Дълбока и значима промяна настъпи в Леванта – руската армия започна да воюва срещу терористите в Сирия. Беше създадена руско-сирийска комисия, Русия започна да доставя оръжие, да подпомага с разузнавателна информация и да изпраща съветници и инструктори. Всичко това е малко или много координирано с Белият дом

След като Москва се опита да създаде регионален алианс срещу „Ислямска държава“, в който да се обединят Саудитска Арабия, Сирия и Турция, но това се оказа невъзможно, Русия внезапно трябваше да смени стратегията си. Особено след последните ходове на Турция.

Тя реши, без да посочи адекватен мотив за това, да блокира проекта „Турски поток“, създаде в сътрудничество с Украйна интернационалната Ислямска бригада в Крим (1), чиято цел е да дестабилизира полуостровът. Турция също така започна директно да бомбардира кюрдите, които се бият срещу „Ислямска държава“.

Белият дом също бе задължен да смени стратегията си след последните маневри на ген. Джон Алън, който се съгласи заедно с Реджеп Таип Ердоган да създадат т.нар. „свободна зона“ в северна Сирия. (2).

Най-накрая, Вашингтон и Москва се договориха за премахването на ракетите „Пейтриът“, които бяха в Турция и създаването на Руско-Сирийската Комисия.

Краят на „no-fly“ зоната в Северна Сирия

Ракетите „Пейтриът“ бяха разположени в Турция от НАТО през януари, 2013г., за да  блокират сирийските военновъздушни и да ги държат далеч от турската граница. В резултат на това джихадистите от ал-Нусра (сирийският клон на „Ал Кайда“) получиха възможността да превземат големи части от Северна Сирия и така през лятото на миналата 2014 година „no-fly“ зоната беше изцяло завладяна от терористите.

Така по време на тежките сражения за пограничния Кобане сирийската авиация нямаше възможност да бомбардира „Ислямска държава“ и така сирийските сили бяха принудени да започнат наземна атака, влизайки в изключително тежки и кръвопролитни сражения с терористите, за да спасят градът. В помощ на страната на правителствените сили влязоха и кюрдите, на които Дамаск плащаше редовна заплата и им осигуряваше оръжия.

Ракетите „Пейтриът“ бяха разположени в Турция от Германия и Испания.  Сега те първо ще бъдат модернизирани и изпратени на границата на Русия – в Литва…

Влизането на Русия в Сирийската война

Макар че Русия избягва намесата с военни операции от началото на конфликта в Сирия, сега тя вече инициира създаването на Руско-Сирийската военна комисия. НАТО организира всички събития от последните години в Близкия Изток, наричайки всичко, което се случваше „Арабска пролет“, през бази като Измир в Турция (3) силите на алианса координираха и обучаваха наемниците, които пращат в Сирия, описвайки ги като „бунтовници“.

След няколко седмици много военни съветници от Русия пристигнаха в Дамаск. Бяха доставени шест свръхзвукови МиГ-31 на сирийската власт. Те бяха закупени още през 2007г, но договорът беше временно замразен. Тяхната доставка не е засегната от оръжейното ембарго, тъй като те не могат да бъдат използвани в операции, касаещи спазването на реда и закона, а само за обезпечаване на националната сигурност, в този случай – защита от евентуални военни удари (каквито вече имаше) от страна на Израел и Турция, които активно подпомагат наемниците и терористите в Сирия, когато се налага.

На 30 януари 2013 г. израелските военни сили бомбардираха Центъра за военни изследвания в Джамрая под предтекстът, че унищожава оръжия, принадлежащи на Хизбулах. Всъщност, атаката целеше да унищожи заловени данни от Сирийската арабска армия с данни от сателити на НАТО и друга разузнавателна информация, преди те да бъдат дешифрирани. (4) Операцията беше командвана от израелските въздушни сили, а на терен атакуваха съгласувано от Сирийската свободна армия, които бяха насочвани от офицери от Френският чуждестранен легион.

Тиери Мейсан е френски интелектуалец, основател на независимото издание „Voltaire Net“, автор на няколко книги и колумнист във френски, английски и руски ежедневници по въпроси свързани с геополитическите процеси.

Сега Русия за първи път започна да доставя сателитни изображения на сирийската власт. Бяха нужни пет години, за да се стигне до това решение. Дълго време и многократно наемниците и терористите успяваха да избегнат или да атакуват успешно сирийската армия, черпейки информация от сателитите на НАТО. От шест месеца насам обаче, НАТО спря да подпомага със сателитни данни всички и преся най-екстремно настроените като наемниците от ИД. Сега помага по този начин само на фронт ал-Нусра.

Руските съветници притежават ценна информация, а Русия работи усилено, за да убеди ООН да разположат своя военна миротворческа мисия в Сирия.  Руските съветници в Сирия ще докладват на Кремъл, който също така обмисля възможността за военна операция на Русия в Сирия в сътрудничество със силите на  Организацията на Договора за колективна сигурност. Представителите му ще се съберат в Душанбе, Таджикистан на 15 септември. Подобна идея се зароди още през юни, 2012г. след първата конференция „Женева-1“ (5). Ако това все пак се случи в състава на силите, които ще бъдат изпратени ще има представители от три мюсюлмански страни – Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, които са по-добре подготвени и имат повече опит от руснаците във воюването срещу терористи. Но тогава все още Договора за колективна сигурност нямаше споразумение с ООН за съвместни военни операции от такъв тип. Този проблем бе решен на 28 септември, 2012г. и двете организации могат да инициират миротворческа намеса както в Афганистан, така и в Сирия (6).

Ограниченото и мъчно сътрудничество между Кремъл и Белият дом

Както винаги, сътрудничеството между Москва и Вашингтон има своите лимити и пречки. Двете страни имат сериозни различия по темата за Сирия. Първата и най-витална цел на Русия е да унищожи терористите преди те да се обърнат и срещу нея, а САЩ се надяват да ги използват отново в бъдеще, в други конфликти, както преди да дойдат в Сирия в Афганистан, Босна и Херцеговина, Чечня и Косово.

Изненадващо е, но някои екстремисти от организации като ИДИЛ вече са дори и в Украйна. Те пристигнаха в Херсон и създадоха т.нар. „Кримско правителство в изгнание“.

Видно е, че хода на американците да изтеглят своите „Пейтриът“-и от Турция е капан. Вашингтон ще се радва, ако Русия се замеси продължително и се увлече в сирийския конфликт срещу наемниците и джихадистите. Затова руската мечка настъпва много внимателно.

Автор: Тиери Мейсан (превод: Alter Information)

_