• play
•  
• stop
• mute
•  
• max volume

• Интервю на Петър Волгин с Борис Попиванов и доц. Иво Христов

Наблюдаваме края на един еднополюсен свят, но и края на света, какъвто го познаваме след Втората световна война – света, в който беше направен един доста амбициозен опит да бъде решен големият социален проблем на човечеството чрез няколко действия – създаване на социална държава, отрицание на фашизма като обединяваща нишка и идеята социалните проблеми на бедните по света да бъдат оставени на техните държавни ръководства чрез деколонизация и чрез формирането на държави на тези народи, които да държат проблемите на своите народи в рамките на тези граници, а западният свят да получава единствено толкова работна ръка, колкото му е необходима чрез специфични цедки и филтри. Всичко това приключва пред очите ни в момента.

Това каза за предаването „Деконструкция“ по „хоризонт“ политологът Борис Попиванов, според когото ЕС не е подготвен да реагира на ситуацията и затова в него се появяват остри разделения, невиждани досега. Емигрантската криза раздели ЕС на „бедни“ и „богати“, категоричен е ученият. Досега в кризите Германия е имала ясна и твърда позиция, но в случая не знае какво да прави, изтъкна той.

Икономическата интеграция изпревари решаващо политическата интеграция в ЕС.  Политическата, ще не ще, трябваше да обедини европейските народи около вземането на някакви общи решения, докато икономическата напротив – намалява властта на представителните институции и позволява на големите корпорации да използват много по голям ресурс с много по-малки ограничения.

Според политолога, съпротива на статуквото има на много места в Европа, но тя невинаги е ясно формулирана, защото няма готови за вземане идеологически проекти. Визиите за бъдещето са изостанали спрямо социалната практика, но въпреки това все повече се формират политически движения, които не приемат настоящето развитие на нещата. Попиванов е на мнение, че кредиторите от т. нар. „Тройка“ се опитват да се отърват от идеята за демокрация и представителства, изказвайки подкрепа за назначаването на експертни правителства в страните в криза.  Такъв експеримент е имало в Италия след свалянето на Берлускони, припомни той.

Липсата на ясен поглед напред в бъдещето води до връщане на мисленето и реториката от минали епохи, допълни ученият. Въпреки всичко, в най-голяма степен в Европа е обоснована и осмислена идеята за социалност, заключи той. Много е силно и мисленето за политиката през държавност. Затова трудно може да има успешен политически проект без поставянето му в координатите на държава или федерация на такива.

Социологът доц. Иво Христов уточни, че в момента наблюдаваме няколко големи кризи, вкарани една в друга като в матрьошка и  това е кризата на капитализма в начините и формите, които познаваме:

Наблюдаваме това, което се нарича „демонтаж на капитализма“ и го правят самите капиталисти. Пред нас, като през балон, който се издига в небето, от тези световни, транснационални елити биват изхвърлени безмилоство социални тежести като социалната държава, представителната демокрация, политиката, в начина, който познаваме. Въпросът за средната класа вече приключи. Първо тя приключи в Латинска Америка, след това беше унищожена в Източна Европа, а сега приключва и в сърцевината на Западния проект – Западна Европа и Северна Америка. След това ще тръгнат да приключват и други елементи на този известен социален свят като партийната система, демократичната форма на управление.

Проблемът с бежанците не е в натиска, който Третия свят оказва на Първия, а че този натиск показва изгнилостта на Първия свят, коментира Христов.  Живеем в свят, в които неизмеримо се увеличават средствата за манипулация на огромни човешки маси, изтъкна той и окачестви бежанския поток като „перфектно организирана акция“.

Турция показа на Европа, че е в състояние да я дестабилизира, защото очевидно става въпрос за това. Второ, очевидно е че геополитическият ред на Турция съвпада с този на САЩ. По този начин се постигат  каскада от цели и каскада от задачи, а не само една единствена. В момента наблюдаваме допълнително отслабване на единствения възможен конкурент на световния хегемон САЩ – Европа. В момента наблюдаваме подмяна не просто на икономическия и социален модел в Европа, а на цивилизационния и модел.

Според социолога, в настоящия си вариант ЕС е „абсолютно дискредитиран и изчерпал своя лимит на годност“ и ще се появи негова алтернатива.  В момента „се тестват“ две алтернативи, каза той:

Първата, която в момента се тества с бежанците, е Европа да бъде разводнена максимално, да бъдат доунищожени националните ядра и на тяхно място да бъдат вкарани варварски маси от друг цивилизационен ареал, които, от една страна, ще послужат като вируси за доунищожаването на здравите клетки в европейския организъм, доунищожаването на националните ядра със съответните исторически памети, институционална и всякаква друга култура и по този начин Европа да бъде превърната в едно 500-милионно стадо потребители, което да бъде контролирано по класическите начини. Това всъщност се крие зад приказките за европейско правителство, световно правителство.

Украинската криза е била използвана, за да бъдат прекратени историческите връзки между Германия и Русия, изтъкна ученият. Друг инструмент за дестабилизиране на Европа е „максималното индуциране и засилване на вътрешно съществуващите противоречия в европейския проект“.

Не се знае обаче накъде ще се насочат алтернативите.  Китай и Русия не са задали други ценностни и идеологически алтернативи на настоящия модел.  Проблемът на тази криза е, че тя не предлага други визии за излизане от нея.