Автор: Артьом Хачатурян*

Превод: Румен Воденичаров

Обстановката в Украйна се развива с поразителна бързина. Само преди половин година никой не можеше да си представи присъединяване на Крим към Русия, а днес вече (или поне в обозримо бъдеще) се откъсват и Донбас, и целият Югоизток. Някои аналитици в Русия предсказват, че това не е всичко, защото процесът ще достигне и Киев – „майката на руските градове”.

Властите в Киев, както  техните господари на Запад и опонентите им на Изток, внесоха своята лепта в украинската криза. Без колебание може да се каже следното: в историята никой, дори знаменити индивиди, не е успявал да противостои на логиката на историческото развитие. Така че на Турчинов и Яценюк заедно с Обама и Камерън едва ли ще се удаде да предотвратят това, което е неизбежно.

Не могат да се пренебрегват и субективните фактори, които се оказаха силни катализатори за разпадането на Украйна.  Става дума за крайно ограниченото мислене на хората, занимаващи се с геополитика в западните центрове.

Нека вземем например Виктория Нюланд или Катрин Аштън. От малки и двете са ги учили, че, първо, не трябва да допускат възраждане на Русия, второ – че Русия може да се възроди като велика държава само заедно с Украйна, и следователно, третото е:  да не се допуска какъвто и да е съюз на Украйна с Русия. Това са тези три точки, които блестящо са усвоили западните „стратези”. Но да помислят какво ще последва, ако се реализират тези три точки, те, както забелязваме,  не са си дали  труд. Не съм сигурен за Обама и Бжежински -Кисинджър, но еврокрасавицата Аштън и американската й колежка Нюланд не можаха да си дадат отговор на най-прости въпроси. И се провалиха.

Не беше особено сложно да се проумее, че единствената възможност да остане  Украйна извън сферата на руския контрол беше да се остави всичко така както бе до 2013 г. т.е. да не се тласка цялата страна в антируските западни структури, а да се запази статуквото, което съществуваше при предишните четири  президенти на Украйна, политиката на които се определяше от Запада, а икономиката се спонсорираше от Изтока. Не стига че не разбраха това, но замислиха още и преврат с въвличане като ударна сила на нацистката бандеровска паплач. На какво всъщност разчитаха в Киев и  Западът? Че руснаците в Крим и на Югоизток ще се примирят с Ярошите и Тягнибоците?

Сега ситуацията кардинално се измени. Твърдоглавата и тъпоумна западна политика за присвояване на Украйна претърпя крах. Украйна практически вече не съществува, а бездарната западна операция стана мощен стимулатор за възраждане на величието на Русия и на първо място – на руския дух.

До този момент ние говорихме за явни и очевидни неща. Но съществува и друг нюанс, свързан с подводните рифове на западната геополитика. Да обясняваме всичко само с примитивизма на мисленето на западните стратези (Нюланд, Аштън или Кисинджър с неговото обкръжение) не би било  сериозно. По-трудно е да си представи човек, че инициирайки украинската драма с включването й в „Източно партньорство” и „Асоциация с Европейския съюз”, и след това с провокиране на бандитско-националистическия русофобски преврат, те не съумяха да предвидят всички последствия и на първо място реакцията на Русия и рускоезичното население на Украйна. Тогава на какво са разчитали геополитическите играчи?

Мисля, че може да се отнесем с цялата сериозност към казаното тези дни от Збигнев Бжежински. „Учителят” е казал, че „би било добре да се превърне Украйна в един Виетнам, който да вгорчи живота на Русия.” Звучи доста  рационално от гледна точка на западните интереси. На тях не им се удаде да запазят Русия като свой суровинен придатък от епохата на елциновия бардак, нито да разкъсат Русия по подобие на СССР. Русия се изправи, а в руснаците се пробуди националното самосъзнание. Защо да не се пресече този бърз подем с един аналог на Виетнам, още повече, че Украйна е под носа на Русия и на световния полицай няма да се налага да  прави нищо особено.

Що се касае до вътрешно „виетнамизиране” на територията на Украйна, то този процес е неизбежен и едва ли ще подлежи на контрол. Вашингтон няма и да преговаря за контрол, защото важното за тях е хаосът  и проливането на кръв, което да увеличи търсенето на долара, респективно да наруши ефективното развитие на Русия. Разбира се Вашингтон не се интересува изобщо  от щетите, които ще понесе Европа от виетнамизиране на събитията в Украйна. И най-странното  е, че до този момент Европейският съюз сляпо следва фарватера на САЩ и не се замисля за кошмара, който скоро може да започне в съседство с него.

––––-

*Артьом Хачатурян (Артем Хачатурян) е публицист и издател от Армения. Автор на книгата «Либеральная трагедия в форме сонатного аллегро» («Художественная литература», 2014). Директор на Център за политически изследвания. Сътрудничи със статии на редица арменски и руски издания. Живее в Ереван.

Източник: literaturensviat.com