Бежанските орди ще ни превърнат в катун
За разлика от един мастит социолог/Стойчев , мен пък изобщо не ме е срам, че бежанските орди ни заобикалят.
Дори мисля, че това е единствената добра новина за нас от доста време насам.
Но някои не го разбират. Все едно, по време на световна епидемия, чумата да ни заобиколи, а ние да се вайкаме: „Ела ни зарази, ела ни зарази, искам да се разложа, да се разтека“ и пр.
Обаче ме е страх, че това е временно – съвсем скоро бежанските орди няма да имат друг избор, освен да се настанят тук и да ни превърнат в катун, а сетне и в сметище – във всякакво отношение.
Омръзна ми да слушам вайканията на иначе коравосърдечни типове - за солидарност, съпричастност, милосърдие и пр.
Говорят като едновремешните соц агитатори, на които устите им все мелеха, че трябва да сме солидарни с международното положение.
Един Иван Кръстев, например, който се изживява като визионер най-малкото от калибъра на Бжежински - и той се вайка за чуждите беди, но погледът му все си остава кривоглед за българската съдба. Последното нещо, което интересува подобни хора е българската участ. Кръстев твърди в „Ню Йорк таймс“, че Европа страда от дефицит на милосърдие към бежанците. Намерил къде да го напише - понеже и една думичка не казва, че именно Америка създаде злото, от което сега трепери Европа. САЩ продуцираха бежанския проблем със същата бакалщина, с която се продуцира калпав високобюджетен холивудски филм – калпав, обаче доходоносен. Нещо като „Непобедимите“ – обаче с подзаглавие „От Афганистан до Сирия – голямото насиране“. Да плачеш в „Ню Йорк таймс“ заради „европейското безразличие“ и да не обелиш и една дума за гигантското блато, в което е затънала американската политика от четвърт век насам е направо предизвикателно нахално – блато, в което завлякоха Европа и коварно я изоставиха там. Бирника изостави гламавия Андрешко. Всеки грамотен читател знае провалите на американците в Афганистан, където започнаха отровната си игра с Осама Бен Ладен, сетне в Ирак, сетне с „Арабската пролет“, а сега и със Сирия. Ще повярвам, че хора като Кръстев са смъкнали лакейската кожа, с която са се наметнали, когато кажат половин дума срещу работодателите си. Кръстев, например, е станал смешен в мяукането си срещу Путин, но не съм го чул да каже нещо смислено за идейната безпътица, в която е потънала Америка. Не е ясно, кой нормален човек ще повярва на подобни хора, но те продължават да произвеждат вятър. Бащите им хвалеха по същия начин щуротиите на съветската империя. Днес Америка, при дефицита на солидни доктрини, разчита единствено на мускулите си - и навсякъде оставя следи, позорни за величието й.
…Едно отклонение.
Ще вметна една история – макар и хипотетична, но с голяма степен на достоверност, за да илюстрирам лековерието на нашите политици.
Руският самолет, който прелетял над България, ту го има, ту го няма.
Накрая се оказа фантом някакъв в хипотетичните мозъци на слагачите край Бойко.
Нека си позволим да реферираме един хипотетичен диалог.
Първи министър /външният Митов/: Господин премиер, как ще реферираме, ако някой руски самолет навлезе във въздушното ни пространство?
Премиер: Какво реферираш бе, с това „реферираме“?
Първи министър: Извинявам се два пъти – исках да кажа, какво ще правим, какви ще ги дъвчим?
Втори министър /военният Ненчев/: Сваляме го, бе, ебах им майката руска! Ние натовци ли сме или лукови глави!
Премиер: С какво ще го свалиш, бе, лукова главо – с прашка ли?
Първи министър: Ако реферираме една хипотеза – извинявам се три пъти! – ако си представим хипотезата, че руски самолет осквернява натовското ни небе, най-важното е, какво ще кажете вие?
Премиер: И какво трябва да кажа, според теб?
Втори министър: Бам по самолета … с прашката, извинявам се.
Премиер: Като ви слушам как реферирате с празните си глави, нямам никакво намерение да използвам прашката на Ненчев!
Първи министър: Значи можем да съобщим, че няма да сваляме руснаците и да реферираме – извинявам се четири пъти – и ще представим в подходяща парадигма привързаността ви към хуманните средства в решителния ни сблъсък с Путин?
Втори министър: Обясни ми като на лукова глава, какво значи парадигма?
Първи министър: На теб пък всичко трябва да се реферира, сякаш си някакъв идиот, извинявам се господин премиер…
Премиерът обаче вече го няма – може би открива новия завод за боклук. Тъкмо ще провери, дали в него е предвидена секция за министри с изтекъл срок на годност.
А слагачите започват да го реферират, както си знаят. Асен Агон, булонката на Костов, е първи – „Мляс-мляс, г-н Премиер! Вашата хуманност ще бъде оценена от Историята!“
Мляс-мляс, обаче докато се добере до посланическото място във Вашингтон, където ще си спомни, какви ги говореше доскоро срещу Бойко.
По-засукан е танцът на протестърите: уж дават Бойко на прокуратурата заради фантомния самолет, а всъщност го героизират – и пак мляс-мляс.
Парадигмата на мляскането е единственото забавно нещо в сивото ни ежедневие.
А пък в Кремъл хихикали, докато гледали филма „Ну заяц, погоди“.
…
Да се върнем при ордите.
Българското лековерие лесно прераства в страх, а сетне и в пасивност.
Да направим някои прости сметки, достъпни дори за лукови глави. Коя граница ще пазим сега, когато сърбите и унгарците направиха границите си непревзимаеми? Ние пък въртим успешно прашката срещу Русия. Външният министър Митов скоро ще се скрие в посолството ни във Вашингтон - ни лук ял, ни лук мирисал. Кой, всъщност, ще се разправя с Ордата? Вижте репортажите от буферната зона пред унгарската граница с Австрия и си представете какво ни очаква. Само че ще ни налазят не 9 хиляди бежанци дневно, а десет пъти по толкова. Ген Атанасов пък прозрял онзи ден, че имало лоши сигнали от Турция, много хора се струпвали край границата, бежанците били към два милиона. Добро утро. Че това е ясно от месеци. Обаче – продължава Ат. – щяло да бъде популизъм, ако затворим границата. Популизъм?! Турция ще отпуши въртопа без никакво колебание – това е вън от съмнение. И тогава? Унгарците за броени седмици направиха граничната ограда – ние се туткаме от месеци, понеже някои не могат да изчислят, каква ще им е кирията от нея.
От години празните приказки на политиците ни прикриват нежеланието им да схванат нещо магистрално важно - а то е тоталната ни несъвместимост с Европа, с нейните порядки, с нейният бит, с нейните стандарти. Унгарците са спали с пухени завивки тогава, когато ние сме се топлили с животните в дама. И затова тяхната ограда беше изградена светкавично, а ние пак ще си останем разграден двор – но няма да сме популисти. Сирийците пък били работливи хора - да де, обаче разходете се дори само по софийската улица „Симеон“ и ще научите и доста други неща. По телевизията софиянци се оплакваха, че сякаш живеят в квартал на Дамаск, не ми се видяха много щастливи.
Днес политиците ни трябва да говорят през противогази, за да не изпускат толкова лесно очевидни нелепици. Вече бе казано, че ние не само ще приемаме охотно бежанците, ами и ще ги интегрираме. Министър Бъчварова влезе в ролята на майка Тереза – макар че ние дори собствените си цигани не успяваме да интегрираме, себе си дори не успяваме в интегрираме. И как точно ще го сторим с десетки хиляди хора, които утре Турция ще изстреля насам? Все се питам, не се ли боят поне нощем някои хора от прекомерната си наивност…
Всички мислят за собствените си интереси, само ние се държим като интернационалисти, като коне с капаци. Стига сме слушали празнословци като френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. Той е много сладък дърдоран.Докато адвокатстваше за интересите на една френска фирма, твърдеше, че има „гнили ябълки“ в съдебната ни система и тя трябва да се реформира. Когато обаче неговото протеже, нелепият министър на правосъдието Христо Иванов, провали съдебната реформа, Ксавие не обели и една гнила дума.
Сега е зает да продава нови мъдрости, също гнили.
Тия дни казал по телевизията, че бежанците не са сериозна заплаха за нахлуването на терористи на територията на Европа /!?/. Терористичните актове в Париж не били извършени от бежанци, а от хора, родени във Франция, от френски граждани.
По този начин специалистът по гнили ябълки ни натрапва типичен пример за несмислено говорене: сякаш не е и чувал за драмата в Сарафово и за десетките други атентати по всички краища на света, извършени от подвижни терористични ядра.
Ксавие изговорил и друго: „Бежанците не са заплаха и за социалните системи на Франция и Германия, тъй като във Франция по-сериозният проблем е наличието на 5 милиона безработни. Освен това, тези хора, които идват със семействата си в ЕС, ще останат само няколко години, докато се възцари мир в родината им“.
И накрая, още една гнила ябълка: „Проблемът в Сирия не може да бъде решен с Асад. Това е причината Франция да иска въздушни удари още преди 4 години“.
Тоест – съобщава Ксавие - да дадем Сирия на Ислямска държава, а сетне ще продължаваме с дърдоренето, за да забравят хората провала на „Арабска пролет“ и краха на износа на фалшиви революции
Така говорят тия хора, защото ви смятат за аборигени.
Плевнелиев трябва да измъти орден „Гнилата ябълка“ и да го връчи на Ксавие. Сетне и на мъдреци от други посолства.
Докато по-първите ни хора мълчаха страхливо за циганския проблем, сега са на път да ги сполети и другата беда. Трябва поне ясно да изговорят, че не е справедливо, не е и почтено най-бедната страна в Европа да се превърне в гигантско гето за бежанци. А това е замисълът. Европа неизбежно се разпада, и нас ще ни натикат обратно в ада на изолацията. Ну заяц, погоди!
Автор: Кеворк Кеворкян, източник: www.kevorkkevorkian.com
