24.09.2015 • СВОБОДНО СЛОВО

Има една постановка в стария забравен екзистенциализъм. Тя е, че светът е лошо място за живеене не, защото е лошо място за живеене, а защото е единствен.
С навлизането на арабите в Европа и произтичащите от това последици, на нас българите ни се отнема и се отдалечава последната възможност да се спасим от собствените си правителства, политики, преход и дори съотечественици.

Днес вече е безсмислено да се бяга в Европа.

Лишени сме дори от емиграция – и то по време на преселение на народите. Защото Европа ще е същото гето като България, дори по-лошо: ще е все по-толерантна и ориентализираща се.

В края на краищата, Сирийският квартал вече ще е навсякъде – от центъра на София и Женския пазар, до големите пролетарско-ислямски групи в най-големите градове на Стария континент. Засега селата на Европа и нейният Прованс ще се запазят, защото „сирийците“ няма да искат да работят селскостопанска работа, това е познато от Франция.
Европа ще се постарае да ни върне циганите и ще ни задължи да са си наши, а не общи – както го направи Саркози.

Към това се добавя разселването на мигранти, които ще ползват България като гранична гара – малко боклук, малко катун и малки деца. Малки квартали с нови малки джамии, гарантирани от малко неприятни представители на неправителствените организции, които днес идват на власт.

Няма да ни питат или чуят какво искаме.

България загуби суверенитета си, сега губи демографята си. Общественият дебат по темата е недопустим, има ясен диктат какво може да се каже публично. Свободата на изразяване загива и на никой не му се занимава с тая пропаднала страна. А оцеляването е поединично.

Само че, досега бягството имаше цел и това беше Европа. Тя не ни даваше работа, но пък сега ще даде социалните си системи на хора извън Европа. Което нямаше логика, но се случи. Сега Европа просто не е Европа – тя е мащеха за децата си. Това е жестоката обида, нанесена на покорна България, която тепърва ще плащаме.

САЩ и Канада също вече не са опция. За 25 години демокрация американците не ни дадоха визи да отидем и да работим там. Днес обаче ние сме длъжни да нямаме граници. Това също е част от логиката на стъпканата България. Ние не сме равни с държавите, които ни учат на демокрация, те ни карат да правим това, което самите те няма да направят.

Остават Китай, Русия и една Австралия. Китай ни е доста чужда като култура, но пък е неподозирана опция за младите, които няма да са работници в цехове. Русия е огромна и негостоприемна, тя е обидена от двойствената политика на България и нейните недалновидни политици. Остава Австралия, която ще се превърне в новата обетована земя на българите. Тя се държи като путинска Русия, държи на своето християнско минало, има висок стандарт и може да бъде прегърната като едни нови САЩ.

Където и да е – вече ще е доста по–далече. Разпрашаването на жизнената сила на нацията ще продължи на все по-големи разстояния.

А хората, които бяха на 20 през деветдесетте и мечтаеха за нов живот и смисъл ще имат преимуществото в старостта си да видят от първия ред новото робство.

Първо на родината си, после над континента си.

И да се тюхкат като българи от старо време – каква я мислехме ний, каква стана тя

Автор Мартин Карбовски

lentata.com