Победата на консерватора-националист заби нокаут в подпухналата физиономия на глобализма
От Магдалена Ташева, народен представител от ПП АТАКА

„Унгария е пред прага на велика епоха!“, заяви Орбан на победния митинг на 6 април. Надписът на плаката гласи „Само ФИДЕС!“

Съкрушителната победа на консерваторите в Унгария е поредният нокдаун в тлъстата, безизразна физиономия на глобализма.
На 6 април в новия унгарски парламент влязоха само 4 партии, макар че на изборите се явиха не по-малко от 18 политически организации.
Управляващата коалиция на патриотичната, десноцентристка партия ФИДЕС и консервативната Християн-демократическа народна партия на Унгария (FIDESZ-KDNP) начело с министър-председателя Виктор Орбан спечели втори 4-годишен мандат с 44.54% от пропорционалния вот и 96 мажоритарни мандата за 199-членния парламент. Така тя запази конституционното си мнозинство от 66.83% (практически 67%) спрямо 68% в предишния мандат. При сравнително ниска избирателна активност от 61.24%, за управляващата коалиция са гласували 2.136 милиона унгарци, показват окончателните данни на сайта на унгарската ЦИК.

Лидерът на Йобик Габор Вона подчерта, че националистите са спечелили работническата класа и обеща, че през 2018 г. партията му ще стане управляваща.

Втората политическа сила са социал-либералите (бивши социалисти и още по-бивши комунисти) на коалицията „Единство“, които спечелиха 10 мажоритарни места и 1.246 милиона гласа (25.99%) за пропорционалната си листа, ще разполага общи с 38 парламентарни места. Това й дава относителна тежест от 19.1% в парламентарния баланс. В тази коалиция, събрана през януари само за тези избори, без намерение да стане единна партия (въпреки името си), влизат Унгарската социалистическа партия (социалдемократи) начело с Атила Местерхази, Демократическата коалиция (социал-либерали) на Ференц Дюрчани, коалицията на зелените либерали „Заедно 2014-Диалог за Унгария“ на Гордон Байнай (премиер на страната от април 2009 до май 2010 г.) и Унгарската либерална партия на Габор Фодор.

Националистическата ЙОБИК получи 985 029 гласа, което прави 20.54% от пропорционалния вот. И макар че нито един неин представител не спечели мажоритарните избори, тя получи 23 депутатски мандата, което я прави трета сила, с относителна тежест от почти 12% в новия парламент. Това е най-силният резултат на националистическа партия в Централна Европа, ако не броим австрийската Партия на свободата, която взе 20.5% на изборите през 2013 г.

Четвъртата и последна политическа сила, която успя да преодолее бариерата от 5%, е една от многото зелено- либерални формации, която носи патетичното име „Политиката може да бъде различна“ (LehetMаs a Politika, съкратено LMP). За нея гласуваха 252 хиляди унгарци, което й осигури 5 депутати.

Национализъм: унгарки идваха да гласуват пременени в национални носии.

Под бариерата останаха две дузини дребни партии, сред които Унгарската работническа партия (0.58%) и Унгарските социалдемократи (0.3%). Повечето от тях са ад-хок групи с по-малко от 1%, събрани специално за тези избори, които към днешна дата едва ли вече съществуват, например „Алианс на Мария Серес“, поредната „Зелена партия“, „Ново измерение“, „Нова Унгария“, „Циганска партия на Унгария“, „Партрия за спортна и здрава Унгария“.

От горната справка веднага се набива в очи една от причините за успеха на ФИДЕС – тази партия няма алтернатива. Срещу нея не стои достоен съперник.

Основната причина обаче са рефомите на Виктор Орбан. Той става министър-председател през 1997 г. и управлява цял мандат, следвайки неолибералния диктат на Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и Европейската комисия. Естествено през 2002 г. губи изборите от социалистите. Връща се на бял кон през 2010 г., когато размазва управлявалата 2 мандата социал-либерална коалиция. Резултатът от 53% му даде мнозинство от 68% в парламента, което веднага се залови да промени „либерализираната“ конституция, за да я ориентира към защита на националните интереси и националната сигурност на Унгария. Новата конституция издигна християнството и националната идентичност на унгарците във върховна ценност, те фигурират в преамбюла й. Край на либерализацията на морала, край на толерастията в обществените отношения! На малцинствата, чиято численост надхвърля 5% от народа, се предлага да участват в изборите със свои листи, но кандидатите им не могат да гласуват в парламента – те могат да бъдат само наблюдатели. На по-малобройните малцинства, сред които и българското, се предлага сами да си изберат по един представител, който получава също статут на наблюдател в парламента.

„Ядреният“ договор между Орбан и Путин ознаменува завоя на Унгария в източна посока.

Унгария е втората европейска държава след България, която граничи сама със себе си. Милиони унгарци са останали извън родината заради разкрояването на границите от великите сили след двете световни войни. Още в първия си мандат, този от 1998 до 2002 г., Орбан въведе облекчено издаване на паспорти за тези, които докажат, че са етнически унгарци. Новата конституция им дава още по-широки права. Срокът за даване на унгарско гражданство е съкратен на 3 месеца. „Благодарение на това за последните 2 години унгарският народ се увеличи с 500 хиляди души“, ни каза председателят на Българското републиканско самоуправление в Будапеща д-р Данчо Мусев. Етническите унгарци в Трансилвания (Румъния), Войводина (Сърбия), в Словакия и Украина вече могат да гласуват и гласуваха – по пощата. Познайте за кого са дали гласа си!

За втория си мандат, този от 2010 до 2014 г., Орбан и неговото мнозинство промениха над 200 закона.

Реформите включват:

• Възстановяване на монетарния суверенитет на централната банка – в разрез с клаузите на Договора за присъединяване на Унгария към ЕС;
• Национализация на частните пенсионни фондове;
• Налагане на нов данък оборот и допълнителни такси на всички печеливи чужди инвеститори, най-вече в енергетиката и комуникациите. „Не унгарците ще се приспособяват към вас, а вие ще се приспособявате към унгарците“, заявява Орбан на чуждите компании. На когото това не харесва, може да си събира куфарите и да си търси друга, по-глупава нация. Германската Е.он направи тъмо това.
• Увеличен е налогът, който банките (повечето чужди) плащат на унгарската хазна;
• Връщане на държавата в икономиката. Правителството активно строи и подпомага унгарските бизнеси, особено в индустрията. Приходите от допълнителното облагане на чуждите „инвеститори“ се влагат именно в реиндустриализация на Унгария.
• Намалява тежестта от тарифите на естествените монополи (ток, парно, вода и сметосъбиране) за унгарските домакинства с 27%. Във фактурите е обозначена цената, която домакинствата са плащали за една и съща консумация преди и след реформата;
• Намаляване на ДОД на физическите лица;
• Нов закон за медиите, който силно ограничава омаскаряването на политическия противник с тиражиране на лъжи и инсинуации. За подобни кампании в Унгария вече се носи наказателна отговорност;
• Нов закон за земята, който прави практически невъзможно изкупуването й от чужденци. За да придобият обработваема земя в Унгария, чужденците трябва да отговарят на следните условия: а) да са работили като фермери през последните 10 години; б) да имат уседналост в Унгария не по-кратка от 3 години; в) да знаят унгарски език, което се доказва с изпит; г) ограничена е площта, която могат да притежават. Член 16.1. от закона казва, че физически и юридически лица от Евросъюза могат да придобиват земя само ако сумата от нейната площ и площта на земята, която вече притежават, не надвишава 300 хектара. Физически и юридически лица от държави извън ЕС нямат право да извършват сделки с унгарска земеделска земя;
• Заемът, който МВФ даде на социалиста Дюрчани, бе изплатен предсрочно. Ден след това унгарският финансов министър „помоли“ МВФ да напусне страната в срок от 48 часа.
• Ориентиране на търговията и бизнеса на Изток, към Русия и Китай. През 2013 г. Орбан и руският президент Владимир Путин подписаха договор за строежа на два нови реактора ВВЕР на площадката на АЕЦ „Пакш“ срещу заем от 10 милиарда евро, който ще се изплаща в продължение на 30 години от продажбите на ток. Двата хилядника (същите като тези, които трябва да бъдат изградени в  Белене – б.а.) ще бъдат изградени от „Атомстройекспорт“, но ще бъдат собственост на унгарската държава. На 27 март т.г. Орбан се обяви против налагането на икономически санкции на Русия, „защото те не са изгодни за Унгария, пък и за ЕС“.

Унгарският министър-председател не се страхува от брюкселските бюрократи, даже напротив – не крие презрението си към тях. Не му пука какво мисли хидрата Гюнтер Йотингер за руските реактори в Пакш, нито как се е произнесла Венецианската комисия за новата унгарска конституция.  На тях Орбан отвърна с крилатата фраза: „Ерата на колониализма свърши!“

Не е нужно да се вглеждаме с лупа в реформите на Орбан, за да видим, че неговата политика е националистическа. Тя съвпада напълно, а в някои сектори и буквално с програмата „Сидеров“ на партия АТАКА в България. Само че Орбан получи възможност да я осъществи на дело едва след като народът му даде конституционно мнозинство. Иначе не става.

Чудно ли е защо унгарците поискаха още 4 години да управлява страната им?

Агонията на унгарската левица

След като през 2002 г. вземат властта, унгарските социалисти забравят левите си, социални обещания и правят завой на 180 градуса. Управляват 2 мандата в различни социал-либерални и зелени коалиции, които се оказват по-големи неолиберали от самата дясноцентристка ФИДЕС.

От 2004 до 2009 г. министър-председател е социалистът Ференц Дюрчани – един от вождовете на унгарския комсомол до падането на комунизма. През 90-те години той се оттегля от политиката и се посвещава на бизнеса. Става един от най-богатите хора в Унгария, с безчет компании, най-голямата от които е „Алтус“. Връща се на политическата сцена, за да оглави соцпартията и да стане премиер (2004 г.). Дюрчани тегли заеми от МВФ-СБ и изпълнява покорно политическите условия, които тези два инструмента на дивия капитализъм му диктуват – закрива болници и училища, фалира държавни предприятия и ги режат на скрап. Голямата грижа на „левите“ са най-вече правата на хомосексуалистите, глобалното затопляне и декриминализацията на евтаназията и марихуаната. Както знаем, реформите на МВФ-СБ винаги водят до спад на БВП и катастрофа в социалната сфера. През май 2006 г. състоянието на икономиката е вече непоносимо и не може да се крие, а управляващата коалиция между социалистическата партия и Алиансът на свободните демократи (либерална шайка, подобна на българското НДСВ – б.а.) се клати. На закрито заседание на своята парламентарна група, състояло се в курорта Балатоносод, Дюрчани изнася реч, в която напомня, че цялата партия е лъгала избирателите си съвсем съзнателно още докато е била в опозиция, а и след това, когато е взела властта. „Лъгахме сутрин, обед и вечер“, казва мултимилионерът. Той призовава другарите си да „ангажират“ медиите така, че истината да не излезе наяве.

Речта е трябвало да остане секретна, но някой я записал и 6 месеца по-късно, на 17 септември с.г., националното радио я излъчва.

В Унгария избухват масови протести. Малко след това на местните избори ФИДЕС печели 18 от общо 19 области. Президентът Ласло Шойом призовава премиера да подаде оставката на кабинета си. Сякаш само това е чакал, Дюрчани напуска властта. Министър-председател става либералът Гордон Байнай.

През май 2009 г. ФИДЕС печели 53% от вота и постига европейски рекорд в представителството – 68% от състава на новия парламент. На власт идва Виктор Орбан.
През 2011 г., вече в опозиция, соцпартията се цепи на няколко фракции. Цепи се и твърдото й ядро. Част от депутатите начело с Дюрчани стават независими и по-късно се регистрират като партия „Демократична коалиция“. Как да гласуваш за хора, които са се отказали дори от името си?! Друга част, водена от Атила Местерхази, запазва името „Унгарска социалистическа партия“, но приема левоцентристка платформа.

Представителната демокрация – в усмирителна риза!

ФИДЕС изгря през 1990 г.  с прочутия си плакат „Моля, изберете!“

Разбира се, лидерът на ФИДЕС е прагматик, който не оставя нищо на случайността. Новата конституция и допълващият я избирателен закон промениха системата така, че да я направят двупартийна. Първо, съкратиха броя на депутатите наполовина – от 380 на 199. Тоест броят на гласовете, нужни за спечелването на едно депутатско място, се увеличава двойно и става непостижим за повечето малки партии. Гласовете, подадени за тях, отиват в коша на историята, а избирателите им остават без представителство във властта.

Представителната демокрация бива ограничена още веднъж с мажоритарния избор. От посочените 199 места 106 са мажоритарни и само 93 се избират с пропорционални листи. Както стана ясно на изборите на 6 април, 106-те места са мажоритарни само наужким. „Тези мажоритарни мандати са всъщност партийни, те са си пак партийни!“, подчерта една от служителките на българското посолство в Будапеща, която ни представи реформите на Орбан. Да, партийни са, сред тях няма „независими, доказали се личности“, а само лица от висшето ръководство на партията. При това са така разпределени по (прекроените) избирателни райони, че ФИДЕС да ги спечели почти всичките. Както и стана. Партията на Орбан спечели 96 от тях, а левицата – само 10. По-малките партии нямат никакъв шанс да спечелят мажоритарен мандат. Този шанс остава само за най-големите две партии. Но когато едната от тях е всъщност толкова слаба, колкото е в момента унгарската левица, двупартийната система става на практика еднопартийна.
Новият избирателен закон е причината тази година, с 44.54% от гласовете ФИДЕС да спечели същото конституционно мнозинство от 67% в парламента, каквото е имала през 2010 г. при много по-голям резултат от 53%. Спадът от 8% в гласовете за Орбан бе „изяден“ от мажоритарния вот. Иначе казано, той отново е с развързани ръце и ако пожелае, може за пореден път да промени конституцията или да изработи съвсем нова.

В същото време по-малките партии бяха силно ощетени. Например Йобик получи  20.54% от вота, но едва 12% от парламентарните места. Лявата коалиция има почти 26% от пропорционалния вот, но той се транслира едва в 19% от депутатските мандати. Не е честно, наистина! Но унгарците не изглеждат нещастни от усмирителната риза, която Орбан надяна на представителната демокрация.

„Ако левите бяха останали само още един мандат на власт, Унгария нямаше да съществува. Орбан ни даде кауза, той направи много за нас, той има визия за Унгария, затова ще спечели и сегашните и следващите избори“, ми каза един специалист по демографски проблеми на 5 април тази година в Будапеща. И подчерта, че се е върнал от САЩ само заради политиката на ФИДЕС.

Така че Орбан ще управлява не само в следващите 4 години, а най-вероятно още 3 пъти по четири. Задачата, която си е поставил, не може да бъда изпълнена за един-два мандата. А тя е да направи Унгария една от 10-те най-богати и силни държави в света. Ни повече, ни по-малко.

Източник: vestnikataka.bg