбираема, ако не се разберат Споразумението "Червена линия" и последвалите политически събития.

 

Това, което е много вероятно да се случи при сегашните изключителни обстоятелства, е договаряне на сътрудничество между Путинова Русия и предвожданите от Саудитска Арабия производители на петрол в ОПЕК от Близкия Изток, включително Иран, за да бъде създаден нов ред в осигуряването на енергия за света – независим от близо едновековната англо-американска доминация. Ползите от подобен нов световен ред са твърде значими, за да бъдат пренебрегнати от тези, които биха могли да участват в него.

 

Дали Игор Сечин е готов да разсъждава над такива условия или не, няма значение, след като е напълно ясно, че президентът Путин и външният министър Сергей Лавров са готови. Не че Сечин не е в състояние да мисли и да действа по темата, но скорошното изхвърляне на Владимир Якунин, изпълнителен директор на ОАО "Руски железници", показва, че Путин е готов да действа глобално дори това да не се харесва на най-близкото му приятелско обкръжение, стига да е наясно, че го прави за по-доброто бъдеще на Русия.

 

Какво ще спечели от всичко това Русия? Огромни ползи. Каква би била ползата за Русия? Огромна. Ще й осигури най-големия басейн от петрол и газ в света. Ще й осигури сигурни пазари извън сегашната англо-американска военна зона. Русия ще бъде в изцяло нова позиция за преговори по отношение на европейските икономически санкции. Това също така ще преначертае политическата карта на т.нар. Американски век, който започва с края на Втората световна война през 1945 г. и след решението на Труман да хвърли атомните бомби над Япония.

 

В такова съгласие с Русия страните, производителки на петрол, в Близкия изток ще се присъединят като централни партии в разгръщащия се икономически бум, който се заражда в Китайския единен пояс, Един път и Икономически път на коприната - инфраструктурен проект на нови икономически железопътни и морски пристанища.

 

Този проект е вече в развитие и Русия и държавите от Евразийския икономически съюз се съгласиха с Китай да интегрират развитието на железопътните трасета. Развитието на огромни морски пристанища в Мианмар и други обекти около Евразия и Индийския океан ще свърже директно страните от Персийския залив с процъфтяващия нов Евразийски икономически пазар и извън него.

 

Включването на Иран е ключово за всички участници от геополитическа позиция, както и това на Саудитска Арабия с държавите от ОПЕК от Залива, заедно с Египет и всички в един алианс с договорена военна подкрепа от единствената държава в света днес, която може да излезе срещу САЩ, и тя се казва Русия. Това ще сложи край на близо вековни англо-американски колониални войни и разрушения, като сред последните е предизвиканата от Вашингтон и ЦРУ серия от деструктивни „цветни революции“, наречени „Арабска пролет.“

 

Този изцяло нов световен ред, който включва водените от саудитците арабски държави от ОПЕК, Русия, Китай и евразийските държави, става все по-възможен с всеки изминал ден. Държавният секретар Джон Кери, шефът на ЦРУ Джон Бренън и другите американски началници на военни, политически и други щабове, както и различните мозъчни тръстове, всички пари от Уолстрийт, които ги финансират, фамилиите Рокфелер, Буш, Клинтън, Маккейн, Гейтс, Бъфет – всички тези бедни и нещастни хора започват да се чустват напълно оголели, стоящи в средата на студените арктически води, без дори да имат гребло и ледоразбивач, с който да управляват движението си.

 

Мога да им съчувствам за това как се чувстват, но не мога да ги съжалявам по никакъв начин. Тяхното време си отиде заедно с всичкото добро, което те не успяха да извършат. Американците вече закъсняват във възвръщането на страната си. Все пак – не сме ли ние мнозинството? Ние просто забравихме, че можем да бъдем и добри. Трябва да оставим военната матрица зад гърба си.

 

 

Уилям Eнгдал е стратегически консултант на риска и преподавател, притежава диплома по политика от Принстънския университет. Той е и най-продаваният автор на книги по темата за нефта и геополитиката. Горният текст е написан за онлайн списанието “New Eastern Outlook”

Друг анализ на Енгдал можете да прочетете на адрес: http://glasove.com/categories/komentari/news/vashington-zagubi-blizkiya-iztok

 

Превод от английски език: Лияна Панделиева

 

 

 

 

 

 





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolevm38
Категория: Изкуство
Прочетен: 7890034
Постинги: 7858
Коментари: 2110
Гласове: 1968
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31