В средата на август Путин избра Крим, за да обозначи позицията на Русия по главните вътрешни и външни въпроси.

На първо място, изборът на Крим показваше неговото значение за бъдещето на Русия, "Крим може да изиграе уникална обединяваща роля да стане своего рода исторически източник на помирението на червените и белите за окончателно заличаване на раните нанесени на нейния народ от драматичния разкол през ХХ век" – каза Путин.

Това е важно заявление. Путин не е нито за "белите", нито за "червените". Той е за Русия, която не завърши през 1917 г., нито започна през 1917 година. Той е за Русия, която е на хиляди години, за Русия, която ще вземе най-доброто от СССР и Руската империя и ще го адаптира към бъдещото.

Според Путин няма да има изолация, Русия няма да се огражда от света, но общуването, търговията и сътрудничеството с нея вече не е право, а привилегия, която трябва да се заслужи с правилно поведение.

На второ място, Путин засегна най-важния за световната икономика проблем с американския нефтодолар и обеща създаването на нефторубла. Това ще бъде много сложен процес, който ще е най-опасен за световната нефтоплутокрация.

Лидерите, които работеха в това направление – Чавес, Кадафи, Хюсеин са мъртви, а Иран отстъпи тази мисия на Москва.

Така Путин обозначи триадата, на която ще се строи бъдеща Русия – мир в обществото, руска нефторубла и силна армия. Но друг важен елемент от речта на Путин в Крим остана незабелязан. За какво става дума?

Путин заяви, че Русия ще действа по същия начин, както САЩ, но въпросите за денонсиране на международните договори и в случай не необходимост ще излиза от тях.

Ще припомним, че САЩ при Буш-младши излязоха едностранно от Договора за противоракетната отбрана от 1972 година, който беше основата на стратегическото равновесие на планетата чрез заплахата за взаимно унищожение. Последва изграждането от САЩ на ПРО с антируска насоченост.

Преди години доста време отразявах важните за онова време преговори за съкращаване на въоръжените сили и въоръженията в Централна Европа. От тази перспектива бих посъветвал чиновниците в НАТО, да се вслушат в онова, което каза Путин в Ялта, защото то е по-важно от неговата реч в 2007 г. в Мюнхен, когато той предупреди Запада да усмири своите апетити.

Сегашното предупреждение е по-важно, защото засяга глобалната сигурност и основните договори върху, които тя се крепи, особено между Русия и САЩ.

Кои договори Русия може да денонсира в случай на продължаващо изостряне на отношенията със САЩ и НАТО. /б.а. – спираме се подробно на най-важните от тях на стр. 7, 16 и 17/.

1. На първо място, е договорът между Русия и САЩ за съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения на СНВ-3, подписан на 5.2.2011 г., който ограничи разположените ядрени бойни заряди по 1550 за САЩ и Русия, а носителите на междуконтинентални балистични ракети, подводниците и бомбардировачи на не повече от 700 единици.

Това означава, че излизайки от този договор Русия може без проблеми да увеличи своите ядрени заряди до максималното равнище от времето на СССР на повече от 10 000.

2. На второ място, Русия може да излезе от безсрочния договор за ликвидиране на ракетите със средна и малка далечина – РСМД / подписан от Горбачов и Рейгън през 1987 г./.

Договорът задължи страните да не произвеждат, да не изпробват и да не въвеждат балистични и крилати ракети с наземно базиране със средна /от 1000 до5500 км/ и малка /от 500 до 1000 км. далечина/.

Тогава СССР загуби над 300 ракети със средна далечина Пионер /SS-20/ всяка с по три бойни глави с индивидуално насочване с мощност до 1 мегатон с далечина на полета до 5000 км., т.е. цялата европейска инфраструктура на НАТО можеше да бъде унищожена за 7 – 10 минути.

По същия договор СССР загуби над 200 оперативни тактически ракети Ока с далечина 400-500 км, с точност до 30 метра и с мощност на заряда 200 килотона.

Тези ракети бяха разположени в ГДР и ЧССР. Заради това САЩ и НАТО разговаряха с голямо уважение с Варшавския договор, но Горбачов ликвидира и това оръжие.

3. На трето място, Русия би могла да излезе от Договора от 1979 г., забраняващ извеждането на ядрено оръжие в космоса и забраняващ разработката и въвеждането на балистични ракети, базиращи на плаващи средства /освен подводници, на морското дъно мобилни на тежки междуконтинентални балистични ракети и крилати ракети с разделящи се бойни части/.

Още през 1968 г. в СССР бяха въведени на бойно дежурство 18 ракети Р-36, орб. С шахтено базиране, носещи бойни глави от системата на орбитално бомбардиране – т.е. пускът от орбита на бойна глава върху територията на САЩ може да бъде осъществен от всякакво направление като долетното време беше само 2-3 минути. Сега Русия разполага с още по-големи възможности или с друг ход – да се разположат ядрени бойни глави на балистични ракети с дънно базиране близо до брега на САЩ. Технологически това не е проблем, като пускът става дистанционно от Русия.

4. На четвърто място, русия би могла да денонсира и Договора на пълната забрана на ядрените опити от 1996 г.

Ако денонсирането на тези договори се окаже недостатъчно Русия може да излезе от базисния Договор за неразпространение на ядрено оръжие от 1968 г. и след това да обяви търг за продажбата на ядрените бойни глави с носители балистични ракети. Със сигурност в Близкия Изток и Южна Америка ще се намерят кандидати за правят милиарди ако САЩ и НАТО продължат да си играят на санкции или да заплашват Русия с локални войни Москва ще стартира процеса на денонсиране на договорите.