Бързаме бавно към Третата световна война

В последно време диалектиката от Студената война отново се възроди. До голяма степен и идеологическите рамки от Втората световна война отново взеха място в медиите и дневния ред, което идва да напомни на по-младите, че тази глобална война не беше чак толкова отдавна, че мира след нея беше изграден чрез спускането на една „желязна завеса“, която условно раздели света на две: Изток и Запад. Малките пешки като България се мятат ту в диаспората на Изтока, ту в тази на Запада. Същественото обаче сега е как ще се договорят Русия и САЩ, за да си поделят Украйна мирно. Иначе трябва да се напомни на нашите политици, че във вицовете винаги съдбата на света се решава от руснак, американец и…бай Ганьо. Но само във вицовете! Тъй че – сега си спомнете народната мъдрост: „Да би мирно седяло…“.

Фронта на информационната война, водена между медийните корпорации контролирани от САЩ и Русия е може би най-ожесточен след разпада на Варшавския договор. Докато САЩ използваха крайнодесните радикали, които идваха въоръжени на „Майдана“ в цяла Източна Украйна, която е традиционно про-руски настроена, се вееха знамена със сърп и чук.

Илюзиите на Европа, че играе някаква роля в събитията в Украйна трябваше да бъдат приключени с репликата на Виктория Нюланд, пом. държавния секретар на САЩ, която лаконично заяви, че „ЕС може да си го начука“. Дори някои анализатори смятат, че целта на САЩ в Украйна не се изчерпва с проправянето на икономическите и военните си интереси, а с противопоставянето на Русия и енергийнозависимата от нея Европа. На САЩ не им пука особено за ЕС. За американците европейците не са достатъчно войнствени, винаги може да са още по-послушни и поради възможността държавите от Стария континент да имат разногласия дали да подкрепят едно или друго искане на Вашингтон се оказа нужно лидерите им да бъдат подслушвани. Но това вече е стара история. Обама се извини на Меркел и останалите и обеща повече да не прави така. Те му повярваха и отдавна забравиха за това, сега заедно Европа и САЩ налагат икономически санкции срещу Русия и държат Западна Украйна. Тук обаче условията са две – реално Европа няма никакъв глас, оставена е да си мисли така, за да не се удари по егото на гордите западноевропейски американски марионетки. Второ – Европа е последната, която има ползи от санкциите срещу Русия. Разбиха се и две илюзии на „евромайданците“ – членство в Евросъюза и военна защита от САЩ. И двете им бяха отказани. Дори въпреки присъединяването на Крим в рамките на Руската Федерация Обама категорично заяви, че няма да праща военни в Украйна, които да я защитят от евентуално навлизане на руски части. И това е логично – защо да се поставя на ръба на пряката война с Русия, след като е ясно, че Путин няма подобни намерения. Колкото до членството на Украйна в ЕС – кой въобще си представяше фалиралата Украйна и още петдесетмилиона от тъй презираните източноевропейци в съюза?

Изглежда че Запада успя от втория опит с Украйна. Първата „Оранжева революция“ не доведе желаните резултати. Реално икономическата колонизация на Западна Украйна и заробването на цялата страна, освен ако тя не се разпадне на федеративен принцип, което е най-добрия възможен вариянт за мирен изход от кризата и успокояването на Русия и САЩ, с дългове към МВФ са просто бонуси. Реалната цел е геополитическа – откъсването на Украйна и превръщането й в плацдарм за война срещу Русия. Очилата на Яценюк сега са вечно запотени, тича наляво надясно и едвам смогва да изпълни всичко: асоцацията в ЕС, подсигуряването на интересите на американските и европейски „инвеститори“, разполагане на ядрено оръжие в Украйна и напускането договора за неразпространение на ядрени оръжия и прочее…

И на този фон някой обвинява Путин, че защитава интересите на Русия ли? След като про-западното правителство, инсталирано в Киев и непризнато в цяла Югоизточна Украйна направи всичко възможно да подари страната на Европа, която уж щеше да приеме страната в Европейския съюз, но вече беше дадено да се разбере, че това няма как да стане, Русия пък реши да си вземе своя подарък, който Хрушчов даде на Украйна. Крим. Оставяйки шегата настрана обаче, реално в Украйна Русия получи сериозен удар. Освен НАТО-вските бази, разположени в опасна близост до Русия, сега НАТО опита да присвои една съседна на нея страна и да излезе на границата на Русия.

Не съм бил в Близкия Изток, но там сега със сигурност е пълно с фъшкии. След като САЩ успешно дестабилизираха целия регион с учтивото съдействие на Израел и НАТО и една-две арабски държави, богати на петрол, се оказа че хаоса, който създадоха не могат да контролират. Путин завърши миналата година с редица успехи в Близкоизточният регион. Сирия и Украйна са обвързани. САЩ и НАТО изгубиха инициативата в Сирия, Асад се оказа по-корав, отколкото смятаха, че е, а и Русия и нейния основен партньор в региона Иран не позволиха свалянето му и подпомагат режима в борбата му срещу финансираните и обучени от НАТО брадясали главорези, навлизащи през Йордания и Турция в Сирия.

Тази седмица Путин изпрати ултимативно писмо до някои европейски правителства, включително и българското, в което ясно се казва, че е възможна нова газова криза, породена от събитията в Украйна и действията на САЩ и европейските й п….артньори. Словакия щяла да прекрати доставките на руски газ, смело заяви премиера на могъщата европейска държава. Той обаче не спомена откъде ще доставя газ – може би и той ще ходи до Катар. А най-вероятно ще прекупува руски газ от друга европейска държава, ако въобще се усмели да извърши подобна глупост. Но Русия има и по-добър начин да окаже натиск над САЩ, Европа и Израел. И той е чрез последната държава, която изяви желание да се присъедини към БРИКс – Иран.

Путин има основна роля в преговорите по ядрената програма на Техеран. Барак Обама реално не знае какво да прави и какво иска, а още повече го обърква Конгреса, в който про-израелското лоби доминира и не само не иска преговори и мирно решение, а налагането на нови санкции, които ще провалят шанса за мирна договорка. Израел няма изгода от мирните преговори, а от това да насъска САЩ за война срещу Иран и то преди да е станало късно, когато официално Русия и Иран ще са не просто партньори, а съюзници в региона.

Путин извади скрития асак от ръкава си още преди няколко месеца. Той форсира сделка за изкупуването на голямо количество от иранския петрол, който е под запрещението на осакатяващите икономически санкции наложени над Иран от Запада и които ограничиха до максимум износа на петрол, на който разчита основно иранската икономика. Сделката практически ще обезсили икономическите санкции. И най-важното с нея и евентуално присъединяване на Иран към БРИКс на Иран няма да е нужно да се договаря със САЩ по ядрената си програма. Ако искат гордите перси може и да решат наистина да създадат ядрено оръжие.  А тогава ще е много късно, най-вече за Израел. При евентуален глобален конфликт да се готвят и „могъщите“ държави-сателитчета като Румъния, България и Полша, които с радост приемат американското „Евро-ПРО“, част от ядрената обсада над Русия, или американските бази. Те ще са мишена, която не само Русия, но към 2020г. най-късно и Иран ще има потенциала да удари.

Автор: Уго Чан