Общество Боян Чуков: Дали САЩ не искат да вдигнат просперитета си за сметка на европейския? 08:58
BGNES TV

България в момента се намира в изключително драматична ситуация, тъй като в близост до нас се води война. Но не от типа на онези войни като Първата и Втората световна. Сегашната е различна и ние сме част от нея.

А това, което интелигентно и рафинирано наричаме санкции срещу Руската Федерация е понятие, което прикрива същността на водената война - информационно – психологическа, икономическа, хибридна, наречете я както искате. И в случая България се намира на страната на САЩ. Подчертавам – на САЩ, не на Европа. Защото със смяната на ръководството на ЕС, с поставянето на поста дипломат номер едно на Федерика Могерини, бивш външен министър на Италия, нещата не са същите каквито бяха по времето на Барозу и Катрин Аштън. В какъв смисъл? Знаете, че при самото назначаване на Федерика Могерини, новият ръководител на европейската дипломация, тя бе критикувана за меката си позиция по отношение на Русия, че била проруски настроена. Не бих казал, че е така. По–скоро тя се вписва в процеса на отрезвяване в Западна Европа. Може и да няма пряк резонанс, все още, но там, на почти всички високи управленски нива започват да разбират, че стават курбан на САЩ. И бавно, като мощна, но поостаряла ескадрила, се опитват, доколкото могат, да коригират курса в посока на националните си интереси.

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, т.нар. TTIP, за което се водят преговори между САЩ и ЕС, по същество има за цел да изсмуче от Европа жизнените сокове и да ги пренасочи към САЩ. Защо ли? Защото, ако погледнете 10% от износа на САЩ представлява високотехнологичната продукция, 20% - храни, селско стопански продукти и 70% - услуги. Очевидно е, че САЩ са загубили мощния индустриален потенциал, който имаха, особено в първите десетилетия след Втората световна война. Даже в последно време излязоха едни много любопитни цифри. Ние всички сме свикнали да твърдим, че Китай е страна, която е фабриката на света, че дава ниско технологична продукция, а голямата наука, високите технологии са в САЩ, в Западна Европа. Само че така беше.

Извън щампите на инерционното мислене, бих искал да обърна внимание, че в момента 10% от износа на високотехнологична продукция на САЩ отива в Китай, а Китай изнася в САЩ 20% такава продукти. Т.е. Китай в момента вкарва в САЩ много повече високотехнологична продукция, отколкото САЩ в Китай. В областта на научните публикации Китай отдавна е изпреварил САЩ. В сферата на патентното дело нещата са почти изравнени и в следващите няколко години Китай ще изпревари САЩ. И сега, Трансатлантическото споразумение има за цел да върне обратно в САЩ не само капиталите, не само инвестициите, но една голяма част от тези високи технологии, от този научен потенциал, който има все още Западна Европа. Защо? Защото след падането на Берлинската стена САЩ изконсумираха Централна и Източна Европа, а и бившия Съветски съюз. Но понеже РФ започна да сe еманципира, да връща своята геополитическа субектност, прекрати изтичането на капитали, с които бяха свикнали американците, в момента единственото място, което става за усвояване са страните от Европа.

И именно тук можем да разберем нашите политици дали са пряко обвързани със САЩ или са наистина европейци. В понятието "евроатлантически ценности" би трябвало много внимателно да се вгледаме, защото, убеден съм, европейският интерес не съвпада с американския. А България, за съжаление, както казва народът, се прави на по–католик от папата и е по-проамериканска, отколкото голяма част от нашите мощни партньори и съюзници в ЕС. Така че в този план, особено като наблюдавам външната политика на България, установявам, че между министрите на външните работи ,по поредност на заеманата длъжност, Николай Младенов, Кристиан Вигенин и сегашния Даниел Митов няма абсолютно никаква разлика. Различието е само в квалификацията им.

Българският народ натрупа опит, разбра, че зад всички хубави, благи думи, които чухме през последните 25 години обикновено се крие някакъв користен интерес, който има и национална проекция. Не може интересът на САЩ, например, да съвпада изцяло с българските национални интереси или, например, с националните интереси на Франция, Германия... Българите започнаха да стават подозрителни. Информационната война върви с пълна сила по медиите и в мрежата. Отдавна и в Интернет човек вече не може да бъде убеден, че това, което чете е истина.

Преди няколко месеца е правен опит в преводача на Гугъл да се напише: "Сталин не е тиранин", а излиза: "Сталин е тиранин". Би трябвало преводът, независимо какво си написал, да бъде политкоректен, нали? Но, ако напишеш: "Обама не е тиранин" си излиза, че Обама не е тиранин. Друг случай - имаше сигнали от граждани в Западна Европа, пожелали да чуят речта на Путин в Милано – ами не могат да я намерят. Защото има филтри в Интернет, вкарали речта му в параграфа "непристойни записи" в youtube. Виждате, че глобалната медийна среда е изключително драматична и напрегната, а хората с времето разбраха, че често пъти стават жертва на най-обикновени манипулации.

Проблемът с шистовия газ не е нещо откъслечно и само за себе си. Голямата атака срещу въглеводородите е факт, особено - износът им от РФ. Едно от оръжията на американците е точно шистовия газ. За него се твърди, че би могъл да замести руския природен газ и по този начин да се получи прословутата диверсификация. В момента Русия изнася природен газ за Европа по тръбопроводи на определена цена. За шистовия газ все още няма необходимата инфраструктура. Той може да се транспортира с танкери, но тях ги няма. А преди танкерите са необходими терминали, където газта да бъде обработена, за да може да се пусне по тръбите и да тръгне към промишлените обекти и потребителите. Все липси, за чието попълване се изисква време. А дотогава какво правим?

Наскоро се запознах с едно проучване - какво ще стане, ако утре руснаците спрат газта за Европа. Оказва се, че има 4 страни, които на практика ще се окажат в драматична ситуация още в първите 30 дни. Между тях е и България. Държавите, които са по – далеч от руските тръби в Западна Европа като Испания, Великобритания, Португалия, които получават около 10% руски газ, могат да изкарат много повече, до десетина месеца. Но след това, поради факта, че ще получават газ на по–висока цена, конкурентоспособността на тяхната индустрия, на производството им ще се свлече надолу. И не само според мен, именно това е целта на американците - да вдигнат нивото на собствения си просперитет за сметка на европейския. Как?

Има предположение, че след като индустрията в Европа стане неконкурентоспособна, тя може да се устреми на запад. Както навремето тръгна към Китай, особено що се отнася до високотехнологичните производства.

Анализатори правят паралели с периода, когато съзнателно, чрез политически договорки, бяха намалени цените на петрола - според някои обяснения именно заради това се бил разпаднал Съветския съюз. Сега, обаче, да се прави подобна аналогия е абсолютно невярно и ще ви кажа защо. САЩ имат ресурс да поддържат тези ниски цени - знаете, че имаше договорка между Саудитска Арабия и американците, но така те могат да издържат някъде около 6 месеца. Но когато съществуваше Съветския съюз, тогава го нямаше мощен Китай. А днес Китай е огромният съперник на САЩ, не само в икономически план. Китайците имат силна и настъпателна политика в югоизточната част на Азия и в момента. Сваляйки цените на въглеводородите, които изнася и Руската федерация, американците намаляват постъпленията в бюджета на Москва, но от друга страна това помага на Китай. Защото с евтини въглеводороди китайската индустрия става още по–конкурентоспособна и дърпа още по–бързо напред. Получават се скачени съдове - ако на едното място намалее, на другото се качва.

Мнозина вече си дават сметка, че САЩ, заставяйки европейците да участват в санкциите срещу РФ на Европа се нанасят огромни икономически щети. Разкъсват се връзки, отварят се ниши в руския пазар, които, както виждаме, много бързо се запълват от турски производители. Голяма част от "тигрите" в икономически развитите страни в Азия на бърза ръка се наместиха на този пазар. И, ако забелязвате, включително Южна Корея и Япония в момента се гърчат и се чудят по какъв начин хем в чисто риторичен план да следват указанията на Вашингтон, но в същото време - да се опитват да подобрят отношенията си с РФ.

Японците са също страна изключително бедна на енергийни суровини и за тях не е без значение дали от съседен регион ще има постъпления и доставки , които са им изключително необходими. От друга страна, ситуацията, в която се намира света неимоверно ускори т. нар. регионална глобализация. Имам предвид връзките между Русия, Китай, Индия. Пакистан също започва да се включва в тази група много бързо. Отношенията им се задълбочиха и станаха доста динамични. Знаете, че при следващата среща на страните – членки на ШОС, където председател ще бъде РФ, се очаква в организацията да влезе и Индия. Тя започва да гледа с по-голямо внимание и към организацията на договора за колективна сигурност, а знаем, че той е военно – политически блок.

Ако погледнем към горещите точки на света се забелязва нарастваща тенденция за постигане на управляем хаос, от друга страна се прекъсват връзките за износ на въглеводородите от РФ. В Украйна се получава абсолютен нонсенс. Ако си спомняте преди година, година и половина РФ заедно с Германия искаха да станат акционери в газопреносната мрежа на Украйна. Това беше категорично отказано. В момента компанията Бурисма, която контролира тази мрежа е 49% американска, с участието в нея на сина на Джо Байдън. Сами разбирате, че това е почти немислимо – руските въглеводороди да се пренасят през газотранспортна мрежа, контролирана от американците. Точно тук е проблемът и затова руснаците се стараят да изградят газопровода " Южен поток". При неговия старт украинската мрежа остава абсолютно ненужна и не може да бъде ползвана за политически шантаж.

Украйна в момента, която е много близо до България, започва да се превръща в проблем не само за Москва, но и за нас. Наскоро в Източна Украйна при боеве срещу проруски опълченци беше убита от руски снайперист британската гражданка Саманта Лютуейт , която бе с много висок ранг сред радикалните ислямисти, наречена "Бялата вдовица". Тя бе специалистка по организирането на терористични актове, никога не ходеше никъде сама, с нея неотлъчно бе екип, който подготвяше ужасяващите събития с нейно участие. "Бялата вдовица" участваше и при атентата в Найроби. Това показва, че там има организация и се подготвя нещо. Получи се информация, че на територията на Украйна има лагери, където се обучават терористи уйгури от Китай. Какво ни съобщават, всъщност? Очевидно, Украйна бавно започва да се превръща в нещо като ИД, този път между Европа и Руската Федерация. И понеже всичко това е много близо до България няма начин да не се отрази и на нас. Да не забравяме, че българските граждани с мюсюлманско вероизповедание са кротки, трудолюбиви и неагресивни хора, но ако започнат да пристигат терористи, да изграждат спящи звена, да финансират подобна дейност, ние няма как да избегнем драмите.

Дали е възможно размирните времена да ни се разминат? За съжаление, България няма ресурс да генерира тенденции, нито пък да ги прекъсва. Това, което можем да направим е да анализираме ситуацията в детайли, да начертаем варианти, хипотези и прогнози, да набележим мерки в рамките на възможностите си - икономически, финансови, политически, според капацитета на специалните ни служби.

В кадрово отношение също нямаме голям капацитет – практиката показва, че в последните години ръководителите на ключови министерства у нас са едни кухи резонатори, които реагират на импулси, идващи от чужбина. Но колкото и да е критична ситуацията винаги може да се направи някакъв компромис, стига от двете страни да има хора, които да разсъждават в перспектива.

Проблемът е друг - ако до преди няколко години САЩ бяха абсолютен хегемон в света и налагаха на другите страни да изпълняват техните политики, днес Руската федерация вече се еманципира. Военната мощ на Русия стана изключително сериозна и в този момент виждаме, че тя, за да остане субект в политиката й се налага да бъде достатъчно твърда и последователна. В противен случай може да бъде пометена и да се върне в старото състояние, на което бяхме свидетели след падането на Берлинската стена.

Накрая бих искал да добавя, че американската външна политика е приложна геополитика. Целта е винаги една и съща, но пътищата към нея са различни. Практиката, обаче, показва в чисто исторически план, че колкото по-силни са позициите на републиканците във Вашингтон, толкова е по-добър диалога с Москва. Защото е ясен и стратегически. Републиканците в САЩ имат стратегически поглед, защото са нещо като автентичните наследници на основателите на държавата. Защото са хора визионери, които мислят в бъдещето, които възприемат идеите на Хенри Кисинджър. И не случайно той в последните седмици говори за грубата грешка на САЩ в конфронтацията с Руската Федерация, съветва американците да не се занимават с Украйна - нещо, което на този етап демократите не го разбират и продължават да нагнетяват обстановката в региона. Но, не можем вече да не го забележим, за да се върне света в едно по-равновесно състояние вече не зависи само от Вашингтон, а и от Москва, Пекин и Делхи. От Токио и Исламабад дори…

Остава да се надяваме новата архитектура на света да се изгради по правилата на разума, а не чрез разрушения и нови войни. /БГНЕС

---------------------

Боян Чуков, геополитически анализатор.

София / България

---