Може да се каже, че това е предсмъртното писмо на Муамар Кадафи, написано няколко месеца преди да бъде зверски изтезаван и убит от поблесняла тълпа в края на 2011. Думите на Либийския диктатор звучат повече от актуално днес:
За 40 години, може и повече, не си спомням, направих всичко, което можах за да дам на хората къщи, болници, училища, и когато бяха гладни им дадох храна. Дори направих от пустинята Бенгази земеделска земя.
Изправих се пред атаките на този говедар Рейгън, когато уби моята осиновена дъщеря сираче. Опита се мен да убие, но вместо това уби това невинно бедно дете. Тогава помогнах на моите братя и сестри от Африка с пари за Африканския съюз.
Направих всичко по силите си за да помогна на хората да разберат концепцията на реалната демокрация, където народните комитети управляваха нашата страна. Но това никога не беше достатъчно, както ми казаха някои, дори хора, които имаха 10 стайни жилища, нови костюми и мебели. Тези не се задоволиха никога, заради алчността си искаха повече. Те казаха на американците и на други посетители, че се нуждаят от „демокрация“ и „свобода“, но никога не осъзнаха, че тази система е за рязане на гърла, където голямото куче изяжда останалите. Те бяха очаровани от тези думи без да осъзнават, че в Америка няма безплатна медицина, няма безплатни болници, няма безплатни жилища, няма безплатно образование и няма безплатна храна, освен когато на хората им се налага да просят или да чакат на дългите опашки за да получат супа.
Не, няма значение какво съм направил, никога не беше достатъчно за някои, но за другите – те знаеха, че съм син на Гамал Абдел Насър – единствения истински арабски и мюсюлмански лидер, който сме имали от времето на Салах-ал Дин, който доминира Суецкия канал за народа си, както аз доминирах Либия за моите хора. Опитах се да вървя по неговия път за да запазя моя народ от колониалното господство – от крадци, които ще крадат от нас.
Сега съм под атаката на най-голямата сила във военната история и моят малък африкански син Обама иска да ме убие за да отнеме свободата на страната ни, за да отнеме нашите безплатни жилища, нашата безплатна медицина, нашето безплатно образование, нашата безплатна храна, и да ги замени с кражбите в американски стил наречен „капитализъм“. Но всички от нас в Третия свят знаем, какво означава това.
Означава, че корпорациите управляват държавите, управляват света и хората страдат. Затова за мен няма алтернатива, трябва да се изправя и ако Аллах желае, ще умра следвайки неговия път, пътят който направи нашата страна богата със земеделски земи, храна и здраве, и дори ни позволи да помогнем на нашите африкански и арабски братя и сестри да работят тук с нас, в Либийската Джамахирия.
Не желая да умра, но ако с това ще спася тази земя, моите хора, хилядите които са мои деца – тогава нека така да бъде.
Нека този завет бъде моят глас към света, че аз застанах пред кръстоносните нападения на НАТО, застанах пред жестокостта, застанах пред предателството, изправих се пред Запада и колониалните му амбиции. Застанах с моите африкански братя, моите истински арабски и мюсюлмански братя като светлина от морски фар. Когато другите строиха замъци аз живеех в скромен дом и в палатка. Никога не съм забравил моята младост в Сирт. Не похарчих безумно националното ни съкровище, и като Салах-ал Дин, нашият велик мюсюлмански лидер, който спаси Йерусалим за исляма, аз взех малко за себе си…
На Запад, някои ме нарекоха „луд“, „откачен“, но те не знаят истината, за която все още продължава да се лъже. Те знаят, че земята ни е независима и свободна, а не в колониалната хватка. Те знаят, че зрението ми, моят път, беше ясен и, че ще се боря до последния ми дъх за моя народ, за да го запазя свободен. Нека всемогъщият Аллах ни помогне да останем верни и свободни.
Муамар Кадафи, 2011/05/04
Източник: pravda.ru
Здравният министър е тотално превъртял
Фекалните хапчета не са шега
