Тя започна разказа си отдалеч, от средата на 80-те години. Тъкмо тогава, по времето на Горбачов, жителите на републиката разгърнаха широко движение за независимост, наречено Народен фронт. Той бе наистина народен, подчерта Светлана Мостовая:

- Подкрепиха го всички социални и национални сили в Латвия. Целта беше да се създаде независима държава. Затова, когато през 1990 г. беше обявен референдум за излизане от СССР, повечето гласуваха „за”. Една от причините беше, че икономиката на Латвия в онзи момент беше толкова стабилна, развита и многостранна, че ние смятахме, че напълно ще можем да съществуваме като самостоятелна държава. През 1991 г. стана разпадането на СССР. Латвия, както и другите съветски републики, стана независима държава. Изглеждаше, че това, за което се бореше Народен фронт, се осъществи. Но… скоро започнаха да  затварят предприятия, настъпи безработица.

Активистите от Народен фронт постепенно бяха отстранени от ръководството на страната. Скоро те вече не бяха нито в парламента, нито в правителството. Затова пък се появиха други, някои от тях пристигнаха от чужбина, например, Вайра Вике-Фрейберга, която избраха за президент. Тези хора все повече определяха политиката. На всички ни стана ясно, че ни подготвят за нещо. Това нещо беше Европейският съюз.

В началото на 90-те г. хората в Латвия не бяха против да станат членове на този съюз. Но новите ни политици започнаха странна икономическа политика: свиваха или затваряха някои напълно рентабилни и конкурентноспособни предприятия, въвеждаха квоти за износ и внос, например, много строги квоти за износа в Русия. И все повече ставаше ясно, че вместо нас и нашето правителството решава някой отвън. Това предизвика недоволство.

Затова, когато ни предложиха да влезем в ЕС през 2003 г., евросъюзническите настроения сред народа бяха много по-скептични в сравнение с 90-те г.

Но всичко вече беше решено. Имаше преговори в Хелзинки през 1999 г., за които латвийските медии информираха крайно слабо. В Атина през април 2003 г. фактически беше подписан договорът за присъединяването. Останалото бяха формалности. Това личеше и от изказването на президента, в което тя даде да се разбере, че ако резултатът от гласуването за членството в ЕС бъде отрицателен, ще се наложи гласуването да се проведе след известно време отново… и отново…

Резултатите от референдума не бяха блестящи. Официално повече от една трета от населението е гласувало „против”. В действителност, доколкото ми е известно, „против” са гласували много повече. Ето така преди десет години Латвия влезе в Европейския съюз.
Цялото: http://bulgarian.ruvr.ru/news/2014_07_16/10-godini-v-Evropejskija-sjuz-kak-Latvija-vleze-v-ES-3062/