|
40 години след края на войната Виетнам пищно чества победата над САЩ |
|||
|
|||
|
|||
|
|
|||
Огромни пъстри тълпи изпълниха улиците на Хо Ши Мин - бившата столица на Южен Виетнам Сайгон, за да наблюдават пищния военен парад по случай 40-ата годишнина от края на войната със САЩ, предаде АФП. Море от червени флагове заля милионния град, носещ името на легендарния виетнамски революционер Хо Ши Мин (1890-1969 г.), на 30 април. Това е денят, на който през 1975 г. армията на Демократична република Виетнам и южновиетнамските партизани превзеха Сайгон, градът бе напуснат и от последния американски войник и оттогава се чества като Ден на обединението на Виетнам.
Заедно с празненствата и парада, в който участваха 6000 бойци, Ханой не пропусна отново да осъди зверствата на американците в двайсетгодишния конфликт (1955-1975) в опита им да наложат хегемонията на САЩ в цяла Югоизточна Азия.
В парада, излъчван на живо по държавната телевизия, участваха униформени от всички видове въоръжени сили, крак набиваха части на работническата милиция. В тържествен строй преминаха и военни, облечени в униформите и със знамената на частите, превзели Сайгон на 30 април 1975 г.
Младежи дефилираха зад огромен портрет на Хо Ши Мин, лидер на комунистическите революционни сили, премиер (1945-1955) и президент (1945-1969) на Демократична република Виетнам, чието име градът носи от 1975 г.
Гвоздей на тържествата беше копие на танк Т-55, с който силите на Севера нахлуват през портите на тогавашния президентски дворец, днес Дворец на обединението. Парадът бе наблюдаван и от гости от Камбоджа, Лаос и Куба. Не присъства обаче нито един представител от САЩ, като американският посланик Тед Осиус се включи едва по-късно в церемония в консулството в Хо Ши Мин със среща на асоциацията на ветераните.
Отношенията между някогашните врагове обаче се затоплят през последните години, отбелязва АФП. Вашингтон се опитва да спечели Ханой пред лицето на амбициите на Китай за лидерство в региона. Виетнам, въпреки че е управляван от компартия, изостави съветския икономически модел и мина към пазарна икономика, с което страната се радва на просперитет. През 2014 г. търговията със САЩ бе на стойност 36 млрд. долара, а Вашингтон е сред водещите чуждестранни инвеститори.
През 2012 г. БВП на глава от населението достигна 1527 долара, а по прогнози на Международния валутен фонд до 2025 г. икономиката ще бъде 21-вата по големина в света с БВП от 436 млрд. долара и 4364 долара доход на глава от населението.
Обединението става с цената на близо 5 милиона убити
Щурмът на президентския дворец в Хо Ши Мин (бившия Сайгон) от танковете на северновиетнамската армия преди 40 години слага край на най-кръвопролитните войни в следколониалната история на Индокитай, довела до обединението на Виетнам, разделен дотогава на Северен и Южен.
Партизанската война, започнала в края на 50-те години на ХХ век в южната част на страната след поражението на Франция, в Индокитай бързо прераства в международен конфликт. В противопоставянето между марионетния режим в Южен Виетнам и комунистическия Север, подкрепян от СССР и други социалистически страни, пряко се включват и САЩ.
Войната достига своя апогей през втората половина на 60-те г., когато военното присъствие на Щатите се измерва с десетки хиляди бойци, а редовна армия на Севера участва във военните действия редом с южновиетнамските партизани.
Общо във военните действия между 1964 и 1975 г. загиват над 1,4 млн. бойци и цивилни от Северен Виетнам, около 3 млн. южновиетнамски военнослужещи и цивилни. Над 1,1 млн. виетнамци са загинали или пострадали от използваните от САЩ химически оръжия. Жертвите на САЩ са 58 238 убити.
Виетнам, който е бил колония на Франция, извоюва независимост след 8-годишна борба през 1954 г. Тогава временно е разделен по 17-и паралел на южна и северна част до изборите през 1956 г., на които е трябвало да се реши по-нататъшната съдба на страната.
Прозападен режим поема Юга, а комунистически - Севера. Партизанското движение на юг с подкрепата на Ханой е толкова мощно, че постепенно застрашава марионетния режим в Сайгон. Тогава се намесват САЩ. В условията на разрастващата се Студена война те не могат да допуснат загуба на влияние в региона. Още президентът Джон Кенеди (1961- 1963 г.) постепенно увеличава числеността на американските военни съветници в Южен Виетнам, като през 1963 г. броят им достига 23 000 души. Начало на същинската пряка американска военна намеса става при президента Линдън Джонсън (1963-1969 г.). Свои военни пращат Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея, Филипините.
250 км тунели
За ужаса на войната днес напомнят паметните плочи в село Сонгми, където на 16 март 1968 г. американски войници избиват безпричинно 500 мирни жители. Запазена е и 250-километровата мрежа от тунели, в които имало спални, болници, кухни, класни стаи, дори театри. В тях партизаните прекарвали седмици под земята.
Милионите избити виетнамци предизвикват възмущението на американската общественост, антивоенното движение набира голяма сила и има сериозна роля за постепенното изтегляне на САЩ от Индокитай. На 31 март 1968 г. Джонсън в телевизионно обръщение към нацията съобщава намерението си да започне мирни преговори. Следващият президент Ричард Никсън побеждава именно с лозунга за край на войната.
През 1969 г. започват преговори с южновиетнамските партизани, на конференцията в Париж през 1973 г. населението на Южен Виетнам получава правото на самоопределение, а американците се задължават да напуснат територията му.
След мощна офанзива на Севера и партизаните сайгонският режим рухва на 30 април 1975 г., след което се установява Временно революционно правителство. През 1976 г. Северен и Южен Виетнам се обединяват.
|
