Kакви изводи би трябвало да си направи човек от победата на СИРИЗА в Гърция, ако мозъкът му не е промит?
1. Политиката на "остеритет", т.е. бюджетна строгост, се оказа пълна фалшификация. Макроикономическа лъжа. В предпоследната си статия в "Ню Йорк таймс" нобеловият лауреат Пол Кругман се връща към първоначалното споразумение на Гърция с Тройката още през май 2010 г. С точни графики той доказва, че Гърция дори е преизпълнила изискванията за бюджетни съкращения, но резултатът е точно обратен на прогнозите на финансовите чиновници от МВФ.
"Работата е в това, че сега същите хора, които така тотално объркаха последиците от остеритета, отново поучават гърците да бъдат реалисти", пише Кругман. Чисто макроикономически според него чиновниците от МВФ използват "прекалено нисък мултипликатор". С думи прости, под "мултипликатор" тук се разбира с колко ще се свие или ще се увеличи брутният вътрешен продукт (БВП), ако бюджетът съкрати разходите си. Според МВФ БВП на Гърция трябваше да скочи, а в действителност той се срина. Следователно още през 2010 г. Тройката е предписала отрова, а не лекарство.
Да не забравяме, че у нас също се прилагат "мултипликаторите" на МВФ. И също лъжат. Но това е толкова обширна тема, че заслужава цяла монография.
2. Пълен провал на традиционните европейски социалисти, които приеха утопията на неолиберализма, минаха под дъгата и паднаха в дупката на тоалетната.
В Гърция провалът е за голямата партия ПАСОК, която е другарка на нашата БСП. Между другото, доскорошните шефове и на БСП, и на ПАСОК, Сергей Станишев и Георгиос Папандреу, вече не са начело на партиите си. Защото се провалиха. И все пак Станишев е председател на ПЕС, партията на европейските социалисти. А Папандреу е президент на Социалистическия интернационал. Това е достатъчна диагноза.
Провалът на ПАСОК все пак е 10 пъти по-знаменит
и легендарен. През октомври 2009 г. тя спечели изборите с 44% от вота и получи 160 от общо 300 мандата в парламента. На 25 януари 2015 г. тя колабира до унизителното седмо място с 4,68 на сто и жалките 13 мандата. За малко да падне под 3-процентовата бариера.
Малко ми е тъжно за великата лява гръцка политическа фамилия Папандреу. Някъде през есента на 2011 г. написах, че нищо чудно ПАСОК да изключи Георгиос от своите редици. Дали са го изключили, не знам, но на 3 януари той създаде нова лява партия и само 22 дни по-късно спечели на изборите 2,46 на сто от вота. За малко да мине бариерата. Това ме кара да смятам, че още не трябва да го отписваме.
3. Не са виновни гърците, виновна е олигархията. Обикновеният грък не тегли държавен дълг. Тези решения ги взема тесен кръг от 3-4-ма мултимилионери, а те изпълняват указанията на европейските банкери. Гърция бе провалена, предадена и продадена от своя най-тесен елит, който се оказа "пета колона" на европейската финансова олигархия.
Ще напомня, че през 2011 г., когато бе изправен пред драконовските искания на Тройката, премиерът Папандреу поиска този въпрос да бъде решен с национален референдум. Тогава срещу него се разбунтуваха собствените му съпартийци начело с Венизелос, когото "Шпигел" нарече "атинския бик". И въпреки че Папандреу спечели вот на доверие в парламента, в крайна сметка беше принуден от "петата колона" да си подаде оставката. А атинският бик уверено поведе партията си към гроба.
Такъв абсурд може да се случи само благодарение на пропорционалната избирателна система.
Партията умира, но кои са тези 13 оцелели?
Тъкмо нейните убийци, тесният олигархичен кръг, който скрои комплот на Папандреу, отказа референдум на гърците и превърна лявата партия в подразделение на своя основен противник, "Нова демокрация".
И кой смени Папандреу на премиерския пост? Лукас Пападемос, западен финансов агент, един от главните виновници за дълговия капан на Гърция. Както е известно, Гърция изобщо нямаше да влезе в еврозоната, ако нейните финансисти не бяха подправили отчетите за бюджетния дефицит. Тогава Пападемос бе гуверньор на Банката на Гърция и пряко отговорен за тази лъжа. Веднага след влизането в еврозоната стана и зам.-председател на ЕЦБ. Тогава бе длъжен да извади наяве истината, но не би. Искам само да подчертая, че при частните дългови облигации обикновено балканските чиновници вземат процент. Повод за размисъл.
Тъй като Папандреу е историк и нищо не разбира от финанси, през 2010 г. ЕЦБ делегира Пападемос да му ръководи управлението на дълга, преговорите с Тройката и окончателно да загроби родината си в неолибералната утопия. И после, вместо да го разследва, Тройката го назначи за премиер без никакви избори. Казах ли, че това е възможно само при пропорционалната избирателна система?
Защо западноевропейската финансова олигархия натика Гърция в този капан? Много просто -
за да я приватизира на безценица
Гърция има безценни пристанища, плажове, острови, Акропола, Партенона, време е да ни ги продаде! Точно това говореха през 2010 г. видните немски политици. (Виж тук)
Българският медиен мъдрец май е убеден, че преди 2 г. Тройката опрости половината от гръцкия дълг. Всъщност опростена беше половината от дълга към частните банки, едва 50 милиарда евро от общо 360 милиарда. Но от тези 360 милиарда поне 200 са заслуга на частните спекуланти, които сринаха рейтинга и така вдигнаха лихвите поне 5 пъти. Но тъй като котировките на тези книжа се сринаха до 15 на сто от номинала, те направо ликуваха, когато ЕЦБ ги изкупи при 50 на сто и ги избави от лудостта на лакомията им. Сега ЕЦБ обещава да отпусне 1,1 трилиона евро точно за същите цели, ще спасява фалирали деривати.
4. Или леви, или фашисти. Това е алтернативата пред Европа. При тази брюкселска реалност "старите партии" неизбежно се сриват и на тяхно място идват крайните.
СИРИЗА може да е нова, но не "радикална" левица. Нейната програма е точно там, където бяха европейските социалдемократи преди 20 - 30 години. Тогава това щеше да е съвсем нормална, центристка политика.
Ситуацията в Европа днес изумително напомня началото на 30-те години на миналия век – “остеритет”, огромна безработица и дефлация. И абсурдни, неизплатими дългове. Франция и Англия дължат на САЩ, а Германия и на трите – пак Тройка.
В края на Ваймарска Германия, между 1929 - 1933 г., проблемите са били точно днешните в Гърция. Социалдемократите са минали под дъгата и подкрепяли “остеритета”. Широките народни маси потърсили радикални нови решения. И ги намерили в едно ултрадясно цирково джудже, да ме извинят малките хора - тях не наричам джуджета. Джудже е състояние на интелекта и на духа. Ако през май 1928 г. нацистката партия получава едва 2,6% от вота, през март 1933 тя печели 43,9% и Хитлер става неудържим. Отчаяни, хората реагират като стадо. Но пак повтарям, това не би било възможно без пропорционалната избирателна система.
Затова СИРИЗА наистина е спасението на Европейския съюз. Всички крайнодесни партии, които в момента надигат глава на Запад, искат да го напуснат. Утре те ще победят и ЕС наистина ще се разпадне.
Засега само Ципрас предлага точно обратното решение - възстановяване на демокрацията и на нормалната икономическа логика. Лявото трябва да е ляво, а не лява ръка в десен джоб, както го разбират в ПАСОК. И в БСП, дано да се промени.
Четох един анализ, че събитията в Гърция били “провал на пазарната икономика”. Истината е тъкмо обратната – това е нов шанс за пазарната икономика. Провалът на полуделия европейски монетаризъм, който отряза дясната ръка на пазара и поробва населението.
В Гърция това вече се е случвало. През VII век преди Христа тиранинът Дракон налага жестоките Драконови закони, благодарение на които всеки длъжник се превръща в роб. Това довежда Атина до гражданска война и взаимно изтребление. Тогава гърците дават власт на мъдрия Солон, който отменя драконовските закони, освобождава робите и опрощава дълговете. Атина е спасена и тръгва по пътя към демокрацията. Дай боже в наше време Ципрас да се окаже новият Солон. Аз съм голям скептик, но все пак ще стискам палци.
