/Поглед.инфо/ Ще запомня четвъртъкът на 24 юли 2014 г. Денят за мен започна с изненада. Още преди да вляза в сградата на Народното събрание, информиран колега ме уведоми, че министър-председателят Пламен Орешарски, чиято оставка предстоеше да гласуваме, не е оттеглил проектозакона на МС за актуализация на бюджета. Нещо, за което, много смутен и объркан, само ден преди това, на среща с парламентарната група, се мъчеше да ни убеди финансовият министър Петър Чобанов. От тази среща с него остана в душата ми блудкавия привкус на неовкусена салата. Не че обичам подправените неща, но толкова очевидна бе пренастройката в критериите и предпочитанията на кабинета, че се улових да казвам на глас: пак ни пуснаха по пързалката.

Най боли да те ритне бос циганин

Огледах се и срещнах недоумяващите погледи на колегите, когато г-н Чобанов заяви, че пак ще говори с министър-председателя, но доколкото го познава, той едва ли ще оттегли внесения в НС законопроект. А нали, божем, мандатоносителят сме ние?

В пленарната зала народните представители на ГЕРБ вече бяха заели местата си; ДПС бе в пълен състав, присъстваха дори и десетина души от „Атака”. Някой по-прозорлив фотограф, струва ми се, би могъл да направи успешна фотосесия от образи в диапазона от превъзбудата на очакването в ГЕРБ, през гузността на депутатите от коалиционния ни партньор ДПС, та до такива като мен в „Коалиция за България”, които освен че бяхме гневни, изпитвахме и угризения, че не можем да попречим не на оставката, която предстоеше да бъде гласувана, а на грубата комбинация, която се оформяше пред очите ни: новият политически съюз между ДПС и ГЕРБ, който щеше да има, и ще има за цялото ни общество тежки последици като съюз на криминално-политическата компонента и етно-антибългарската съставна в политическия живот на България.

Не че бяхме изненадани от подобно развитие на нещата. От дълго време ДПС преяждаше с власт и когато в „Коалиция за България” им се озъбихме, просто апетитът им бе станал нетърпим, остана ни след това единствено да наблюдаваме как Лютви Местан сложно, усукано, гузно и коварно понаглася топката за прословутия депесарски шут. Сиреч, казано на майчин език, бяхме хаберни, защото знае се – най боли не когато те ритне ат, а когато го направи бос циганин.

Та г-н Местан тупаше топката, а ние се питахме кой надува гайдата. Това продължи, докато се разбра, че трима американски сенатори – Джон Макейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън, пристигнаха на посещение на добра воля в София. Посетиха една-две политически централи, срещнаха се и с министър-председателя Пламен Орешарски, след което се разбра, че: спираме строителството на „Южен поток”; че междуличностната свада между двама доскорошни съдружници – Цветан Василев и Делян Пеевски, прераства в криза в КТБ; че тя повлича крак и вложителите се втурват да теглят парите си и от Първа инвестиционна банка; че БНБ излезе с декларация за финансова стабилност, но с това само наля масло в огъня; че президентът Росен Плевнелиев свика Консултативен съвет колкото и той да добави съчки към запламтялата клада. И както се казва, българският билет за ада, още малко и ще бъде чекиран.

Защо ги разказвам тези етапи на многоходовия политически снукър? Разказвам ги, защото зад задаващия се тогава, пък и сега, зловещ съюз наднича пак нашта мъка ненаписана; пак ограбване на спестяванията на хората; пак фалит на фирми, безработица и глад, и над всичко това, и над всички тях, разбира се, черешката на тортата – властта! Власт като вълчи нагон! Като условие за безнаказаност; като дебела филия с мас, както би казал Бойко Борисов. Или като удобен повод за разправа с основния опонент – „Коалиция за България”, БСП и разбира се, Сергей Станишев.

Не ви ли се вярва?

Добре, ето какво се случи по-нататък на въпросния Консултативен съвет. БНБ, в лицето на подуправителя Калин Христов, предлага като финансов инструмент и подход за решаване на кризата т. нар. банкова ваканция. Неговото предложение с подозрително единодушие е прието и от представителите на ГЕРБ Владислав Горанов и Ивайло Московски, и от г-н Йордан Цонев от ДПС – председател на Комисията по бюджет и финанси в 42-рото НС.

Ако читателят не знае, нека запомни, че българското общество се размина с челен удар в дрейфащия айсберг на политическата злонамереност. И че това щастие се дължи на себеотрицанието преди всичко на Сергей Станишев, на проф. Румен Гечев и на още неколцина непримирими представители на БСП и „Коалиция за България”.

Ваканцията като понятие по принцип е нещо приятно. Но банковата ваканция е кошмар. Това означава пълно замразяване на паричните потоци; това означава фалит на фирми и колапс на цели отрасли... Но най-дебелият каиш остава за хората: неплащане на пенсии, заплати и прочие. Липса на пари за храна, за лекарства. Това означава чиновниците – на улицата, полиция, съд, военни, болници, транспорт – мъртвило. Това означава цялата държава да бъде превърната в инфекциозна болница, посещенията са забранени – това туризъм, море и планински курорти, забрави! Какво следва? Разбира се, следва оставка на правителството. После зловещата ваканция свършва, както е и започнала, внезапно. И хората се втурват – една част към банките да теглят вложенията си; друга част – добре направлявана, към парламента! Нататък е ясно. Полиция, заграждения, павета, бели автобуси и всеобщото „мамка им на комунистите, окрадоха България”. И кой ще я спасява? Как кой? ГЕРБ, разбира се. И ДПС! – зер, олтарът на отечеството изисква жертвоготовност. И никакви избори! Коланите до дупка и да не сме чули за надбавки, за евтин ток и прочие шменти-капели! И кой ще плаща сметката? Ще я плати вечният заподозрян – БСП и „Коалиция за България”. Щели да спират растежа на цените на тока, ще ми въвеждат швейцарското правило за пенсиите, ще повишават майчинските, и парите за надбавки за дете ученик! 13 милиарда раздадоха за една година на 4 милиона българи. Младежката безработица ще решават? Долу! Това са комунистически прийоми! За народа щели да работят? Нека той сам работи за себе си, а ние ще управляваме! Я сега актуализирайте бюджета барем с 5 млрд. лева! НЗОК – с 375 млн. лева! Гласувайте и право на служебното правителство да тегли заеми, а ние ще управляваме както си знаем.

Поувлякох се над белия лист и твърде много напреднах с материала. Но да се върнем в

четвъртък, 24 юли 2014 г.

Междувременно в пленарната зала влезе правителството. По навик понечих да стана. В лявата половина, народните представители, прави, ръкопляскаха. За разлика от мен, колегите не знаеха, че проектозаконът на МС за актуализация на бюджета няма да бъде оттеглен. Дясната половина скандираше „оставка” и „победа”. Най-невъздържаните от тях дюдюкаха. Започнаха дебатите. Политическо слово, стегнато и точно, от името на ПГ на „Коалиция за България” произнесе председателят й Атанас Мерджанов. За всеобща изненада на трибуната застана и Цветан Цветанов. Няма да разказвам словото му, не ми беше интересен. Но всичко, което написах дотук, е заради това, че вниманието ми в този момент бе насочено към председателя на ДПС г-н Лютви Местан. Инстинктът ми подсказваше, че ще има нещо в словото му, което няма да е като друг път, просто усукано, неясно и лукаво. С други думи, намирисваше ми на политическа провокация. И не се излъгах. След общите фрази, че „кабинетът не си отива заради пресконференцията на ДПС в „онзи четвъртък”, г-н Местан беше решил да подчертае атлантическата и европейската същност на ДПС. И използва за пример решението на Народното събрание от 22 октомври за забрана на продажбата на българска земя на чужденци, което той нарече престъпно. Като змийска кост се забиха в сърцето ми думите му. Той свърши, и от редицата, на която стоя, трима души едновременно вдигнахме ръце за реплика. Емил Георгиев, проф. Методи Теохаров и моя милост, Минчо Минчев. Сега, когато връщам назад филмчето на онези минути, виждам как парламентарната ни група зашумя като кошер. Чуваха се гласове: нали се разбрахме, без реплики, стига вече, няма да ни стигне времето за основните изказвания, толкова е важно да спазваме дисциплината. Междувременно Емил Георгиев изразходи своите две минути, доказвайки на г-н Местан, че това правителство не е било правителство на малцинството. Видях, че след него проф. Теохаров се запъти към трибуната и заговори за българската земя. И Деница Караджова, и Жельо Бойчев ми повтаряха – няма смисъл, недей, има по-важни неща. Председателят Миков така и не спомена името ми, някой, изглежда, му беше дал знак да продължи нататък. Струваше ми се, че от яд ще се пръсна откъм гърба. Не се ядосвах на колегите си, те бяха прави. За свършеното в областта на здравеопазването наистина накрая останаха само 45 секунди. Пет минути от общото време обаче изяде Мартин Захариев, който говори за електронното правителство, науката и фирмите, които щели да го правят, а така и не успели. Колегите роптаха срещу неговата самоцелна изява, неподчинена на общия план на парламентарно поведение. Но човекът нали не е коалиционен партньор като мен, а представител на гражданската квота – неговото мина и замина, нейсе.

За динамита на обидата

Сега пиша това, което исках да заявя от парламентарната трибуна. И да уверя почитаемия читател, че го правя не като извинение и като предпремиерно представление, а като невъзможност да сдържа в себе си динамита на обидата, която ако не изговоря, ще пръсне сърцето ми.

И така: г-н Местан, аз добре познавам култа на турската традиция към словото. Вярно, повече към писаното, отколкото към говоримото. От парламентарната трибуна и Вие често свидетелствате за тази традиция. И защото виждам как се опивате от думите си, аз разбирам, че знаете и тяхното значение. Това ми дава правото да ви обвиня в политическо провокаторство.

Категорията престъпност, г-н Местан, подхожда повече на партия, зачената в грях към Българската конституция и предателство към българските национални интереси.

Категорията престъпност, г-н Местан, подхожда на тази партия, която не скрива, че е наследник на т. нар. ТНОДБ, терористична група, която взривяваше вагони за майки с деца, гари, сладкарници, курортни плажове и хотелски комплекси.

Категорията престъпност подхожда на партията и нейното високо изявено ръководство и членове, които се възхищават нескрито от тези „герои”, които строят чешми в тяхна памет, почитат ги и се заканват от тази парламентарна трибуна, че ще изучаваме примера и живота им в учебниците по история.

Категорията престъпност, г-н Местан, повече подхожда на партия и нейните най-висши представители, които нагло заявяват, че обръчите от фирми са тяхната политическа броня и същност. И че те са инструментът, който раздава порциите на властта в тази страна. Вие, г-н Местан, не трябва да забравяте, че сте в Българското народно събрание единствено заради великодушието на българския народ. Защото няма друг народ, който след Батак и Перущица, след Бояджик и Стара Загора, след сечта в Армаганската долина, Илинден и разорението на тракийските българи може да стиска зъби и да търпи, когато от тази трибуна му внушавате вини в геноцидни измерения. Този народ изтърпя гаврата с новата си конституция. Изтърпя писмото на министър-председателя на Р Турция Месут Йълмаз с настояване за регистрирането на ДПС в политическия живот на България. Изтърпя намесата на посланиците на великите сили, които се застъпваха безпринципно за една етническа партия, и когато тя наля снага, паразитирайки върху добродетелите на тази етническа група, която уж представлява, заговориха обратното – че няма нищо по-лошо от партия на етническа и верска основа. Този народ, уверявам Ви, г-н Местан, не е простил разсеяността на Конституционния съд през 1992 г., който остави открит въпроса за юридическата изрядност на партията ви спрямо законите на България.

Аз разбирам Вашите изтънчени тестове относно притъпената в годините на прехода чувствителност на българския народностен организъм към подобни упражнения като Вашето, единствено като перверзия на духа и всепозволеност, която Вие вярвате, че може да остане безнаказана.

Аз Ви обвинявам от тази трибуна в политическа провокация.

Наглостта, с която прикривате мнимата си евроатлантичност обаче, Ви издава. Вас не Ви вълнуват нарушените права на европейските граждани, които нямало да могат да закупуват българска земя и което Вие наричате престъпление. Вълнува Ви съдбата на фондовете, съдбата на фирмите с участието на подставени лица, изкупуващи българска земя във ваша и на съседите полза, с нечисти помисли и с нечисти пари. Не се старайте да ни хвърляте прах в очите. Ние знаем, че за да избегнете категорията етническа, вие сте привлекли презрените български конашки чорбаджии. Ние знаем, че пазарувате смело и сред беднотията в циганските квартали и гета, но презрението на народа към конашката измет е неизменно и през годините, и през вековете.

Това е.

Писа ръката ми, и боже, олекна ми на сърцето. Амин.

Източник: Поглед.инфо

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели

Публикувано на
29.07.2014 @ 22:13

Автор: Минчо МИНЧЕВ, народен представител от КБ, председател на ПП „Нова Зора“

Видяна: 3540